Неделята на Христовото родословие
- Детайли
- Публикувана на Петък, 22 Декември 2017 18:31
- Написана от Георгий (Ходр), митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Неделя на родословието, в която евангелското четиво причислява Христа Господа към Авраам и чедата Авраамови, като с това цели да каже, че светостта, явила се в Божия народ, е била подготовка за явяването на нашия Господ в човешко тяло, в Сина Човешки. Духовните събития от Старият Завет са били искрици, които се събраха в личността на Иисуса и се разпръснаха от Него към тези, които ние наричаме светци, и към вярващите, защото всяка капка праведност в света и в историята на света е дошла от единствено Праведния – от Господа Иисуса.
Той бе Светлината преди Неговият Отец да бе казал да бъде светлина, и единствено Той остава средоточие на светлината. Ние улавяме Неговата светлина в Стария Завет, започвайки от Авраам. Той е извор на всяка светлина в духовния живот – при ветхозаветния народ или при другите народи по света. Ние знаем, че Иисус е всичко и че всички чудеса, явили се на света, са произлезли единствено от Него. Затова даже и да се озарим със светлината, бликаща от светците, ние не прибавяме друга светлина към тази на Господа Иисуса.
Затова, когато честваме празника на Неговото Рождество, то е за да изповядаме, че това е първото явяване на Светлината в света. И това ще бъде за вас празник само ако почувствате, че чрез вярата си се завръщате към светлината, която сте загубили чрез греха. И ако чествате празника, а не само традицията, тогава вие наистина ще запалите Божия пламък в хората и Господ ще излезе от Единия Свой празник и ще влезе чрез любовта в сърцата на всички човеци.
Оттук този празник става една малка Пасха, празник на покаянието, става ден на нашето откъсване от мрака на нашите постъпки, за да вървим към лика на Спасителя. В Църквата не съществува нищо друго, освен Пасхата, при условие, че ще я живеем истински, като искрено обръщане от греха към правдата, възсияла в Христа Господа. Тази правда се виждаше в Авраама и в чедата на Авраама, докато не се яви накрая в тялото на Господа Иисуса тук, на земята.
Да се борим, за да си вземем част от нея на Рождество, усилвайки светлината в себе си чрез всекидневното си покаяние така, че всеки ден да бъде за нас едно ново Рождество. Нека, християните, да бъдат светлини, срещащи се една с друга, но които, събирайки се, явяват светлината на Единия Господ. Това нещо ще намерим в молитвата, във всяка молитва и във всеки ден и особено в божествената Литургия. Божествената Литургия – това е прогонване на мрака от душите и помислите ни и продължение на нашата борба за Христа. Така че който умре да не съзре пред себе си нищо друго освен светлина, която блика от всички страни и която го отвежда към светлината на Отца и Сина и Светия Дух.
Източник: сп. „Моето паство“, бр. 52, 2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد52، 2017م.
Превод от арабски: Виктор Дора