- Детайли
- Публикувана на Петък, 04 Май 2018 11:30
- Написана от Гюргевски еп. д-р Амвросий (Мелеака)
Погледнете внимателно на цялото творение в тази благословена нощ. Светлината на свещите се отразява в цялата природа, като я разкрива напълно обновена и разхубавена. Вижте също храмовете и ще забележите същата промяна. „Църквата е целият свят и целият свят е църква, имайки небето за олтар, а украсата на земята за наос“[1] – казва св. Максим Изповедник, а св. Йоан Кронщадски ни приканва, когато влизаме в храма, „да оставим назад земята и да проникнем в земно небе, да оставим времето и да влезем във вечността“[2]. Ако светът и Църквата се причастяват с възкресната светлина, тогава Светлият празник е не само за човека, но за цялото творение. През тази нощ, изпълнена с радост, всяко същество прославя Христос Господ, чрез Когото всичко е станало (Йоан 1:3).
Благодатта на Възкресението изцелява раната на греха и тлението, но следите остават. С всяко поколение образът на този свят се променя, появяват се нови рани. Каквото някога сме познавали, днес ни се струва непознато и каквото някога сме ценели, днес ни изглежда като лишено от стойност. Да, целият свят е църква, но в степента, в която вършим присъщото на Църквата: божествените тайнства, постоянната молитва и възлюбената грижовност. Тогава, когато тези неща изчезнат, мястото на добрия ред се иззема от безредието и хаоса, непреходната красота на света вече нищо не представлява за човека и самият човек вече е изгубил дара на зрението отвъд границите на материалното.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 03 Май 2018 12:29
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и Планина Ливан
Евангелието казва, че когато Господ е възнамерявал да премине от Юдея в Галилея, Той е трябвало да мине през Самария. Могъл е да мине и от изток, да заобиколи Самария, а казаното от Писанието, че Той е трябвало да мине през Самария, може да означава, че Той е трябвало да се срещне с жената-самарянка и да отиде при един народ, с който юдеите не са имали отношения.
Иисус Христос преминава тази бариера, която е стояла между юдеите и самаряните, и разговоря с една чужденка, която не е принадлежала към юдейския народ. Всички ние сме чужденци на тази земя и няма местни и неместни хора, всички гостуваме при Бога. След Христовото пришествие обаче не е останал чужд човек, всеки има своето право на живот и на познаване на истината. Това обявява открито Учителят. След това Той е преминал и още една друга бариера: че религиозните учители не са имали право да говорят с жена по пътя. Иисус казва, че няма мъже, ни жени. Той е накарал Своя св. ап. Павел ясно да каже: „… няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28).
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 29 Април 2018 10:25
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Периодът, следващ празника Възкресение Христово, ни посочва, че в Иисус Христос се намира изворът на живота и здравето, изворът на състраданието и прощаването на греховете, изворът на издигането на човека от смъртта, причинена от греха и на предвкусването на вечния живот още в този свят, като предплата чрез срещата и причастяването с Него, Който е „пътят и истината и животът“ (Иоан 14:6). Затова съгласно евангелието на Неделя втора след Пасха, наречена и Томина неделя, Христос Господ изцелява Своя ученик Тома от съмнението, като му казва: „не бъди невярващ, а вярващ“ (Иоан 20:27). След това евангелието на Неделя на мироносиците ни посочва, че Христос-Господ изцелява жените мироносици от скръбта и страха, казвайки им: „радвайте се, не бойте се! (Мат. 28:9-10). А евангелието, което се чете в Неделя на разслабления (slăbănog, интересна славянска дума, която използват румънците, (т. е. слаби му нозете), а ние вече не използваме, дори съвременният българин не разбира думата разслаблен, бел. прев.) ни разказва, че Иисус излекувал болен от парализа, в къпалнята Витезда в Йерусалим. След това ще чуем евангелието на Неделята на самарянката, което ни казва, че Христос-Господ излекува една жена от нейното непостоянство в любовта, а евангелието на неделя 6-та след Пасха, или Неделя на слепия ни казва, че Христос излекува един слепороден.
- Детайли
- Публикувана на Петък, 27 Април 2018 22:14
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и Планина Ливан
В днешното неделно евангелие се разказва за един човек, когото го били сполетели две беди: първата е хронична болест – от тридесет и осем години, а това е точно времето, което синовете Израилеви са пребивавали в Синайската пустиня преди да стигнат до обетованата земя. Сякаш Писанието иска да каже, че Иисус е обетованата земя и че човек се изгубва и остава в смущение и лишения, докато не дойде Господ и не се засели в него.
Втората пък негова беда е, че е бил самотен и никой не се е смилявал над него, за да дойде и да го спусне в къпалнята, в която само първият влязъл човек се изцелявал от страданието си. Той си нямал приятели, а може би най-голямата беда в живота е човек да остане сам на този свят, лишен от милост и съчувствие.
- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 23 Април 2018 10:38
- Написана от Румънски патр. Даниил (Чоботя)
В третата неделя след Пасха, наречена и Неделя на мироносиците, празнуваме съгласно синаксара от Пентикостара, жените носещи скъпоценно миро, които отишли при гроба да помажат тялото Иисусово, но неочаквано научили от ангела, че Той е възкръснал, а те стават вестителки на Неговото възкресение от мъртвите. Също в тази неделя се поменава благообразният (т. е. от благороден род) Йосиф и Никодим, които са били свидетели на погребението на нашия Господ Иисус Христос.
Св. жени-мироносици са учители на Църквата чрез начина им да бъдат вярващи
Тази неделя има особено значение, защото посочва, че в Църквата учим живата вяра в Иисус Христос не само от учението на св. апостоли, което е основополагащо за всички християни, но и от примера на светците. Затова в храма освен св. Евангелие и посланията на апостолите, четем също и житията на светците. Св. жени-мироносици от евангелията, написани от св. Марк и Матей, са посочени като велики учители на Църквата не толкова заради тяхното вероучение, колкото заради техните прояви на вяра и кураж, смирение и почитание към разпнатия и възкръснал от мъртвите Спасител.
Погледнете внимателно на цялото творение в тази благословена нощ. Светлината на свещите се отразява в цялата природа, като я разкрива напълно обновена и разхубавена. Вижте също храмовете и ще забележите същата промяна. „Църквата е целият свят и целият свят е църква, имайки небето за олтар, а украсата на земята за наос“[1] – казва св. Максим Изповедник, а св. Йоан Кронщадски ни приканва, когато влизаме в храма, „да оставим назад земята и да проникнем в земно небе, да оставим времето и да влезем във вечността“[2]. Ако светът и Църквата се причастяват с възкресната светлина, тогава Светлият празник е не само за човека, но за цялото творение. През тази нощ, изпълнена с радост, всяко същество прославя Христос Господ, чрез Когото всичко е станало (Йоан 1:3).
