Беседа между новопокръстени християни

Гeорги: Голяма е радостта ми, братко, че Господ ме сподоби с великата Си милост да вляза в Неговата Църква. Всеки ден чувствам помощта Му, особено в борбата с проклетите греховни страсти. Вечер си лягам изтощен, но щастлив. А ти, брате, как се чувстваш, върви ли ти борбата?

Митко: На мене, брате, борбата не ми върви. Всеки ден си казвам, че се събуждам нов човек, християнин, но вечерта си лягам пак същият, че и по-лош.

- Лошо, брате, лошо. Трябва повече да се стараеш, да правиш повече поклони. Така и ще отслабнеш, между другото, че не върви на християнин да има такова коремче. Какво ще кажат хората, че сме чревоугодници... А ние трябва да сме за пример, брате, да светим ако не като слънце, то поне като 100 ватови крушки.

- Правя, брате, поклони – по 100 поклона дневно, и всички молитви от молитвеника изчитам, че и прибавям по някоя, в сряда и петък постя...

- ... без олио?

- Без олио, брат, без олио. И представи си и без олио – пак нищо. Същият си лягам, че и по-лош.

- Лошо, брат, лошо. Сигурно в главата ти ще е проблемът. Сиреч във вероизповеданието ти. Защото нали знаеш, ако ти е сбъркана главата, няма как да влезе благодатта. Тя оттам влиза – от ума ти, сиреч от главата ти, отгоре. Така казват старците...

- Кои старци, брате? Че много интересно е това...

- Всички старци го казват... Не ме прекъсвай. Та ако има в главата ти ерес, тя е като Берлинска стена в мозъка ти и Господ се блъска, блъска у нея, но не може да я пробие. Защото си в ерес... Кай се, брате,
защото това е най-големият грях. Хула срещу Светия Дух, която не се прощава. Тъй казват старците!

- Ох, брате, може, може. Аз не съм добре с догматиката, сигурно съм сбъркал някъде...

20 години по-късно

Митко: Здравей, брате, как си? Голяма е радостта ми да те видя след толкова години! Зарадва се сърцето ми! Сигурно си приключил с борбата с пороците и вече напредваш в добродетелта на нашия Господ Иисус Христос! Дай да те прегърна!

Георгий: Назад! Кажи ми първо в коя църква ходиш, че с икуменисти не се ръкувам!

М: Ааа, брате, какво говориш, няма да предам св. православна вяра. Не съм икуменист! Дай да те прегърна!

Г: Не бързай толкова! А в календара вярваш ли?

М: ?!

Г: Ха, видя ли, улових те. Щом се чудиш, значи си далеч от спасителната вяра. Не може да се прегърнем. Аз се прегръщам само с братя по вяра, иначе ще се оскверня и ще отпадна от най-истинската истина. А и без това ми е зле, че дяволът много силно ме бори. То е така с наистина истинските православни – на големи изкушения са подложени, защото демоните виждат, как стоим в истината и искат да ни отчаят и съборят. Но аз издържам - всяка вечер си лягам изтощен до смърт от борбата, но верен!

М: С какво се бориш, брат, кажи, да те спомена в молитвата си.

Г: Как с какво?! Какъв християнин си ти, като не знаеш с какво се бори един истински християнин! Със сексуалните фантазии, с които врагът на моето спасение ме залива...

М: Брате... знаеш ли, казват, че Господ като оттегли благодатта Си от някой подвижник, първото нещо, което се събужда у него е блудната страст. И не е дяволът виновен, ами гордостта. Тя е, брате, Берлинската стена, у която се удря Господ и не може да я събори. И затова се оттегля и оставя бореца да се бори сам със себе си, та дано се смири от раните и пораженията си и Го потърси...

Г.: Ти не ме учи мене какво е християнство. Аз с моя Бог сме на „ти”, защото мислим еднакво! По православному! Но заради старото ни приятелство, няма да се карам сега с тебе, ами кажи какво прави през тези години.. А, и дай ми малко вода, че е време да пия хапчетата...