- Детайли
-
Публикувана на Вторник, 26 Март 2024 10:16
-
Написана от Николай Иванов
Николай Иванов е завършил богословие, занимава се с църковна дърворезба. От 2018 г. води курса по дърворезба в Софийската духовна семинария. Негови творби има в редица църкви и манастири в София и провинцията – в храмовете „Св. апли Петър и Павел“, „Св. Преображение Господне“, в академичния параклис на Богословския факултет „Св. Климент Охридски“, в Дивотинския, Кокалянския, Етрополския, Германския манастири, в манастира „Св. вмчк Пантелеймон“ в Агия, Гърция, и на много други места. Автор е на биографичната книга „Разкази за Божия човек“ за о. Димитър Вукадинов.
„Прочее, изкуството на живописеца е свещено занятие и съвсем не е такова, че да бъде осмивано…“
(Из деянията на Седмия вселенски събор)
Както Църквата има съвършено различни цели и основи на своето битие в сравнение със светските институции и учреждения, така и тези на църковното изкуство са различни от светското. Църковното изкуство цели да отдалечи човека от света и ежедневната суета, да го пренесе в духовния свят и да го направи поне за кратко гражданин на небето. Да му помогне да се успокои, да се вглъби и да се подготви за срещата с Бога в молитвата и тайнствата. То има трудната задача с материални средства да яви красотата на небесното царство и на победилата греха и прославена човешка природа. Не само припомня събитията от свещената история, но е и поглед към „живота в бъдещия век“, предвкусване на вечността. То произлиза от вярата и, подобно на нея, е „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Църковното изкуство може да се оприличи на кандилото, което палим при молитва и което трябва да е така направено, че едновременно и да украсява храма, и да не привлича вниманието към себе си и своите създатели. Но с тихата си светлина да осветява ликовете на Христос, св. Богородица и светците.
Цялата статия: Църковното изкуство пази духа и преданието на вярата
- Детайли
-
Публикувана на Четвъртък, 21 Март 2024 17:25
-
Написана от Свещ. Ивайло Борисов
Ще споделя една история, която съм чул от моя кръстник, покойния г-н Иван Златанов († 2021 г.) – тук. Той обичаше да я разказва пред близките си хора, като, разбира се, целеше всеки от чулите я да си направи съответните изводи.
Кръстникът ми беше изключителен човек, който притежаваше нравствен образ, пред чиито черти повечето хора, които познавам (не изключвам и себе си), бледнеят. В движенията му, в говора му имаше нещо впечатляващо и харизматично, което те пленяваше и караше да го обикнеш завинаги. Благодарение на личния му пример по отношение на „слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота“ (1 Тим. 4:12) се запознах по-обстойно с Христовата вяра, а по-късно и се записах да уча в духовно училище.
Г-н Златанов беше дългогодишен служител в Софийската св. митрополия, като в последните седемнадесет години до 2005 г. изпълняваше висшата административна длъжност секретар на митрополията.
Случката, която ще ви разкажа, е от 80-те години на миналия 20 в. Веднъж, когато излизал от кабинета си, г-н Златанов видял отдалече две фигури, които идвали към него от другия край на полутъмния коридор. Единият от вървящите бил доста висок, а другият – нисък. В гледката веднага се забелязвала явната асиметричност.
Цялата статия: За високия ръст на Патриарха
- Детайли
-
Публикувана на Неделя, 17 Март 2024 09:17
-
Написана от Двери
Кадри на фотографката-богослов Стефка Борисова предават атмосферата от изпращането на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит в последния му земен път от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитския храм „Св. Неделя“.
В Патриаршеската катедрала:
Цялата статия: Изпращането на патриарха
- Детайли
-
Публикувана на Събота, 16 Март 2024 22:36
-
Написана от Двери
След опелото на блаженопочиналия Български патриарх Неофит Вселенският патриарх Вартоломей произнесе слово, в което припомни основните моменти от служението на предстоятеля на БПЦ, неговите посещения във Вселенската патриаршия, ролята му в междуправославните отношения през последните няколко десетилетия.
Ето и целия текст на словото:
„И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ“ (Бит. 49:33).
Същото се случи сега и с новия Яков на благочестивия български народ, с честнѝя благодатен патриарх г-н Неофит, с нашия уважаван и възлюблен в Господа брат и съслужител, подир четиримесечен престой в телесна немощ на болничното ложе! Третият по ред патриарх на цяла България след въздигането на светейшата Българска църква в патриаршеско достойнство и чест, от февруари 2013 г. подир блаженопочиналите първойерарси Кирил и Максим, той, първо като Левкийски епископ, сетне като Доростоло-Червенски и като бивш Русенски митрополит край Дунава, изпълнил почти половин век честнò църковно служение, опазвайки дадените обещания, служейки боголюбиво в продължение на двадесет и осем години архиерейско служение и единадесет години смирено патриаршество, почина мирно от земния живот. Като благославяше докрая и като поучаваше и подкрепяше като любвеобилен баща своите чеда и така се причисли към блаженопочиналите свои предшественици и се пресели в небесните жилища в Божии ръце, причисли се към достоименития Божи народ!
Цялата статия: Вселенски патриарх Вартоломей: Изпращаме човек Божи и епископ на любовта
- Детайли
-
Публикувана на Сряда, 13 Март 2024 17:20
-
Написана от Двери
На 12 март Св. Синод проведе многоочакваното си заседание, на което трябваше да намери изход от създалата се сложна ситуация с касирането на избора за Сливенски митрополит и приемането на спорната наредба, която взриви мира в БПЦ. Не е тайна, че в БПЦ има висок праг на поносимост към всякакви нелицеприятни събития, но въпросните решения на митрополитите преминаха червената линия и предизвикаха отпор, който те със сигурност не очакваха. Тази червена линия, престъпването на която обедини иначе непримирими „църковни лагери“, хора с най-разнопосочни възгледи за това, що е то Църква „и има ли тя почва у нас“, беше демонстративното потъпкване на Устава на БПЦ от страна на органа, призван на дава пример за църковна законосъобразност, т. е. от Св. Синод. Уставът на БПЦ, приет през 2008 г., и досега не се спазва по отношение на много важни свои членове, но това ставаше досега мълчаливо, за да се съблюдава поне привидна уставосъобразност и благоприличие.
Цялата статия: Протестът пред синода – хронология и изводи (фоторепортаж)