- Детайли
- Публикувана на Събота, 11 Август 2018 22:49
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Евангелието на Неделя единадесета след Петдесетница ни разкрива голямата благост на Бога, Който прощава прегрешенията на човеците и същевременно задължението на хората да прощават на свой ред прегрешенията на другите. Поради тази причина евангелското поучение е следното: Бог ни прощава прегрешенията и иска и ние да простим на другите техните прегрешения. Ако обаче ние не простим на другите, Бог преминава от опрощаване към справедливост, наказвайки за изправяне непризнателния и немилостивия, така че той научава и изпълнява по необходимост, по принуда, онова което не е направил доброволно и по собствена инициатива.
Евангелието на прошката от тази неделя ни казва, че един слуга дължал на своя господар десет хиляди таланта, огромна сума, равна на 490.770 кг злато, т. е. над 490 тона злато, защото по времето на Господ Иисус един талант съдържал 49.007 кг злато. За това задължение той е трябвало да бъде продаден, заедно със съпругата, децата, дома и цялата му собственост. От духовна гледна точка тази продажба на хора и имоти означава неизмерима загуба, т. е. раздяла от Царя, на когото е служил, изгубване на свободата и на човешкото достойнство, духовна смърт предшестваща физическата смърт на човека. Затова длъжникът паднал на колене и молил за прошка своя господар, да отложи изплащането на задължението. А господарят, изпълнен с милостива любов и великодушие, не само че отложил плащането на дълга, но го опростил, т. е. анулирал го, или напълно го е заличил. Длъжникът обаче, чийто дълг е бил опростен, не пожелава да прости на своя длъжник един съвсем малък дълг, от 100 динария, т. е. 450 грама сребро, и го хвърля в тъмница, за да му изплати дълга, казва Евангелието.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 11 Август 2018 18:52
- Написана от Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Св. Църква ни предлага притча, която Господ Иисус разказал на св. ап. Петър (Мат. 18:23-35), когато последният Го попитал за прошката, казвайки: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?“ (Мат. 18:21). От тази притча на Господа, както и от други Негови поучения става ясно, че Той гледа много строго на прошката, като изтъква, че е невъзможно човек да получи прошка от Бога, ако сам не прощава на другите.
Притчата започва с думите на Господ Иисус: „царството небесно прилича на“ (Мат. 18:23). Ще рече, това, на което Господ Иисус иска да ни научи чрез тази притча, се отнася до състоянието, което се изисква човек да достигне, за да намери своето място в Царството. И това състояние се нарича прошка. Значи в Царството няма място за този, който не прощава на другите.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 07 Август 2018 12:12
- Написана от Двери
За девета поредна година поклонници от цяла България се отправят от София през три планини, за да стигнат Рилската св. обител и да се поклонят на нейния основател – св. Йоан. Поклонническият път „Рилският Чудотворец“ не е туристически преход, той е пътуваща църква, която отправя молитви на хора, събрани заради любовта си към Бога и Рилския светец.
Всяка година маршрутът е един и същ, но поклонническият път е различен за участниците в него. За една година те са се променили, променя ги и молитвеното преминаване през трите планини, за да пристигнат в Рилския манастир и да честват празника на Христовото Преображение и личното си преобразяване в пътя към Рилския Чудотворец.
Снимките на Стефка Борисова предават неповторимата атмосфера на тазгодишното пътуване.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 05 Август 2018 17:02
- Написана от Свещ. Александър Тефт
Невъзмутимо елитарен, Христос взима само трима от дванадесетте апостоли – Петър, Яков и Йоан, на хълма Тавор, издигащ се насред ездрелонската долина. От това възвишение някога овнешки рог е провъзгласявал свещените юдейски празници „Тръби“ и „Очищение“. Сега от върха лицето на Христос засиява по-бляскаво от милион слънца и дрехата Му става по-ярка от белотата. От двете Му страни се явяват Моисей и Илия, покланящи се към Него. Петър се опитва да задържи мига като издигне три сенника, само за да падне по очи при звука на Глас из облака: „Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте!“. Но когато Петър, Яков и Йоан вдигат поглед, там е останал само Христос. Когато се спускат от планината, Той им заповядва да не казват на никого за видението на Светлината докато не възкръсне от мъртвите.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 04 Август 2018 23:29
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Неоценимата стойност на молитвата за другите
Иисус смъмря хората, защото ги обича и за тяхно духовно изправяне
Много често изпитанията, които се появяват в нашия живот - като болест или нещастия, са допуснати от Бога, за да ни пробудят от духовното безразличие или повърхностност, за придобиване на по-силна, по-гореща и по-жива вяра. Следователно дори когато смъмря някой от човеците, Господ Иисус Христос го обича, защото Неговото мъмрене представлява любов, правеща човека отговорен, пробуждаща духовно безразличния и безчувствения. Въпреки че е обиден на невярващите хора, все пак Господ Иисус помага на страдащия. Затова, познавайки страданието на епилептичното момче, казва: „Доведете Ми го тука!“ (Мат. 17:17). След това Той запретил на демона, намиращ се в детето, а демонът моментално излязъл от него и то оздравяло.
Евангелието на Неделя единадесета след Петдесетница ни разкрива голямата благост на Бога, Който прощава прегрешенията на човеците и същевременно задължението на хората да прощават на свой ред прегрешенията на другите. Поради тази причина евангелското поучение е следното: Бог ни прощава прегрешенията и иска и ние да простим на другите техните прегрешения. Ако обаче ние не простим на другите, Бог преминава от опрощаване към справедливост, наказвайки за изправяне непризнателния и немилостивия, така че той научава и изпълнява по необходимост, по принуда, онова което не е направил доброволно и по собствена инициатива.
