- Детайли
- Публикувана на Петък, 22 Юни 2018 19:10
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Днес, по случай празника на един велик пророк, искам да ви поговоря за дара на пророчеството. Притежаването на тази харизма в Стария Завет не е означавало в частност, както си мислят мнозина, че това е способността да се говори за бъдещи неща. Пророците са говорили за времената, в които са живеели, говорили са на първо място за това, което Бог е възнамерявал да осъществи в Своя народ, т. е. те са били Божията палка, с която Той е вразумявал народа Си. А що се отнася до идните дни, те са били гарантирани от изпълнението на тяхното слово.
И в Новия Завет има пророчество. Обикновено се казва, че пророчеството се е прекратило, но това не е така. Св. ап. Павел споменава за този дар като за един от даровете на Светия Дух, защото, макар Христос да е казал всичко, трябва да се появяват и хора, които да ни напомнят за казаното. Онази дарба, която малцина притежават, е да се направи действено Христовото слово в нас, грешните, за да се обърнем от своето непокорство към благодатта на нашия Господ в мига, в който се намираме, и при трудните обстоятелства, от които страдаме. Има такива, които учат хората, но не успяват да предадат Божието слово с острота и сила, а има и други, които са предали Божията воля, но теоретично не се смятат за учители. Бог изпраща Своя Дух на някои хора в новозаветно време, за да бичуват съвестта на други хора, да изкореняват злините от техните души, както се казва и чрез устата на св. прор. Йеремия: „Аз разрушавам и съзиждам, изкоренявам и посявам“ (Иер. 31:28).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 17 Юни 2018 08:50
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Истински свободен е духовният човек
В евангелието на тази неделя Господ Иисус Христос не ни приканва към леност, но ни призовава към освобождаване от тиранията на изключителните грижи за придобиване на материални блага. Когато Той казва: не се грижете за храна, питие и облекло (вж. Мат. 6:31), това означава, че не трябва да свеждаме човешкия живот до неговия биологичен, материален и преходен аспект. Грижата за храна, питие и облекло не трябва да парализирва нашия духовен живот посредством натрапчива загриженост за преходни материални блага, но да се погрижим за безсмъртната душа, т. е. да търсим непреходния вечен живот, който е общението на човека с вечния Бог. Когато се грижим прекалено много за ограничените и преходни материални блага, забравяме за безграничните и вечни духовни блага. Затова Спасителят иска да ни освободи от тиранията на материалното, за да дарува на човека свободата да храни своята душа с присъствието на милостивата Божия любов в неговия живот. А това присъствие на милостивата Божия любов в света е небесният Промисъл или божественият Промисъл, т. е. грижата на Твореца за сътворените от Него същества.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 16 Юни 2018 14:39
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

„Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли от себе си“ (Мат. 5:29). Ще рече – ако то е причина за забранената страст и за съблазън на хората, ако е „мрежа и клопка“, както казва пророк Исаия, тогава трябва да отстраниш тази причина. С други, по-строги думи Учителят предупреждава: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните“ (Мат. 18:6-7).
Всеки грях, когато се види или разгласи пред другите хора, е причина за тяхната съблазън. По начало „няма нищо скрито, което да не се открие“, и затова сме отговорни за опазването на чистотата на другите. Те могат да паднат в грях, ако ние се провиним пред Господа. Защото хората се поучават от хората, но и падат в грях, ако другите паднат. Това е принципът на взаимосвързаността. А възрастните сред нас са най-съблазнителни за останалите. Защото хората взимат от тях добрия пример. Ако примерът е лош, мнозина се заразяват и падат в грях.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 12 Юни 2018 00:10
- Написана от Иван Димитров
Това е крайната цел на един свещеник „не като другите“. Последното определение, към когото и да се сложи, дава особен оттенък на качествата и действията на дадения човек. А при иконом Петър (Пейко) Тодоров Цанков то напълно подхожда. Такова мнение споделят хиляди хора от страната и от чужбина, доколкото о. Петър през последните 8 години служи в курорта „Свети Влас(ий)“, а сред богомолците в курортния едноименен храм повечето са руснаци и други чужденци.
Свещеникът е балканджия, роден в планината и от малък е расъл с поглед, зареян във връх Юмрукчал (днес Ботев). Затова разходките в близката планина над Св. Влас са редовната му физзарядка сутрин, някъде между 6 и 7 ч., преди да отслужи утринната в поверения му храм. Един ден му хрумнала идеята, че по планинската пътека, където човек лесно се задъхва и уморява, е добре да има места за кратко спиране и смислена почивка. А открай време е известно, че смислената почивка е двойно по-резултатна. Така стига до идеята да сложи на определени места християнски знаци – икони и кръстове. После идеята се дооформя в създаването на малки каменни иконостаси, които хората наричат параклиси.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 10 Юни 2018 12:17
- Написана от Св. Синод на БПЦ-БП
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
През последната повече от половин година църковното и обществено внимание у нас е насочено с особена сила върху съседна Република Македония и по-конкретно върху темата за статута на Православната църква в тази страна, която за жалост в продължение на десетилетия пребивава вън от общение със семейството на поместните Православни църкви. Тази тема и този проблем придобиха острота във връзка с официално заявеното от ръководството на тази Църква желание Българската Православна Църква – Българска Патриаршия да приеме ролята на нейна майка-Църква, и така най-сетне да бъде уреден каноничният статут на Църквата в днешна Македония. Желание, което беше възприето с внимание и чувство за отговорност от българска църковна страна, но същевременно и недвусмислено отрицателно от някои братски Поместни църкви, които открито заявиха своето несъгласие с подобно развитие на македонския църковен въпрос.
Част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години. Проведени бяха и предстоят чествания на тази важна годишнина, които са поредно свидетелство за дълбочината на разделението сред братските Православни църкви по този въпрос.