- Детайли
- Публикувана на Петък, 17 Март 2023 11:31
- Написана от Иля Забежинский
Това е въпрос, който ми задават постоянно:
Какъв е отговорът, ако попитат:
- Но как може да ядете своя Бог?
Какво може да отговориш на това?
- Ами, да. Ядем.
Бих подходил към въпроса от два ъгъла.
Първо, сам Бог ни е казал да постъпваме така.
Той е събрал учениците не в някакво специално сакрално помещение, не за ритуал, а за хранене. Събрал ги е, за да ядат заедно и да се радват заедно. Събрали са се в една обикновена горна стая. Сложили са масата. Обикновена празнична трапеза. И там Той е взел обикновен хляб, разчупил го е и е казал:
- Яжте, това е Моето тяло.
Благословил е най-обикновено вино и е казал:
- Пийте – това е Моята кръв.
И го е раздал на учениците, и те са яли и са пили.
И им е казал да продължат да правят същото.
Те са го направили. И продължават да правят така и до днес.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 10 Март 2023 20:45
- Написана от Св. Синод на БПЦ
На датата десети март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи, към нацистките лагери на смъртта.
Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравяна и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда, а и не приляга на Църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен, труден исторически момент е постъпила по единствения възможен за нея начин, а именно - в съзвучие с повеленията на православната вяра.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 09 Март 2023 21:57
- Написана от Свещеник Красимир Кръстев
Евхаристийният канон (или „анафора“ с другото понятие) е най-важната част на светата литургия. В началото му свещеникът издига ръце и призовава: „Да издигнем сърцата си нагоре!“ Това е ясно напомняне на вярващите, че евхаристийната жертва се принася не на земята, а на небето. Ние трябва да оставим всичко земно и душата ни да полети. В такива моменти си спомням прекрасните думи на св. Йоан Златоуст: „Който се моли и пости, той има две крила, по-леки от вятъра. Той е по-бърз от огъня. Само той може да побеждава бесовските сили, защото няма по-силен от тоя, който искрено се моли и пости“.
В този свят молитвен момент на анафората свещеникът наподобява птица, устремена към небето с двете си разперени крила. И това се отнася за цялата църква, защото свещеникът изобразява събранието на всички верни, които издигат сърцето си нагоре. Трябва да обикнем тези две крила. Те са ни дадени не за да се измъчваме, а за да полетим. Ние, хората, се раждаме без крила, но трябва да направим да ни поникнат. А това не е лесно. Знае го всеки, който се е опитвал да пости сериозно. Започваме вдъхновени от подвига на някой светец, но скоро плътта започва да мърмори, да иска вкусните храни, на които е свикнала. Започва да надига аргументи срещу наложените ѝ ограничения. И ние сме на ръба да намразим поста, да си харесаме някое от многото оправдания, например: „В крайна сметка, по-важно е да си добър и състрадателен към хората, отколкото да се самоизмъчваш. Постът не ми е силна страна, Бог го знае и не ме осъжда“.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 08 Март 2023 11:04
- Написана от Прот. Василий Термос
Неделя на православието е днес!
За някои това е първата неделя от Великия пост, която се съпровожда от традиционно шествие с икони.
За други у нас, в Гърция, това е досадата от повтарянето на един безполезен символичен ритуал, при който държавният глава присъства на литургията на Св. Синод и произнася Символа на вярата.
За малцина обаче това е възможността да се замислят защо възстановяването на иконите трябва да се нарича „Тържество на Православието“… Дали защото самите вярващи са одушевени икони? Дали защото колажът от живи икони съставлява самото Православие?
Може би затова преди десетилетия Св. Синод определи следващата седмица след този празник да бъде посветена на мисионерската дейност на Църквата. На универсалността на християнското послание, с други думи.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 06 Март 2023 11:36
- Написана от Свещ. Йоан Бурдин
Много хора пишат за безполезността на постите и изобщо на аскетичните упражнения.
Не мога да се съглася. На първо място, защото зная по себе си каква е ползата от самоограничаването.
И най-вече защото според мене смисълът на аскетизма не е в това да се лишиш от нещо, а в това да намалиш своя дял на присъствие в света.
Човек е способен да запълни целия свят със своите желания и претенции, така че да не остане място за другите хора или за Бога.
Аскетизмът ни учи да ограничаваме своето „его“, неговата ненаситност.
Според мене аскетичният идеал (неговият връх) е най-добре изразен в думите на апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене“.
Това е въпрос, който ми задават постоянно:
