- Детайли
- Публикувана на Петък, 03 Ноември 2023 23:08
- Написана от Свещ. Траян Горанов, Великобритания
УТРИННА
Шестопсалмие
Алилуйя, гл. 2:
Стих: Блажени, които си избрал и приближил да живеят в Твоите двори, Господи! (Пс. 64:5А)
Алилуйя, алилуйя, алилуйя!
Стих: Техните души ще обитават в добро място. (срв: Пс. 24:13)
Алилуйя, алилуйя, алилуйя!
Стих: И паметта за Тебе е от род в род. (Пс. 101:13)
Алилуйя, алилуйя, алилуйя!
Тропар, гл. 8
Εдинствени Създателю, Който с дълбоката Си мъдрост човеколюбиво устройваш всичко и на всички даваш полезното, упокой, Господи, душите на Твоите раби, защото те възложиха упованието си на Тебе, Твореца и Създателя, и наш Бог. (2 пъти)
Слава… и сега…
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 01 Ноември 2023 09:01
- Написана от Иван Желев Димитров
Понятието литургичен език в православната традиция не е единно, защото често се наблюдава ползването на поне два езика в богослуженията. Затова и в заглавието на този текст е употребено множествено число. Но да започнем подред.
Всички човеци като разумни Божии творения ползваме езика като средство за общуване помежду си, а също и с Бог, към Когото се обръщаме в молитвите си на своя роден език или на друг ползван от нас човешки език. Заради нас и заради нашето спасение Синът Божи стана човек и общуваше с хората на техния език, за да им предаде Своето божествено учение и спасителни заповеди. Неговите апостоли също проповядваха и писаха своите книги, запазени в сборника на Новия Завет, на езиците, които владееха и на които се налагало да общуват с хората от различни народности, катехизирани от тях.
В съзнанието, което познава християнското богословие, опитът от човешките интелектуални усилия и божественото откровение са здраво обединени в интелигибилния свят на традицията на православното умозрение. По пътя на християнството в историята древните класически езици са имали изключително значение – не само като свещени езици на християнското богослужение, а и далече повече като форми на актуално изразяване на християнските смисли и идеи, съответно и като средство за богомислие и за богословие.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Октомври 2023 20:14
- Написана от Двери
Акатист
в чест на преподобна Теофана
(в света българска царица Теодора, родом от влашкия княжески род Басараб)
Кондак 1
Преподобна Теофана, потомка на басарабски род и царица на България, отхвърли суетната слава, претърпя безчет беди и скърби и се посвети ня тежкия подвиг на отшелничеството; нека я прославим, като ѝ пеем: радвай се, преподобна майко Теофано, усърдна подвижнице!
Икос 1
Ангели и човеци днес с радост почитат преподобна Теофана, от румънския народ родена, озарила земите на България със своя свят живот, с дълготърпението си в беди безчет и с отшелничеството си, чрез които придоби благодатта на Светия Дух. Нека я възхвалим достойно, като кажем:
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Октомври 2023 15:06
- Написана от Двери
В 28-ия ден на месец октомври честваме светата преподобна наша майка Теофана (Басараб), царица българска.
Тропар, глас 5
Всички с любов и усърдие достойно да почетем днес преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.
Житие
Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Била дъщеря на първия владетел на Влашко Иванко Басараб I Основателят (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора и получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима сина и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса[1]. Теодора била всеотдайна майка. Отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготила за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които блажената ходила често да се моли. Тя била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни. Мъката, която е почувствала при загубата на децата си, е изобразена в миниатюра в Манасиевата хроника, в която Теодора е представена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 25 Октомври 2023 14:40
- Написана от Борис ЦАЦОВ
Ловчанският митрополит Филарет е изтъкнат български йерарх, емблематична фигура в новата българска църковна история.
Роден e в Гръцката махала във Варна на 26 октомври 1903 г. със светското име Атанас Панайотов Атанасов. Той от ранна възраст е възпитаван в дух на благочестие, скромност и човеколюбие, а като трето, най-малко дете в семейството на Панайот и Смарайда Славови, родителите му влагат всичките си сили и възможности за неговото образование и изграждане като достойна личност.
През 1923 г. Атанас завършва Държавната мъжка гимназия „Фердинанд I“ във Варна, а от 1924 до 1928 г. следва в новооснования Богословски факултет на Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски“.
През 1932 г. във Варненската катедрала „Успение Богородично“ благодетелят му Варненски и Преславски митрополит Симеон го постригва за расофор с името Филарет (това е практика на Вселенската патриаршия – да се ръкополагат безбрачни клирици без монашеско пострижение и обети, а само с молитва за носене на расо, бел. ред.) и го ръкополага в йеродяконски чин, като така започва нов етап в живота му.
От 1933 г., вече като йеромонах, той е протосингел на Неврокопския митрополит Макарий, който го възвежда в архимандритско достойнство.
