- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 06 Септември 2018 10:57
- Написана от Силуан (Муса), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Можеш да се срещнеш с него в който час пожелаеш. Неговото слово се разпространява и се отпечатва в сърцата на мнозина, отразява се на личния им живот. Можеш да се срещнеш лице в лице с него, и когато това стане, полученото по дистанционен път, чрез текстовете му, се умножава многократно при срещата с него. И не само това, но той обогатява знанието и засилва вярата с поученията, които ти дава и които са ценни не само по своето качество, но и по сериозността си. Защото, както става, когато удряш две камъчета едно в друго и огънят се разпалва, така и досегът с митр. Георгий разпалва и вдъхновява човека по начин, по който той не е подозирал и очаквал. Защото той ще те заговори и ще ти покаже друга, непозната страна на нещата.
Можеш лично да слушаш думите му, но в моето ново положение, на пастир, аз ги чувам и от устата на тези, с които се срещам. Чувам това, което те са запазили в съкровищницата на душата си от негови слова, опит и наставления, от личните си или енорийски срещи с него.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 02 Септември 2018 21:22
- Написана от Двери
В римокатолическата архиепископия на град Кьолн, Германия, се съхранява особено ценен антиминс от времето на Българската екзархия. Това съобщи за „Двери“ протойерей инж. Стефан Грос от българската православна църковна община в града. Става дума за български антиминс от 1918 г., осветен на 22 август точно преди 100 години. Според сведения, които о. Стефан е успял да събере, антиминсът е бил съхраняван в параклиса на Кьолнската архиепископия и върху него в продължение на години е отслужвал личните си литургии архиепископът на Кьолн, кардинал Йоахим Майснер († 2018 г.), заемал този пост от 1989 до 2014 г.
На снимката на антиминса, която ни изпрати о. Стефан Грос, се чете следното:
„Антиминс сей напечата ся благословением Святейшаго Болгарскаго Синода, а освятися священнодействием Преосвященнаго Бориса митрополита Охридскаго в церкви св. Климента в гр. Охриде при Болгарском Екзархе Иосифе и Богочестивом Царе Фердинанде в лето Господне 1918, месяца августа ден 22“.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 02 Септември 2018 10:35
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Евангелието на 14 Неделя след Петдесетница съдържа няколко поучения, отнасящи се до тайнството на спасението на света в Господ Иисус Христос, тайнството на Църквата и на християнския живот. Царят, който направил сватба на сина си е Самият Бог-Отец. Царският Син е Господ Иисус Христос. Сватбата е Царството Божие. Невестата е Църквата, т.е. множеството хора призвани към спасение, които отговарят с готовност на призива и чрез Кръщение се обличат в сватбената дреха на вярата и на християнския живот.
Евангелието първо ни разказва метафорично за призоваването на евреите към спасение, при които Бог е изпратил Своите служители, пророци и благовестители за идването на Христос (Месия) в света. Мнозина от призваните не отговорили на призива. Едни мотивирали отсъствието си с грижа за нивата, други с търговията. Били са значи твърде привързани към печалбата на преходното и не намирали време за спечелването на непреходните или вечни блага.
А други дори отговорили с враждебност, подигравайки и убивайки царските служители. Тези служители са пророците, които са били умъртвявани с камъни, рязани с трион, прогонвани в пустинни места, далеч от света.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 01 Септември 2018 12:24
- Написана от Венцислав Каравълчев
Паметта им се чества на 1 септември, в началото на новата църковна година.
Българските земи са сред първите, огласени от проповедта на апостолите и техните непосредствени наследници. Те са обилно напоени с кръвта на хиляди мъченици, чиито имена не знаем. Бидейки вече небесни жители, тези хора – удивителни мъже и жени, продължават да бъдат свързани и със своята земна родина, а ние днес сме благословени да живеем по осветените от техния подвиг земи. Убедени сме, че не става дума само за историческа памет и приемственост, но съществува и духовна връзка между християните, подвизавали се на едни и същи места. Тази връзка е преди всичко молитвена – всички, просияли в святост Христови ученици, се застъпват за новите християни в Църквата, които сега полагат духовен труд за постигането на Божието царство. От своя страна и ние, днешните християни, имаме нужда от молитвеното общуване с тях. В нашия живот винаги има неминуеми моменти на Божия намеса, когато виждаме ужаса на своето жалко съществуване, когато осъзнаваме безсилието на своята сила, когато всичко илюзорно, към което цял живот сме се стремили, се разпада и когато с боязън и трепет, но и с надежда се обръщаме към Бога. Именно тогава, когато не ни стига дръзновение и вяра да получим търсенето, ние се обръщаме за помощ към Неговата Майка и към Неговите приятели, които любовта към Него е обожила. Мъчениците са най-ярките свидетели за тази любов.[1] Неслучайно древната Църква е постановила в основите на Светия престол или във вместопрестолието - антиминса да се влагат мощи на мъченик. Забележете - не на светец, не на преподобен, а именно на мъченик.[2] Причината е, че техният подвиг, заради който са получили венци на славата, е най-близък до жертвената смърт на Кръста на Божия Син.
В следващите редове ще се спрем върху житието на едни изключително популярни във Византия мъченици, подвизавали се през 4 век в нашите земи и по-конкретно във Верия, днешна Стара Загора, един от най-древните градове и голям раннохристиянски център.[3]
- Детайли
- Публикувана на Събота, 25 Август 2018 10:59
- Написана от Архим. Тома (Бийтар)
Светият свещеномъченик Исаак Хамаски е живял през 14-15 в. Текстът на житието му се пази в арабски пергамент №254, който се намира в Париж и датира от 15 в. Св. Исаак е бил родом от района на Ханнак недалеч от днешния сирийски гр. Хама, откъдето идва и прозвището му. Според някои изследователи, това е била древна епархия на Антиохийската църква, чийто център е бил на мястото на съвременния християнски православен гр. Махарде в северозападната част на Сирия.
Като свещеник на Антиохийската църква, който открито и смело е изповядвал вярата си в Иисус Христос, св. Исаак Хамаски е бил заловен от мюсюлманите, за да попречат на проповедта му. Понеже той не е спирал да проповядва и да учи, че Христос е Син Божи, че Той е истински Бог и че християнското вероизповедание е най-достойното и най-доброто измежду всички изповедания. Тъй като обаче св. Исаак е бил уважаван от управниците, те започват внимателно и кротко да го увещават, като едновременно с това го ласкаят и му обещават големи суми пари, в случай че реши да отстъпи от своето мнение и от своята вяра. Той в отговор им казва: „О, маловерни и малоумни люде! Този свят заедно с благата, богатствата, гордостта и всичко, което е в него, е преходен и ще премине. Затова и моята свята вяра е скъпа и скъпоценна за мене“. След което ги упреква и изобличава с много строги слова. Тогава съдиите, разбрали, че той твърдо се придържа към православната вяра и не слуша това, което му казвали било чрез ласкателства, било чрез заплахи, го осъждат на смърт чрез обезглавяване. След това го извеждат извън пределите на гр. Хама – до мястото, на което той ще приеме мъченическата смърт. Тогава той ги моли да му дадат време да се помоли.
Можеш да се срещнеш с него в който час пожелаеш. Неговото слово се разпространява и се отпечатва в сърцата на мнозина, отразява се на личния им живот. Можеш да се срещнеш лице в лице с него, и когато това стане, полученото по дистанционен път, чрез текстовете му, се умножава многократно при срещата с него. И не само това, но той обогатява знанието и засилва вярата с поученията, които ти дава и които са ценни не само по своето качество, но и по сериозността си. Защото, както става, когато удряш две камъчета едно в друго и огънят се разпалва, така и досегът с митр. Георгий разпалва и вдъхновява човека по начин, по който той не е подозирал и очаквал. Защото той ще те заговори и ще ти покаже друга, непозната страна на нещата. 
