- Детайли
- Публикувана на Събота, 22 Септември 2018 16:06
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Неделя 18 след Петдесетница. Неделя 1 след Неделя подир Въздвижение
Божията благодат е по-силна от човешките способности и трудове
Главната поука от днешното евангелие е, че делото на „риболова“ или на събирането на хората от земното житейско море в кораба на спасението, т. е. в Църквата, се извършва първом чрез Божията благодат. Онова, което научава ученикът Симон-Петър чрез чудния риболов, е цяла глава по еклисиология, т. е. в богословие за тайната на Христовата църква и на пастиря в Църквата, а именно: в църковното дело първостепенно значение има Божията благодат или помощ, а след това човешката способност. Доколкото св. ап. Петър се е осланял единствено на своя занаят, на своята физическа сила и рибарски умения, той нищо не е уловил. Неговите думи „цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме“ (Лука 5:5), фактически представляват тъжната констатация на един провал, съпроводен от голяма умора, примирение, но и смирение. Неочаквано обаче съзираме, че в края на ограничените човешки сили започва тайнственото Божие дело. Когато Петър е нямал никаква надежда за успех, тогава е настъпила Божията помощ и чудото се е извършило. След като е изпълнил заповяданото му от Господа Иисуса – Учителя, ученикът Петър е видял как провалът се е превърнал в успех, а личната немощ – в огромна и чудна сила. Тази скрита сила, вършеща чудеса, променяща ситуации и разрешаваща сложни проблеми, се дължи на Божията благодат. В този смисъл св. ап. Павел констатира: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява!“ (Фил. 4:13).
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 18 Септември 2018 10:21
- Написана от Сп. „Моето паство“
Литургически Църквата обгражда с две недели празника Въздвижение на Кръста Господен. С това тя цели в неделята, предшестваща празника, да подготви вярващите и да наблегне върху смисъла на празника в последващата го неделя. В двете недели около празника на Въздвижение на Честния Кръст Църквата ни прочита два текста: първият е от Eвангелие според св. ев. Йоан, а вторият – от Eвангелие според св. ев. Марк. Въпреки привидното противоречие в думите на двата евангелски текста, техният смисъл разкрива значението на Кръста в живота на Църквата и вярващите в нея.
Първият евангелски Йоанов текст е взет от втората част на разговора с Никодим, за който се споменава в Глава 3 на ев. Йоан (3:1-12, 13-21). В него Иисус напомня на Никодим за едно от чудесата на Стария Завет. Той прави паралел между спасението чрез Кръста и чудото с медната змия, което извършил св. прор. Моисей по заповед от Бога, като я издигнал на дърво, за да изцелява от отровата на змиите, уязвили лагера на евреите, напуснали Египет (Чис. 21:4-9).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 16 Септември 2018 17:31
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Бог уважава човешката свобода
Самоотричането е освобождаване от егоизма за придобиване на смирена и безстрастна любов
Днешното евангелие ни учи, че за да бъде Христов ученик или последовател човек трябва да култивира в себе си самоотричането. Какво означава това? Дали означава отричане от себе си разбирано като деперсонализиране? Съвсем не!
В духовен смисъл самоотричането, което Спасителят Иисус Христос иска от човека не означава деперсонализиране, а обновяване на личността, промяна на начина на битието и живота, т.е. повече да не живеем егоистично, само с мисълта за себе си, но първо да мислим за Бога, Извора на нашия живот, и за хората, които се нуждаят от нашата смирена любов: родители, братя, съседи, бедни хора, болни, страдащи. С други думи, самоотричането означава отказ от егоистично и страстно самолюбие, за придобиване смирена и свята любов към Бога и нашите ближни.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 14 Септември 2018 00:17
- Написана от Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)
Нашата света Православна църква чества на 14 септември празника на Въздигане на честния и животворящ Кръст Господен. Почитта, отдавана на Кръста, не е почит към дървото на Кръста, а към Този, Който е разпнат върху него, и е изповядване на станалото чрез Кръста спасение.
Църквата е отредила този празничен ден да бъде ден на пълен пост независимо от деня, в който се пада той. Това е в израз на вярата ни в спасението, с което сме се сподобили чрез Кръста.
На 8 септември отпразнувахме Рождеството на Пресвета Богородица и началото на сбъдването на обещанието Господне за спасението на човека. А на 14 септември ще отпразнуваме и честваме Въздвижението на Кръста, чрез който се сбъдна човешкото спасение, когато Господ простря върху му Своите ръце. Поради значението на това спасително дело Църквата е определила неделята, предшестваща празника, както и неделята след него за възпоменаване на светия Кръст. Затова в тези две недели се четат текстове, които са свързани с разпятието. А като далечна подготовка за празника Църквата започна да насочва вярващите към него четиридесет дни преди това: от празника Преображение Господне пеем катавасиите за Кръстовден.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 13 Септември 2018 12:40
- Написана от Двери
В навечерието на 15 септември публикуваме чинопоследованието на водосвет за начало на учебната година. Молитвите в него са преведени на български, за да са разбираеми за участниците – учителите, учениците, родителите, гостите на тържеството. Текстът е подреден от свещ. Станислав Симеонов.
При невъзможност водосветът да бъде извършен от свещеник, може основните молитви да се изчетат от учител-християнин, имащ съзнанието, че както всяко друго човешко дело, и учебното дело трябва да започва с изпросване на Божието благословение.
Дякон (ако има; ако няма, този възглас се пропуска): Благослови, владико!
Свещеник: Благословен е нашият Бог всякога, сега и винаги, и във всички векове.
Хор: Амин!
Гл. 8: Бог Господ и явися нaм, благословeн грядий во имя Господне. (3)
Тропар: Благословeн еси, Христе Боже нaш, Иже премyдри ловци явлeй, ниспослaв им Духа Святaго, и теми уловлeй вселeнную, Человеколюбче, слaва Тебе.
Благословен си, Христе Боже наш, Който си направил рибарите мъдри, като си им изпратил Светия Дух, и чрез тях си уловил вселената, Човеколюбче, слава на Тебе.
Слaва..., и нине..., гл. 6: