- Детайли
- Публикувана на Неделя, 18 Юни 2023 15:08
- Написана от Проф. А. П. Лопухин
МАТЕЙ 2 ГЛАВА. 1–12. Поклонението на влъхвите; 13–15. Бягството на Йосиф и Мария с Младенеца в Египет; 16–18. Избиването на младенците във Витлеем от Ирод; 19–23. Завръщане от Египет в Назарет.
Мат. 2:1. А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:
За да обясним този стих, първо трябва да обърнем внимание на вероятността от бърза промяна на събитията в ранното детство на Спасителя. Трудно е да предположим, че престоят Му във Витлеем след раждането Му е бил дълъг, че е изминало много време от раждането Му до въвеждането Му в храма и от бягството Му в Египет до завръщането Му от тази страна. Вероятно всички тези събития са се случили само за няколко месеца. Приетото в момента схващане за последователността на събитията на Христовото Рождество е следното: заминаване на Йосиф и Мария за Витлеем (Лук. 2:4-5); Рождество Христово (Мат.1:18–25; Лук. 2:6–7); поклонение на пастирите и сретение (Лук.2:8–39); поклонение на влъхвите и бягство в Египет (Мат.2:1–18), а след това завръщане в Назарет (Мат.2:19–23; Лук.2:39).
Думите „когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим…“ в гръцкия текст може да се разбират по два начина – тоест, или Иисус се е родил в дните на Ирод, или влъхвите са дошли в дните на Ирод. Но за второто разбиране пречи думата ἰδού - "ето" (пропусната в руския превод; в славянския присъства), която разделя речта и кара думите "в дните на цар Ирод" да се свързват с "роден". Защо думата "ето" е пропусната в руския превод, не ни е известно. В съществуващите кодекси няма основание за такъв пропуск.
- Детайли
- Публикувана на Вторник, 13 Юни 2023 09:43
- Написана от Проф. А. П. Лопухин
Продължение на Тълкувание на Евангелието от Матей, първа глава, стихове 18–25.
Мат. 1:18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Йосиф, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
(Срв. Лук. 2:5.)
В началото на този стих евангелистът използва същата дума, както и в началото на стих 1 - "генезис". В руския и славянския език тази дума сега се превежда като " раждане". Преводът отново е неточен поради липса на по-подходяща дума. В правилния смисъл би било по-добре да се преведе така: "Произходът на Иисус Христос (от Дева Мария) беше такъв". Обредите на годежа (обручението) при евреите донякъде приличат на нашите - благославяне на жениха и невестата. Обручението е било договор или тържествено устно обещание, дадено в присъствието на свидетели, че еди кой си човек ще се ожени за тази невеста. Веднъж сгодена, невестата се е считала за сгодена жена на своя жених. Съюзът им можел да бъде прекъснат само чрез съответния развод. Но между годежа и брака, както и при нас, понякога минавали месеци (вж. Втор. 20:7).
Мария е гръцкото име, на арамейски то звучи като Мариам, а на иврит е Мирьям или Мириам, произлизащо от еврейската дума "мери", "упоритост, непокорство", или от "рум", "възвишен, висок". Според блажени Йероним името означава „домина“. Всички тези съждения не са сигурни.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 12 Юни 2023 11:06
- Написана от Ламброс Скончос
Последната неделя от подвижните празници в годината е посветена на всички светци на Църквата. Нашата Църква е посветила тази неделя на почитта към всички нейни светци, известни и неизвестни, апостоли, отци, мъченици, изповедници, подвижници, миряни, мъже, жени, деца, които се отличавали с вяра и добродетели. И неслучайно е определено празникът на всички светци да се чества на следващата неделя от Петдесетница. Идването на Светия Дух в света и установяването на Църквата създава светци. Светостта се постига само чрез Светия Дух и то в Църквата. Само в Църквата човек може да стане светец и никога никъде другаде. Също така неслучайно добродетелните и верните хора от времето преди Христос, от Стария Завет, не се наричат светци, а праведници.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 09 Юни 2023 21:24
- Написана от Двери
В богослужението на Църквата след Петдесетница започват т.нар. Недели на Матей, когато се четат текстове именно от това евангелие. На 11 юни тази година (2023), в неделята на Всички светии, е Първа неделя на Матей. В годишния богослужебен кръг на Църквата се прочитат евангелски текстове от четирите евангелия, всяко от които обхваща по 2, 3 или 4 месеца. Означаването по неделите на четиримата евангелисти е много използвано в богослужебния календар на гръкоезичните църкви, където неделите всяка година се броят съобразно подвижния празник на Петдесетница.
За този богослужебен кръг предлагаме на читателите на Двери откъси от тълкуванието на Евангелието от Матей на руския библеист проф. Александър Лопухин (1852-1904). Неговата многотомна „Толковая Библия“, която той започва сам, а е довършена от негови колеги и ученици след смъртта му, и досега остава най-всеобхватното тълкувание на православен колектив на Свещеното Писание на Новия и Стария Завет. Публикуваните в "Двери" текстове следват съдържанието на книгата, а не евангелските четива от Неделите на Матей.
Въведение
За личността на автора на нашето първо Евангелие, евангелист Матей, не се знае почти нищо достоверно, освен това, което се съобщава за него в самите Евангелия. Първоначално той е бил бирник или събирач на данъци и се е наричал Левий и Матей (последното означава "дар Божи", същото като гръцкото Θεόδωρος и славянското Теодор, Божидар).
- Детайли
- Публикувана на Петък, 02 Юни 2023 19:53
- Написана от Свещеник Красимир Кръстев
Какво да сторим за нашите починали роднини и приятели? Това е един от най-често задаваните въпроси. Свещениците наистина се уморяват да повтарят ясните православни отговори и в крайна сметка да установяват, че няма чуваемост. В душите на голяма част от нашите съвременници дяволът уютно си е свил гнездо. Негов съработник е страхът. На тази основа разцъфтява всякакво противно суеверие. Добре, казват такива хора, ще викнем свещеника да изпълни православния канон, но ще се подсигурим и ще изпълним и древните нелогични и нелепи езически ритуали, дошли до нас чрез бабешкото „предание“: покриване с кърпи на огледала и телевизори в къщата на покойника, забиване пирон през керемида в дюшемето, усукване бял и червен конец, откъсване главата на жив петел над гроба, зидане на гробове във фараонски стил, оборудвани с телевизори, легла и гардероби и т. н. На самия гроб пък се забучват вилици, лъжици, цигари, „преливат“ с ракия, бира, кока-кола… Безброй са глупавите неща, които се вършат по гробовете. Да вършиш такива безумия след единадесет столетия Православие по твоите земи е безкрайно тъжно. За бесовете обаче това е забавление, те използват хорската мъка и си устройват своеобразен цирк, като се надсмиват над човешките суеверия.
