- Детайли
- Публикувана на Понеделник, 28 Януари 2019 00:08
- Написана от Сергей Чапнин
Автокефалията на Украинската православна църква (УПЦ) поставя важен въпрос пред руското православие: какво конкретно предлага Руската православна църква (РПЦ) на съвременното руско общество? Не съм се объркал – точно на руското. „Духовно-нравствените основи“,[i] „руския свят“, „традиционните ценности“ като ключови елементи на новата православна идеология станаха причина за конфликта, който има не само църковно, но и културно, дори и политическо измерение. Не всички в Украйна са готови да приемат тази идеология, изнасяна в чужбина като суровия нефт. Нещо повече – възниква пряка и открита съпротива. А какво става в самата Русия? Може ли да се говори за стабилен консенсус поне в РПЦ?
Подновеният разговор за това се оказа по парадоксален начин свързан с конфликта около предоставянето на автокефалия на УПЦ. По-точно с решението на Св. Синод на РПЦ за прекъсване на евхаристийното общение с Константинополската патриаршия (КП). Прекъсването на евхаристийното общение е крайното, най-радикално средство в църковната политика. То включва прекъсване на съвместните молитви и най-вече съвместното извършване на литургии от епископите и свещениците на двете църкви, а за миряните – пълна забрана за участие в Евхаристията, т. е. причастяването в храмовете на КП в страните навсякъде по света.
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 27 Януари 2019 09:31
- Написана от Бейрутски митр. Илия (Ауди)
По случай празника Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст Църквата е определила да се чете текстът от апостолските послания – Евр. 7:26-8:2, който обичайно се чете на празниците на светителите – светци-архиереи. Целта на текста е да напомни, че архиереят е образ на Господа Иисуса, а не образ на левиевото свещенство от Стария Завет.
В Църквата вече не съществува свещенство подобно на старозаветното, което прилича на свещенството в другите религии. Вместо него се е появил епископският сан. Гръцката дума епископ означава надзорник – този, който ръководи стадото, над което Бог го е поставил. Онова стадо, което Бог си придоби със Своята кръв (Деян. 20:28). Презвитерите и дяконите са помагали на епископа в служението на паството. Св. ап. Павел посочва качествата на епископа и дякона в своето Първо послание до Тимотей (3:2-12), а в Послание до Тит описва качествата на епископа (1:7-9): „Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан, да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение, и да изобличава ония, които се противят“ (1 Тим. 3:2-9).
- Детайли
- Публикувана на Петък, 25 Януари 2019 19:25
- Написана от Сп. „Моето паство“
Проповед за неделя на Йерихонския слепец (Лука 18:35-43)
Когато Господ Иисус вървял към Йерусалим, минал през малкия градец Йерихон, който навярно било място за почивка за пътуващите от Галилея.
Един слепец седеше край пътя и просеше. Юдеите са мислели, че грехът е причина за болестите и че резултатите от греха се предават от родителите на техните деца. Затова за Бога се казва, че Той наказва децата за греховете на бащите им (Изх. 20:5). Когато му представят слепородения мъж, Господ Иисус отхвърля това твърдение. Тогава Той казва на учениците Си: „нито тоя е съгрешил, нито родителите му“ (Иоан 9:3). Това отхвърляне намира израз чрез кръста и смъртта на Спасителя, Който взе върху Си човешките грехове заради спасението на всички.
Иисусе, Сине Давидов, помилвай ме! На слепеца му е било казано, че Иисус Назорей преминава, но слепецът не Го вика, не казва: „Иисусе, Назореецо!“, а се обръща с думите: Иисусе, Сине Давидов! „Син Давидов“ е бил наричан очакваният Месия, Който ще дойде да спаси Своя народ. Забележително е, че св. ев. Лука не споменава на друго място Христос да е бил наричан така, освен веднъж чрез устата на този слепец. Навярно св. Лука е искал да отправи укор към юдейските началници и свещеници, които не са познали Иисус и са Го осъдили като престъпник, докато слепците са Го познали.
- Детайли
- Публикувана на Сряда, 23 Януари 2019 12:24
- Написана от Никола Антонов
Една от най-любопитните и интересни теми за любителите и изпълнителите на източноцърковна музика е темата за интепретацията на невмените знаци и формули. Тази тема обаче рефлектира пряко върху въпросите за стила на поднасяне и естетическото възприятие на това най-висше литургично изкуство. Традицията на източноцърковното пеене разкрива ролята на псалта като интерпретатор – сиреч тълкувател – на свещените богослужебни текстове. Основният критерий при изпълнението на това особено служение е изискването на св. ап. Павел в църква всичко да става „с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40). „Псалтът принадлежи към нисшия чин на църковния клир – пише протопсалтът на митрополитския храм „Св. Григорий Паламà“ в Солун Захариас Пасхалидис. – Неговото дело е изключително по вид църковно послушание, тъй като е свързано с непосредствено участие в общественото богослужение. С пеенето си псалтът представлява вярващите и поради това заема специално място сред тях в храма. Освен мелодичен глас, музикална дарба и подготовка псалтът е длъжен да има благочестие и вяра. Целта на пеенето в църква не е само да се предизвика умиление в душите на вярващите, но и да се подпомогне тяхното духовно ободряване. Псалтът се явява пазител на църковната византийска музика[i] и я предава от рода в род. Това е наследство на нашите отци, което се явява съкровище на Православната църква и представлява само по себе си част от нейното Свещено Предание.[ii]
- Детайли
- Публикувана на Неделя, 20 Януари 2019 22:20
- Написана от Двери
В интервю за Двери доц. д-р Атанас Славов разяснява промените в новия Закон за вероизповеданията, както и възможностите, които дава за разширяване на пастирската, социалната и образователната дейност на БПЦ.
Доцент д-р Атанас Славов е юрист-конституционалист, преподавател по публичноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право (и православна политическа теология) на Университета на Глазгоу (2016 г.) и доктор по конституционно право на СУ (2009 г.). Бил е съветник по конституционни въпроси на вицепремиера и министър на правосъдието (2014-2015 г.), съветник по законодателни въпроси на вицепремиера и министър на вътрешните работи (2016 г.), конституционен експерт към Съвета по законодателство в Министерство на правосъдието, понастоящем е адвокат. Автор на монографиите „Гражданското участие в конституционната демокрация“ (Сиела, 2017 г.) и „Върховенството на конституцията. Същност и гаранции“ (2010 г.). Член на настоятелството на Института за изследване на религиозната свобода, на Института за пряка демокрация, член на Атлантическия съвет на България и други граждански организации. Църковен настоятел в столичен храм.
- Доц. Славов, в края на миналата година след доста оспорвани дебати Народното събрание прие промените в Закона за вероизповеданията. Какво наложи тези промени в закона?
- Според вносителите на законопроектите основните мотиви са свързани със защитата на националната сигурност, като се осъществи превенция по отношение на идващите извън страната финансови потоци – най-вече по отношение на мюсюлманското вероизповедание. В тази връзка смятам, че не е редно и правно обосновано това да се извършва с промени в Закона за вероизповеданията, тъй като целта на този закон е да гарантира едно основно човешко право и защитена от Конституцията свобода на личността – свободата на вероизповедание в различните ѝ форми. Към настоящия момент действат други специални закони в сферата на националната сигурност: Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, Закон за противодействие на тероризма, Закон за мерките срещу изпирането на пари, Закон за ДАНС и др.
Автокефалията на Украинската православна църква (УПЦ) поставя важен въпрос пред руското православие: какво конкретно предлага Руската православна църква (РПЦ) на съвременното руско общество? Не съм се объркал – точно на руското. „Духовно-нравствените основи“,[i] „руския свят“, „традиционните ценности“ като ключови елементи на новата православна идеология станаха причина за конфликта, който има не само църковно, но и културно, дори и политическо измерение. Не всички в Украйна са готови да приемат тази идеология, изнасяна в чужбина като суровия нефт. Нещо повече – възниква пряка и открита съпротива. А какво става в самата Русия? Може ли да се говори за стабилен консенсус поне в РПЦ?
