Международен научен форум от световна величина се проведе в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" някъде тая година. Уникална научна конференция под наслов "Единни срещу икуменизма" събра заедно изтъкнати православни и ислямски теолози. Срещата беше организирана от авторитетната организация ЦИСК (Център за изследване на световните конспирации).

Доклади прочетоха известни свещеници и имами. В последвалите дискусии след експозетата се стигна до извода, че наистина е твърде малко това, което отличава истинските правоверни - особено ако са въоръжени с подходящите изследователски апарати и концепции. Бяха отбелязани следните седем идеологически и надконфесионални сходства между тезисите във всички доклади на участниците:

1) Единствено правоверните могат да бъдат наречени истински Божи чеда.

2) За неверниците спасение няма.

3) Съществува научен апарат, чрез който може да бъде определено, дали един човек е неверник или не. Ако не по друго, то неверниците със сигурност могат да бъдат разпознати по това, че Господ ги наказва.

4) Незабавна е необходимостта от въвеждане на религиозно образование в училищата - независимо дали е православие или ислям. Важно е да не се забравя и за добрата дисциплина в тези часове.

5) Правоверните жени трябва да ходят със забрадки. Това обаче не е достатъчно - забрадките трябва да са достатъчно дълги.

6) Пълното и безрезервно послушание към конкретни лица е ключът към спасението.

7) Западният свят е виновен за всичко.

Особено одобрение сред мюсюлманската аудитория събуди докладът на Сливенската Църковна Академия. След сериозно сравнение със старогръцкия текст и справка с речника, учените са открили, че на множество места Новият завет е погрешно преведен от масоните, за да звучи икуменически и модернистично. Следните евангелски повествувания съдържат свободни интерполаци:

* Основната цел на беседата със самарянката (Йоан 4 гл.) е да бъде изобличен морала на хората, които не принадлежат към правоверните. В края на беседата не става въпрос за никаква жива вода, Христос просто подканва жената да се изкъпе, защото същата освен неморална очевидно е и нечистоплътна.

* В повествуванието за хананейката в Матей 15:21-28 и Марк 7:24-30 е вярна само първата половина - Христос е отпратил жената с думите "не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата". Жената се е засрамила от тези думи и не се е върнала повече. Това е един отличен пример пред учениците, как същите трябва да се отнасят с езичниците и нищо повече.

* В повествуванието за десетте прокажени (Лука 17:12-19) има объркване - не е вярно, че прокаженият, който се е върнал да благодари, е бил езичник. Очевидното противоречие в текста личи в думите "твоята вяра те спаси" - ясно е, че единствено този прокажен е бил правоверен, а самаряни са били останалите девет.

* Масонското вмешателство при превода на Новия Завет личи особено ясно от притчата за добрия самарянин (Лука 10:25-37). Основната идея на разказа е, че свещеникът и левитът правилно са отминали пострадалия човек, защото същите следва да се занимават със сакраменталното, а не с някаква светска милозливост или т. нар. социална дейност. Този текст дава ясен знак за всички вярващи, че Църквата има богослужебна мисия на земята, а не е някаква обикновена благотворителна организация. Самарянинът, който помага на човека, очевидно не го прави безкористно, а за да погуби душата на правоверния, следователно краят на разказа е по-късна интерполация от преводач-икуменист.

* Думите в Марк 2:27 "съботата е направена за човека, а не човек за съботата" трябва да се четат като "съботата е направена за Богочовека, а не Богочовекът за съботата" и следва да се разбират единствено в този контекст.

* По същия начин думите "Горко вам, книжници и фарисеи..." (Мат. 23:23) се отнасят за една конкретна секта от онова време и в никакъв случай не бива да се пренасят спекулативно в 21 век.

Както повечето научни форуми от световна величина и в настоящата конференция не се размина без скандал. Страстите неочаквано се разгоряха по време на церемонията по закриване на мероприятието, когато беше произнесена тържествена реч от представителя на ЦИСК (Център за изследване на световните конспирации) Йоан Хрантутников. Скандалът избухна, когато г-н Хрантутников призна публично, че членува в масонска ложа на име "Слънчев Часовник - 23", която се оказа основният спонсор на конференцията "Единни срещу икуменизма".

Г-н Хрантутников се опита да обясни на участниците, че в момента "Слънчев Часовник - 23" е единствената в България старостилна масонска ложа. Старостилното масонство било ново движение, но с голям потенциал, като негова основна цел е да постигне обединение на всички талибани независимо от вярата и конфесията - един вид антиикуменически икуменизъм. По същият начин, както сърцето на всеки истински правоверен старостилец трепва, когато види часовника и календара, масонското сърце трепва, когато види часовник с много зъбни колела или пергел. "Разликата не е толкова голяма...", опита се да се оправдае г-н Хрантутников, но не получи разбиране.