- Детайли
- Публикувана на Събота, 04 Август 2018 23:29
- Написана от Румънски патриарх Даниил
Неоценимата стойност на молитвата за другите
Иисус смъмря хората, защото ги обича и за тяхно духовно изправяне
Много често изпитанията, които се появяват в нашия живот - като болест или нещастия, са допуснати от Бога, за да ни пробудят от духовното безразличие или повърхностност, за придобиване на по-силна, по-гореща и по-жива вяра. Следователно дори когато смъмря някой от човеците, Господ Иисус Христос го обича, защото Неговото мъмрене представлява любов, правеща човека отговорен, пробуждаща духовно безразличния и безчувствения. Въпреки че е обиден на невярващите хора, все пак Господ Иисус помага на страдащия. Затова, познавайки страданието на епилептичното момче, казва: „Доведете Ми го тука!“ (Мат. 17:17). След това Той запретил на демона, намиращ се в детето, а демонът моментално излязъл от него и то оздравяло.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 04 Август 2018 10:14
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
Текстът от Евангелието, което чухме днес, се намира веднага след разказа за Преображението на Господа на планината Тавор (Мат. 17:1-9). От контекста разбираме, че след завръщането на Господа Иисуса Христа, заедно с Петър, Яков и Йоан, от планината, към Него пристъпва един човек и Му казва, че е довел при учениците Му своя син, който е обсебен от лукавия, но те не са успели да го изцелят. Тогава Господ ги порицава за неверието им.
Господ Иисус бил дал на Своите ученици власт, чрез която да изгонват нечистите духове и да изцеляват всяка болест (Мат. 10:1). Вярно е, че те самите с радост са Му казвали: „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам“ (Лука 10:17), но този път те не успяват да изцелят онзи човек. Неспособността на учениците да го изцелят е вкарала съмнение в техните сърца и в сърцето на бащата. Това се вижда от думите на бащата, които се споменават в разказа на св. ев. Марк за същата случка, тъй като бащата казва на Господа: „... ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни“ (9:22). Книжниците, според св. Марк, също са разговаряли и са спорели с учениците за това, че не са могли да изцелят момчето, и така тяхната неспособност се превръща в източник на съмнение в силата на Господа, Който им дал такава власт.
- Детайли
- Публикувана на Четвъртък, 02 Август 2018 10:33
- Написана от Архим. Тома (Бийтар)
Кой е св. Йосиф Дамаскин?
Той е Йосиф, син на Джарджус (Георги) Муса (Моисей), син на Мехна Ал-Хаддад, познат просто като о. Йосиф Мехна Ал-Хаддад. Св. Йосиф Дамаскин е от бейрутско потекло, гражданин на Дамаск и православен по изповедание – така светецът е обичал понякога да се самоиндентифицира. Баща му изоставя Бейрут в първата четвърт на 18 в. и идва, та се установява в Дамаск, където се занимава с тъкане на копринени платове. Там се жени и ражда три мъжки рожби: Муса, Ибрахим (Авраам) и Юсеф (Йосиф). Бащата на св. Йосиф Дамаскин е от арабски гасанидски хорански произход (гасанидите, наречени така по името на своя вожд Гасан, са арабско православно племе, съществувало преди исляма и помагало на византийците в техните войни с персийската империя през 6 в., оцеляло и след установяването на Арабския халифат в земите на византийската империя – бел. прев.). Неговите предци са се преселили от южносирийската планинска област Хоран в бекаайското ливанско градче Ал-ферзел в Източен Ливан още през 16 в., а оттам в Баскинта, в планинския район на Кадаа Ал-Матън (област Планина Ливан – бел. прев.), и после в Бейрут.
Тези, които разказват за него като свещеник, говорят, че бил среден на ръст, с бяла кожа, с достолепна осанка и високо чело, с умни очи и гъста брада.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Юли 2018 16:53
- Написана от Георгий (Ходр), б. митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан
В хорските умове витае мисълта, че в Десетте Божии заповеди се съдържа цялата християнска етика. Истината обаче е, че те са само един пример и че има много други грехове, за които тези заповеди не споменават. Освен това втората заповед „пази съботния ден“ засяга юдейската обредна практика, с която ние, християните, не сме свързани вече, защото Господ чрез Своето възкресение ни освободи от бремето на съботния ден. А нашето възпиране да не работим в неделния ден не е в изпълнение на божествената заповед. Това е църковно установление и всъщност в този ден се отслужва св. божествена Литургия. В самия Стар Завет най-пълното правило е това: „възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили. Тия думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти (и в душата ти); и внушавай ги на децата си и говори за тях, кога седиш в къщи и кога си на път, кога си лягаш и кога ставаш като себе си“ (Втор. 6:5-7; Лев. 19:18). Това правило възприема Иисус, като казва първо: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед“. И след това добавя от кн. Левит (19:18): „... а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37-40). Накрая обобщава: „... на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“. Защото нравствената основа на Христовото учение е любовта.
- Детайли
- Публикувана на Събота, 28 Юли 2018 15:47
- Написана от Бейрутски митрополит Илия (Ауди)
Пред християнина се изправят, както пред всеки друг човек, трудности и пречки в неговия живот. Християнинът принципно е свързан с Господ Иисус Христос, защото се нарича с Неговото име, но той често забравя, че Господ е на негова страна и се грижи за него. Християнинът постъпва така поради маловерието си в Господа и се стреми да намери за себе си друг помощник, с чиято помощ да се справи с онези премеждия. Същото нещо може да се случи на социално равнище, може да се случи и в Църквата, в определено време и на определено място. Евангелският текст, който чухме в днешния неделен ден (Мат. 14:22-34), е отглас от това, пред което се изправяме в нашия живот.
Заслужава да отбележим, че св. ев. Матей споменава за подобен случай с някои важни разлики. В Глава 8 от своето евангелие той разказва за това, което се е случило с учениците, когато те са влезли в кораба заедно с Господ Иисус Христос и как когато морето силно се развълнувало и издигнало своите вълни те много се уплашили. Господ Иисус Христос спял в кораба и учениците Го събудили, за да ги избави, защото мислели, че Него не Го е грижа за тях, а Той ги укорил заради маловерието им „… и запрети на ветровете и морето и настана голяма тишина“ (8:23-27).
Неоценимата стойност на молитвата за другите
