- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Юли 2018 15:47
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
Пред християнина се изправят, както пред всеки друг човек, трудности и пречки в неговия живот. Християнинът принципно е свързан с Господ Иисус Христос, защото се нарича с Неговото име, но той често забравя, че Господ е на негова страна и се грижи за него. Християнинът постъпва така поради маловерието си в Господа и се стреми да намери за себе си друг помощник, с чиято помощ да се справи с онези премеждия. Същото нещо може да се случи на социално равнище, може да се случи и в Църквата, в определено време и на определено място. Евангелският текст, който чухме в днешния неделен ден (Мат. 14:22-34), е отглас от това, пред което се изправяме в нашия живот.
Заслужава да отбележим, че св. ев. Матей споменава за подобен случай с някои важни разлики. В Глава 8 от своето евангелие той разказва за това, което се е случило с учениците, когато те са влезли в кораба заедно с Господ Иисус Христос и как когато морето силно се развълнувало и издигнало своите вълни те много се уплашили. Господ Иисус Христос спял в кораба и учениците Го събудили, за да ги избави, защото мислели, че Него не Го е грижа за тях, а Той ги укорил заради маловерието им „… и запрети на ветровете и морето и настана голяма тишина“ (8:23-27).
- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Юли 2018 11:16
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
На 25 юли нашата св. Православна църква чества успението на св. прародителка Анна – съпругата на св. Йоаким и майка на св. Дева Мария. В нейна чест отбелязваме и други празници: на 9 декември – чудното зачеване на св. Дева Мария, а на 9 септември – нейната памет и тази на съпруга ѝ, св. праведен Йоаким (отглас от празника Рождество Богородично, честван в предния ден, както става с всички големи празници – бел. ред.).
Ако разгледаме написаното за живота на св. Йоаким и Анна в литургичните текстове и в цялата църковна книжнина, ние ще забележим, че тяхната значимост не се ограничава само до това, че са прародители на Христос по плът. От мига, в който „времето се изпълни“, св. Йоаким и Анна представляват края на безплодието на беззаконния народ (Лука 23:29) и началото на светото плодородие чрез Божието посещение, което започва с раждането на Мария, девствената майка, родила Сина Божи, Който е съвършенството на плодородието.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 14 Юли 2018 19:46
- Написана от Румънски патриарх Даниил
След изцеляването на двамата слепци от Капернаум, ни казва евангелието, моментално „доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори“ (Мат. 9:32-33).
Виждаме, че Спасителят Иисус Христос се държи различно по време на двете последователни изцеления. В случая с двамата слепци Той очаква изповядване на вярата преди да ги изцели, но не и от немия бесноват, който е бил изцелен веднага след като е доведен при Него. Защо? Защото немият не е можел да изповяда вярата си, не само поради това че е бил ням, но и защото е престанал да мисли, да бъде отговорен за делата си, бидейки воден от зъл дух, който го е обладал. И в други подобни ситуации, предадени от светите евангелия (съгл. Матей 8:28-34), тук съзираме драмата на обладания от дявола човек, чийто разсъдък, глас и воля са били иззети от зъл дух. Поради тази причина Господ Иисус Христос не е изискал от немия бесноват да изповяда вярата си, но от милостива любов към хората, му е възвърнал телесното и духовно здраве. В случая с немия човек са били достатъчни вярата и любовта към ближния на донеслите го при Иисус и повярвали, че само Той може да го изцери.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 14 Юли 2018 08:40
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В седмата неделя след Петдесетница Църквата е отредила да честваме св. отци. А кои са тези отци? Сред светците има такива, които ние наричаме наши св. отци, като например: св. Йоан Златоуст, св. Григорий Богослов, св. Василий Велики, св. Максим Изповедник, св. Йоан Дамаскин и др. С названието „отци“ ние не наричаме всички, които са богословствали, дори и те да са били велики богослови. Наш отец, т. е. баща е този, който ни е родил. А отец в Църквата се нарича този, който чрез своето учение ни прави Божии чеда.
Когато Църквата се нуждае от някого, който да я защитава, когато е в опасност, тогава Бог явява в нея такъв човек, който така да учи другите, че учението му да укрепи това, което сме възприели от апостолите, и да го изясни. Така например, в Църквата, в края на първото столетие, възниква опасност от юдеите и от гръцките философи, или по-точно от смесения с гръцката философия юдаизъм. И от това възниква необходимостта от по-голяма яснота в учението за божествената природа на Господ Иисус Христос.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 08 Юли 2018 10:51
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Болестта на тялото зове човека да търси изцеление на душата
Днешното неделно св. евангелие (Мат. 9:1-8) ни посочва факта, че Господ Иисус Христос познавал не само болестта на парализирания, но и тайното му покаяние за неговите грехове. Хората съгрешават много често, но рядко се разкайват за греховете си, или не се разкайват доброволно, по собствена инициатива. Но Бог, в Неговата милостива и изцелителна за душата любов призовава хората към покаяние и изправяне и чрез това, че допуска за известно време да бъдем лишени от свобода, здраве, материални блага, социални почести, присъствието на любимите хора или от други обичайни радости. За това понякога преминаваме през нещастия, болести, изкушения, които тайнствено ни подтикват или ни призовават да се разкаем и да се доближим повече до Бога чрез молитва и добри дела, защото Той е изворът на живота, на изцеляването от болести, на освобождаването от нещастия и на спасяването от грехове и смърт. Думата „спасение“, на гръцки (сотириа) и на латински (salus) означава оздравяване, освобождаване от трудна ситуация. Следователно Господ Иисус Христос е Спасителят в смисъл на Избавител и Изцелител на хората от състояние на грях, болест и смърт, чрез тяхното съединяване със Светия и Вечно жив Бог. За това в светия и Велик Петък пеем, след службата наречена Опело Христово, по време на литията със св. плащаница: „Отиди на небето и седни до Отца Твореца, Ти, Който оставяш на света мир, Иисусе Спасителю!“
Пред християнина се изправят, както пред всеки друг човек, трудности и пречки в неговия живот. Християнинът принципно е свързан с Господ Иисус Христос, защото се нарича с Неговото име, но той често забравя, че Господ е на негова страна и се грижи за него. Християнинът постъпва така поради маловерието си в Господа и се стреми да намери за себе си друг помощник, с чиято помощ да се справи с онези премеждия. Същото нещо може да се случи на социално равнище, може да се случи и в Църквата, в определено време и на определено място. Евангелският текст, който чухме в днешния неделен ден (Мат. 14:22-34), е отглас от това, пред което се изправяме в нашия живот.
