- Детайли
-
Публикувана на Събота, 15 Февруари 2020 00:37
-
Написана от Иван Димитров
В настъпващата неделя Църквата ни припомня притчата на Господ Иисус Христос за блудния син, записана в Евангелие според Лука (15:11-32). Богослужебните текстове в неделния ден и в следващите седмични дни развиват тази тема в поетични форма и език, за да можем да се замислим за своето собствено състояние и за нуждата от опомняне и завръщане в покаяние към обятията на милосърдния Баща – Бога.
Предлагаме ви в превод от гръцкия оригинал някои от най-добрите текстове за Неделя на блудния син.
На „Господи, воззвах“, Слава…, гл. 2
О, от колко много блага лиших себе си аз, клетият! О, от какво царско достойнство изпаднах аз, нещастният! Прахосах богатството, което получих, престъпих заповедта. Горко ти, нещастна душо, защото вече се осъждаш на вечен огън! Затова преди края извикай към Христос Бог: приеми ме, Боже, като блудния син и ме помилвай!
Цялата статия: Богослужебни текстове от Неделя на блудния син
- Детайли
-
Публикувана на Неделя, 09 Февруари 2020 16:29
-
Написана от Проф. прот. Георги Митрофанов
В неделя, 9 февруари, празнуваме Събора на новомъчениците и изповедниците на Руската църква. У нас (в Русия) са много популярни светците, към които можеш да се обърнеш с молба, която не е била удовлетворена от системата на здравеопазване, правоохранителните органи или съда. Какво можем да измолим от новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии? Защо се разочароват хората, когато четат техните жития? За проблемите на канонизацията и отношението към новомъчениците размишлява прот. Георги Митрофанов.
Вече тридесет години в нашата църква се прославят новомъчениците и изповедниците на 20 в. И за мене като свещеник и църковен историк, който вече 20 години работи в Синодалната комисия по канонизация на светците, е просто необходимо да се опитаме да оценим резултатите от тази дейност и да отговорим на следния въпрос: в какво се превърна процесът на откриване и прославяне на новомъченици за нашите съвременни православни християни?
Сложно е да направим такова обобщение, но за мене е очевидно, че новомъчениците и изповедниците на Руската православна църква заемат много скромно място в пантеона – подчертавам тази полуезическа дума – на онези Божии угодници, които се почитат от нашите хора в Църквата. Сред практикуващите християни в Русия не е широко разпространено почитането на новомъчениците.
Цялата статия: Почитането на новомъчениците в Русия не се утвърди. А ние се гордеем с нещо, от което трябва да се...
- Детайли
-
Публикувана на Събота, 08 Февруари 2020 22:06
-
Написана от Иван Димитров
От тази вечер на възкресната вечерна започнаха песнопенията, свързани с предстоящия Велик пост. Както е известно, преди поста има четири подготвителни недели: на митаря и фарисея, на блудния син, Месопустна и Сиропустна. Първите три от тези недели имат след себе си шест дена, в които продължават да се припомнят основните идеи на въвеждащата ги неделя. Така започващата Неделя на митаря и фарисея ще ни напомня примера на двамата мъже, влезли в храма да се помолят. Но мислещият се за праведен фарисей не само не постигнал целта на молитвата, а дори загубил и предимствата, които би му дало изпълнението на заповедите, ако я нямаше онази гибелна надменност. От своя страна митарят, смятан от всички за грешник, спечелил Божията милост с пълното си смирение и разкаяние. Затова нека следваме неговия пример, както ни насърчават и песнопенията в тази неделя.
На вечерната:
Стихири на „Господи, воззвах“, гл. 1
Нека не се молим като фарисея, братя, защото онзи, който се превъзнася, ще бъде унижен, но да се смирим пред Бог и в пост да извикаме като митаря: Боже, смили се над нас, грешните!
Цялата статия: Наближава Великият пост
- Детайли
-
Публикувана на Петък, 07 Февруари 2020 14:00
-
Написана от Цветан Биюков
Въпрос от Ирина:
Здравейте,
От Вашия сайт научих доста неща и получих много отговори. Един въпрос обаче ме притеснява особено: Щом Господ иска да не търсим света и благата му, щом не бива да се привързваме към никое от тях, понеже почти всичко в този свят е суета, ... то как е възможно човек, който все пак не може да се откъсне изцяло от света, да бъде християнин? Ще дам примери:
1. Аз уча нещо сериозно, доста трудно. Имам амбиция да успея. Ако тази амбиция е суета, то какъв е смисълът да го правя? Ако се моля на Бога да ми помогне, защото истински ми е важно да имам „светски успех“, т. е. добра работа, дори да „преуспея“ в областта си, това грешно ли е?
2. Аз съм красива жена. Не го казвам, за да се хваля. Получавам много внимание заради външния си вид. Не мога да скрия, че това внимание ми харесва. Но същевременно осъзнавам, че това е и суета, аз обичам да бъда харесвана. Грижа се за тялото си като ходя на фитнес, избирам дрехите си. Не прекалявам с кремове, маски и грим, но за да не съм суетна, трябва ли изцяло да спра да ги ползвам?
Възможно ли е амбицията да не е суета? Възможно ли е приемането и поддържането на външния вид да не е суета? Та, как се живее християнски така?
Цялата статия: Въпрос към „Двери“: Пречат ли на християнина амбицията и стремежът към успех?
- Детайли
-
Публикувана на Събота, 01 Февруари 2020 21:41
-
Написана от Иван Димитров
Накрая ви представяме в български превод и осемте тропара, които се пеят на третия антифон на св. Литургия в неделния ден, когато владее глас осми от осмогласието (октоиха) на източноцърковното песнопение. Тази поредица от осем гласа се повтаря, „върти се“ през цялата година.
И в тропарите на осмия глас, въвеждани със стихове от блаженствата (изречения на Иисус Христос от Неговата проповед на планината), чуваме същите теми, както в предходните гласове. Това са: възхвала на кръстните страдания на Спасителя и изкуплението чрез тях, възкресението, включително и възвестяването му от жените-мироносици, изпросва се затъпничеството на св. Христови апостоли, величае се Светата Троица и накрая, както е прието в православното богослужение, с поетични слова се отдава заслужена почит на св. Богородица. И всичко това е насочено към постоянната просба: Господ Иисус Христос да се смили над нас и да си спомни за нас, така както Го беше помолил и благоразумният разбойник на Кръста.
Тропари на Блаженствата (трети антифон) на неделната св. Литургия – гл. 8
Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.
Спомни си за нас, Христе, Спасителю на света, както на кръстното дърво си спомни за разбойника, и удостой всички с небесното Си царство, единствен милостиви!
Цялата статия: Текстове от св. Литургия на български: тропари на трети антифон, гл. 8