- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Април 2018 21:08
- Написана от † На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф
Не всички Йосифовци почитат св. Йосиф Благообразни като небесен покровител на втората неделя след Великден.
Вярно, богата на теми е тази неделя. Ще спра вниманието ви обаче на нещо, което се знае, но го отминаваме с лекота.
Попитали един човек кои книги е прочел. Той отговорил: Мъртвите Сибирски полета, Дърветата умират прави, Мъртви души. „Абе, нещо за живите не си ли чел?“ – запитали го пак. А той отговорил: Конникът без глава.
Да обичаш живите е нещо прекрасно. То е като да гледаш слънчевата светлина. Песента го казва: „Събуди ме, мила мамо, раничко ме събуди… Искам слънцето да видя, как изгрява пред зори“.
Да почиташ мъртвите също е прекрасно нещо. То е като да се наслаждаваш на отражението на луната върху водата.
Знаете ли, че някои животни погребват сами своите мъртъвци? Но с погребението им върви и забравата. Докато при нас, човеците, не е така. Напротив! Когато погребваш своя мъртвец, погребваш с него и частичка от себе си, а като се завръщаш от гроба, носиш и частичка от своя мъртвец в душата си.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 21 Април 2018 12:04
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Дойде неделята на св. Мироносици, на жените, грижили се за Иисус през всичките три години, които Той е прекарал на земята, проповядвайки благовестието. Св. Църква желае от нас във всяка една от неделите на пасхалния период да обърнем внимание на една страна от посланието на Възкресението, на едно от неговите значения, за да се обогатим с него и да не останем духовни сиромаси.
Днес Църквата ни връща към това, което се е случило на третия ден след разпятието, призори в първия ден на седмицата (който сега за нас е неделя – бел. ред.). Тя поставя пред нас образа на Йосиф от Ариматея, който е бил виден член на съвета, както сочи св. Евангелие, а това означава, че той е бил член на Съвета на старейшините (Синедриона – бел. прев.). Юдейският съвет е събирал мъдреците на юдейската нация и това е съветът, който е осъдил Господа на смърт. Йосиф обаче не е участвал в заговора срещу Христос.
Той дори после е дръзнал и е влязъл при Пилат, докато учениците се били разбягали.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 18 Април 2018 14:14
- Написана от Лимасолски митр. Атанасий
Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, оставяйки ни пример, за да вървим по стъпките Му (1 Петр. 2:21)
Св. ап. Петър ни разкрива една велика истина, която се отнася до нашата връзка с Бога в Църквата. Тя навярно скандализира хората, които следват Бога и понякога е трудно да я проумеем. Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му. Както някой върви по пясъка и неговите стъпки се виждат отгоре, така и ние сме призвани да вървим по същите стъпки. Ще рече, да извървим същия път. И за да не правим грешки и да си мислим, че ще станем богове, ще правим чудеса в този свят, ще ходим по водата, както Христос, ще изцеляваме хората и ще правим чудеса, св. ап. Петър обяснява какво означава да вървим по стъпките на Христос. И казва:
Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: „чрез Неговата рана се изцерихте“.
Тук апостолът представя Христос в истинския Му образ, що се отнася до присъствието Му в Църквата и нашето отношение към Него, а именно, че ако искаме – без никой да ни насилва -– да Го следваме и да бъдем Негови ученици, трябва да ходим по Неговите стъпки, което означава, че и ние ще изпитаме това, което Той е изпитал: скърби, клевети, болки, гонения, навярно смърт.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 14 Април 2018 23:01
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Христос е Господ на живота и Бог истинен
Тома е изповядал, че Господ Иисус Христос е Господ на живота и Бог истинен. Литургичните песнопения на Църквата, които слушаме по време на утренята на тази неделя казват, че когато Тома докоснал реброто на възкръсналия от мъртвите Христос, той „дръзновено докосна ребрата, озаряващи с божествен огън[1]“ (песен 5).
Съмнението във вярата може да се излекува и превърне в радост от срещата на човека с Бога
Вярващият в разпнатия и възкръснал Христос може да придобие вечен живот
Вярата, култивирана посредством молитва, става предвкусване на радостта от Небесното царство
Тази истина на първо място е изповядвана от св. апостоли. Например св. ап. Павел казва: „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). Следователно вярата е предвкусване на непреходните небесни дарове, обещани от Бога и желани от хората, както и духовно виждане на някои невидими реалности и свети деяния с телесните очи. И така вярата е жива духовна връзка с Бога, Който ни дава в предплата радостта на общението с Него: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!“ (Пс. 33:9). Всички св. тайнства на Църквата са предвкусване на радостта от Царството небесно, радост от радостта на възкръсналия от мъртвите Христос. От къде знаем това? От св. ап. Петър, който казва: „Когото [Иисус Христос] обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост“ (1 Петр. 1:8).
- Детайли
- Публикувана на Петък, 13 Април 2018 13:09
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
Голямо впечатление ни правят два текста, които сякаш се противопоставят. Първият е твърдението на св. ап. Павел: „… знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира“ (Рим. 6:9). Вторият пък са думите на Иисус към Тома: „… дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми“ (Иоан 20:27), след което Господ добавя: „… и не бъди невярващ, а вярващ“. Да, Христос вече не умира след Своето Възкресение, но Той носи в прославеното Си тяло следите от смъртта завинаги, за да покаже на хората, че тялото Му, заедно с всички мъки, които е претърпял, е същото това тяло, което се е възнесло във висините. „Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко“ (Еф. 4:10).
Седящият във вечната слава понесе раните на греха и „Господу биде угодно да Го съкруши“ със страдания (Ис. 53:10). Затова, докато гледаме на Него като на Победител, до края на света ще разбираме, че и доднес Той взима нашите болести и понася нашите страдания чрез чудото на единението, което съществува между страданието и победата, между пръстта и светлината. Сякаш словата на Господа към Тома ни говорят: чудото на вярата не е в това да признаеш Христос само за Бог или само за човек, а да признаеш, че Той е и двете заедно.
Не всички Йосифовци почитат св. Йосиф Благообразни като небесен покровител на втората неделя след Великден.
