Двери БГ

  • Skip to content
  • Jump to main navigation and login

Nav view search

Navigation

Search

  • Двери
  • Нашите книги
  • За слепите
  • Живо предание
  • Вход

Падането на греховната завеса

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 28 Януари 2023 19:52
Написана от Силуан, митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

2101182011Проповед за Неделя на Закхей

Няма нищо, което да ни закрие от Бога, но много неща е възможно да застанат като завеса между нас и Него. Това, което има значение, е да се вдигне завесата – завесата на враждата, която ни отделя от Бога, и човек да стане видим за Бога и да не се връща да живее като непросветените хора, защото нали Иисус облажава чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8)?

Какво може да закрива Бог от нашия взор? Някой ще каже: нашият грях, лошите навици, нашите похоти и нашият егоизъм. Най-лошото от всичко обаче е нашето песимистично отношение към действителността. Степените на нашето песимистично отношение са различни. Те започват с отричането на болното ни духовно състояние, преминават през нашия отказ да приемем резултатите от диагнозата на нашата реалност, продължават през нашия бунт срещу това да се заемем с благополучното лечение и достигат до отчаяние по отношение на възможността за нашето изцеление, т. е. достигане на победа над всички злини в нас; независимо дали те са се загнездили там поради това, че ние живеем в общата греховна атмосфера, или са в резултат от нашата слаба вяра или воля, или се базират на вкоренилите се вътре в нас грехове и греховни наклонности, или се основават на това, че ние не познаваме нито пътя на духовното подвижничество, нито начините да се упражняваме така, че да устоим докрай в него.

Цялата статия: Падането на греховната завеса

За да обновиш традицията, първо трябва да я познаваш

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 28 Януари 2023 14:03
Написана от Двери

Хор АгияВ края на миналата година българският хор „Агия“ участва в международен музикален фестивал в „Мегаро мусикис“ в Солун, Гърция. За смесения хор, родил се от школата за източноцърковно пеене към столичния храм „Рождество Христово“, новата година започва с още предложения за участия в български и международни прояви. Хористите и техният ръководител Никола Антонов възприемат тези покани като признание за своята упорита работа, вдъхновена от любовта им към църковната музика. За предизвикателствата, с които се сблъскват почитателите на източноцърковното пеене у нас, за бъдещето на тази традиция в православния свят, както и за конкретните планове и проблемите, които трябва да разрешава една млада формация като „Агия“, разговаряме с нейния ръководител Никола Антонов.

- Какво кара хора от големия град да посвещават време и сили на това сложно изкуство?

- Хорът се явява естествено продължение на школата по източно пеене, която ръководя вече близо седем години към храм „Рождество Христово“. Тази школа има и свое по-широко виртуално изражение чрез възможността за дистанционно обучение, в което участват желаещи от страната и чужбина. Повечето от хористите са дългогодишни мои ученици. Някои са се включили по-скоро, но проявяват висока ангажираност и напредват бързо, не се страхуват от предизвикателства. Съветвам всички да участват в хоровата дейност, независимо от равнището, на което владеят музиката. Съставът включва хористи от различни възрасти и професии - от ученици и студенти до фармацевти и програмисти. Не липсват и професионални музиканти. Събира ги преди всичко личната им християнска вяра и отдаденост, любовта им към църковното пеене, желанието им да се учат и усъвършенстват. Повечето пеят в различни храмове, помагат било на певницата, било в енорийските си хорове. За всеки от тях това е част от пътя им към лично спасение, а не просто каприз или желание да си разнообразят живота с нещо „по-така“. Както обичам често да се шегувам, не сме се събрали да си пеем „за здраве“. Събрали сме се да вършим сериозна работа.

Цялата статия: За да обновиш традицията, първо трябва да я познаваш

Изцеляването на десетте прокажени

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 14 Януари 2023 21:03
Написана от Силуан, митрополит на Библос, Ал-Батрун и планина Ливан

prokageniПроповед върху неделното четиво за десетте прокажени (Лука 17:12-19), което се чете в 12-ата след неделя след Въздвижение

Числото десет има своята символика в Свещ. Писание, тъй като е едно от библейските числа, символизиращи съвършенството. Изхождайки от това, можем да кажем, че изцелението на десетте прокажени няма предвид само определен брой болни хора, но се разпростира и над цялото човечество и засяга неговата връзка с Бога и начина, по който тя може да бъде възстановена според Божия план за човека.

Проказата е опасна болест, чиито последици се разпростират далеч отвъд личното здраве на болния, тъй като заразеният от проказа човек напълно се е изолирал от своята семейна, социална, професионална и религиозна среда. Може да се каже, че прокаженият е образ на човечеството, което се е разболяло от греха и чието естество е станало подвластно на тлението, пребивавайки по този начин в същностна отделеност от Бога. В резултат от това отношенията между неговите членове са се разстроили по подобие на случилото се с Адам и Ева в рая, както и между тях двамата и Бога.

Цялата статия: Изцеляването на десетте прокажени

Защо с любов, а не със сила

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)
Детайли
Публикувана на Събота, 14 Януари 2023 10:55
Написана от Свещ. Йоан Бурдин

prodosiaГледайки случващото се, човек все по-често си задава въпроса: защо Бог остава безучастен? Този въпрос е особено мъчителен, ако не се съмнявате в съществуването на Бога. Как може един всемогъщ, милостив и любящ Отец да търпи случващото се? Защо Той не ограничи злата воля на хората? Защо, държейки живота на всеки човек в ръката си, Той не го отнема от онези, които унищожават своите братя и сестри с десетки хиляди? Защо Той не се намесва, когато безпомощните са измъчвани, изтезавани, подигравани?

Тези въпроси възникват най-вече в моменти на големи сътресения, когато сред хората се появява някой, който е способен да изпълни ако не целия свят, то значителна част от него със злоба и омраза в името на своите прищевки.

По това такива личности приличат на Христос, но с точно обратния знак: както Христос е донесъл любовта в света и му е дал възможност да се промени, така анти-Христите променят света и сърцата на хората с омраза. Но това не дава отговор на въпроса: как Бог може да допуска това?

Цялата статия: Защо с любов, а не със сила

Казва „мир“, но мисли за война

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)
Детайли
Публикувана на Четвъртък, 05 Януари 2023 15:53
Написана от Ксения Кривошеина

24 291Как студенти християни са воювали с нацизма чрез цитати от Светото Писание

До неотдавна в Русия се смяташе, че в движението на Съпротивата по време на войната от 1941-1945 г. в Европа водещи са били комунистите в нелегалност. Знанията за „другата“ Съпротива се премълчаваха, защото тези групи са били формирани не от комунисти, а от християни.

„Ние бяхме толкова различни“

В Германия през 1943 г. е разкрита антифашистката организация „Бялата роза“. Нейните членове, петима студенти от Мюнхенския университет – Ханс и Софи Шол, Александър Шморел, Кристоф Пробс, Вили Граф, а също и техният учител, проф. Курт Хубер – са екзекутирани.

Кои са тези хора? Те не произлизат от пролетарските среди, където класовата борба разпалва кръвта, а конспиративният живот е норма. Всички членове на „Бялата роза“ принадлежат към буржоазията, те са богати, образовани и успешни. Всички са обединени от християнските принципи на живот и вяра в Бога. Ханс и Софи Шол са протестанти, Вили Граф – римокатолик, Александър Шморел – православен, Кристоф Пробс – вярващ, но некръстен. Преди екзекуцията е помолил да бъде кръстен, но е получил отказ.

По разказите на техни приятели, те са били весели хора, а от снимките, достигнали до нас, се вижда, че са били и много красиви младежи. В Медицинския факултет на Мюнхенския университет ги събират общи интереси: музиката, литературата, политиката. Четат Гьоте и Достоевски, ходят на концерти на Хендел и на неделната меса, молят се и четат св. Августин… Но изведнъж се оказва, че всичко това е напразно.

Цялата статия: Казва „мир“, но мисли за война

Страница 1 от 151

  • Начало
  • Предишна
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • Следваща
  • Край