- Детайли
- Публикувана на Неделя, 28 Октомври 2018 20:05
- Написана от Цветомира Антонова
Тази година се навършиха 150 години от раждането на Видинския митрополит Неофит – един от най-харизматичните църковни лидери у нас през 20 век. Личното му вековно дълголетие (починал е на 103 години през 1971 г.) му позволява да преживее различните етапи на модерната следосвобожденска българска история и да премине през всички йерархични степени на църковното служение. От селски свещеник с основно образование той израства до високообразован и ерудиран митрополит,[1] автор на учебници и книги, председател на Втория църковно-народен събор (1921-1922) и наместник-председател на Св. Синод (1930-1944). Неофит Видински е първият български архиерей, който поставя въпроса за необходимостта от въцърковяване на благотворителността и социалното обгрижване в България като израз на автентичния църковен етос на деятелна любов към ближните. В същото време той е сред тези църковни дейци, които се превръщат в емблема на интелектуалния отпор от позицията на православието на разпространението и налагането на комунизма у нас. Стигматизиран в документите на Държавна сигурност като „убеден фашист“ и „реакционер“,[2] след 9 септември 1944 г. Видинският митр. Неофит е споменаван бегло и идеологически тенденциозно в редките научни изследвания за историята на Българската православна църква в онази епоха.[3]
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 28 Октомври 2018 18:19
- Написана от Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Връзката на човека с Бога се е променила след грехопадението. Адам е имал непосредствена връзка с Бога, Когото е виждал и с Когото е говорел лице в лице, т. е. познавал Го е в пълнотата на познанието, докато не се е възгордял пред Бога и не е нарушил заповедта Му. Бог обаче не се е отнесъл жестоко към човека, а го е повикал в знак на силната връзка и познанство, които са съществували между тях. Адам обаче избягал и се отрекъл от връзката си с Бога. Бог дал възможност за покаяние на Адам, но неговата гордост му попречила да изповяда своята грешка и резултатът е бил грехопадението. Връзката на човека с Бога се е изменила и се е превърнала от непосредствена връзка във връзка, в която човекът избягва да вижда лицето Господне днес, а мнозина питат: Къде е Бог? А има също и такива, които не познават Бога. Бог не е далеч от нас, а ние съзнателно се отдалечаваме от Него.
Връзката на Адам с Бога е била един от първите опити на човешкото богопознание. Тази връзка се е развила в хода на човешката история, но всяка връзка, каквато и да е тя, е относителна и зависеща от човека и от това, доколко е отворен той към Бога и към другия човек. Следователно, след грехопадението връзката на човека с Бога не е вече непосредствена, заради промяната, която става в човешката природа в резултат на грехопадението. Бог обаче не се отдалечава от човечеството нито го забравя, а продължава да съпътства Своя народ – нещо, което ни показва не само Библията, но и цялото естество чрез своята структура и своя ход.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 21 Октомври 2018 10:43
- Написана от Бейрутски митр. Илия (Ауди)
Думите на Нашия Господ Иисус Христос, с които Той ни призовава към носене на Кръста, са призив да подражаме на делото Му. Той благоволи да отдаде Себе си за нас, грешниците, поради Своята свръхестествена любов, и се предаде и умря чрез разпъване на кръст. Това означава, че ние трябва да се уподобим на Него и да се разпнем поради същата причина, поради която и нашият Господ е благоволил да бъде разпнат. Така можем да разберем и думите на св. ап. Павел в днешното апостолско четиво: „Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега с плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе си за мене“ (Гал. 2:19-20).
Св. ап. Павел заръчва на галатяните да внимават за една пречка, която стои на пътя им към Христос: Законът, т. е. този, старозаветният закон, който Бог е дал на Своя народ, за да им бъде пътеводител. Как може обаче Законът, който е от Самия Бог, да бъде пречка?
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 14 Октомври 2018 08:51
- Написана от Румънски патриарх Даниил
В Неделя 21 след Петдесетница по време на св. Литургия се чете притчата за сеяча от св. евангелие според св. Лука. В тази притча нашият Господ Иисус Христос говори за един сеяч и четири различни почви, в които попадат семената, хвърлени от него.
Словото Божие остава безплодно в душата поради човешкото безразличие и небрежност
Тъй като не разбрали смисъла или посланието на тази притча, учениците поискали да им се каже какъв е нейният смисъл, а Господ Иисус, изслушвайки тяхната молба, им разкрил дълбокия смисъл на Своите слова. По принцип Той не обяснява притчи Си, оставяйки самите слушатели да достигнат духовния им смисъл, защото всички Иисусови притчи имат множество духовни значения, които се откриват съгласно мъдростта, опита и духовното състояние на слушателите.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 13 Октомври 2018 22:02
- Написана от Бейрутски митрополит Илиас (Ауди)
Св. ап. Павел е написал три послания, които си приличат по своя стил и исторически фон и по съдържащите се в тях учения. Тези послания са: Първо и Второ до Тимотей и Послание до Тит. Тях апостолът не насочва към определени църкви, както прави обикновено с другите си послания, а насочва към две личности: Тимотей и Тит.
Въпреки личните елементи, които се съдържат в тези послания, повечето им теми са насочени към онези църкви, в които Тимотей и Тит служат. Те се различават и от чисто личното послание, каквото е посланието до Филимон. Затова тези послания са наречени „пастирски“, защото се занимават, от една страна, с практически въпроси, и, от друга, разкриват сърцето на любещия своя ученик и неговите хора апостол, както и грижата му за църковния ред, която се равнява на грижата му за проповедта и учението в другите послания.