Крахът на православен брадър, част 3: Мисия „Болшевик”
Продължение от: част 1 [тук] и част 2 [тук]В предишните части: Публично достояние стават извадки от електронната поща на Иван Константинов (Psaras) - водещ на предаването „Православен брадър” до спонсорите от портала „Двери БГ”. След дълги и тежки приготовления телевизия „Царски двери” успява да организира православен „Биг Брадър” във Верейския манастир. Православните младежи са подложени на най-разнообразни издевателства, които търпят стоически заради обещаните им архонтски звания. Нещата вървят добре за продуцентите до момента, когато участниците не научават за хиротонията на епископ Игнатий (Карагьозов) – тогава най-неочаквано всички надават възгласи „Достойн! Достойн!” и избягват от къщата.
8 юли: Православно шоу търси избягалите си участници
Здрасти, успях да хвана следите на три момичета и три момчета от нашите православни хипита – дойде ми на ум да питам дядо Игнатий. Оказа се, че фондацията „Любя” на брат му организирала православен младежки лагер в близост до Бургас и цялата тумба заминала натам.
Познай: дядото се запали от идеята ни за православно риалити. Негово Преосвещенство действа с размах и ми даде идея за… национален ефир! Представи си, предостави ми визитна картичка на Нико Тупарев, с когото били близки и ни посъветва да го поканим за копродуцент. Оказа се, че преди Тошко да стане бигбрадърец, Игнатий също имал желание да уважи шоуто. Нико се е готвил да му изгради цял параклис в къщата на Биг Брадър! За съжаление от Св. Синод се оказали тесногръди и не разрешили на младия архимандрит да даде всичко от себе си, но сега дядото е наш съмишленик!
Точно в момента имаме голяма нужда от помощ – провалът на верейския ни експеримент тотално опразни сметката на ТВ „Царски двери”. Освен Нико, бих ти предложил да поканим и Пл. С. да се присъедини към нашият екип в ролята на сценарист.
10 юли: Първата оперативка
Отново проблем. Н. и Пл. се скараха за концепцията на предаването. Нико каза, че искал шоу с много секс и насилие. Освен това нискобюджетните риалитита стартирали по-добре, ако вместо участници се наемат статисти. Пл. започна да си скубе брадата: заяви, че ще се присъедини към екипа ни само ако всичко е красиво и истинско. Било задължително да участват истински, вярващи православни младежи. Освен това под интимни неща разбирал нещо съвсем друго: представял си ромон на поток, песен на птички, лагерни огньове и поети с китара край огньовете. Разбрахме се да продължим преговорите утре, но просто не знам какво да правя. Как да примиря непримиримите им позиции?
11 юли: Консенсус по стратегията
Идеята проработи! Концепцията С.М. (виж справката по-долу) изглежда е приемлив компромис и за двете страни в спора – така ще съчетаем и непредсказуемо и инсценировка. В шоуто ще участват 12 човека - 6 ще са нашите православни, а другата половина – статистите на Нико.
Тъй като православните активисти са едни и същи маймуни по всички панаири, можем лесно да бъдем разкрити – 6 непознати е твърде подозрително. Затова ще представим статистите за млади католици от гр. Раковски, които са дошли при нас да научат повече за православната вяра. След това действаме както в експеримента на д-р Стенли Милграм: под претекст, че това е утвърден и благословен метод за религиозно образование, ще даваме нови и нови мисии на православните да издевателстват над мнимите католици. Ще проверим докъде се простира силата на послушанието и авторитета. Ще успеят ли нашите герои да стигнат до крайности, които буквално да застрашат живота на ближните им?
Н. е доволен, каза, че садо-мазото винаги е на мода, ако измислим атрактивни издевателства, рейтингът ни щял да се вдигне до небесата. Пл. пък твърди, че вярвал в човешкото добро и щял да го докаже чрез това шоу – православните нямало да се подадат на провокациите.
Справка:
Преди около 45 години психологът д-р Стенли Милграм провел следния експеримент. Доброволци били инструктирани да тестват „нова научна методика за упражнение на паметта”, като да пускат постоянно нарастващ ток (15V - 450V, стъпка 15V) на друг участник при всеки негов грешен отговор на някакъв въпрос. Ролята на изпитван и получаващ наказание играел актьор, но „обучителят” не знаел това. Болката започвала при мними 150V, при около 300V актьорът се молел да го освободят и да прекратят мъчението. След 330V той оставал безмълвен, сякаш е загубил съзнание. Липсата на отговор се брояла за грешка и токът продължавал да расте. Милграм открил нещо изненадващо: когато и само когато в стаята присъства мнимият учен, който през цялото време подканвал „учителите” да продължават, около 70% от участниците били готови пускат ток, докато достигнат края на скалата с 450V. Разликата в социалното положение, пола или образователния ценз по никакъв начин не влияела на поведението на „обучителя”. Експериментът бил прекратяван след три поредни 450V шока. Четирима от петима участници, преминали психологическата бариера от 150V и причинили болка, достигали до тавана от 450V (реално при толкова силен ток болката ще е ужасна). Малцина не се отказвали, дори когато пред тях друг мним доброволец прекратявал участието си по морални съображения.
12 юли: Тошко се притичва на помощ
Поздрави от Бургас! И. спази обещанието си - беше подготвил брат си, който лично дойде да ни посрещне. Тодор предложи да направим предаването на о-в св. Екатерина. Пазачът на острова бай Димитър бил негов фен от времето на Биг Брадър и щял да ни съдейства. Островът разполага със няколко постройки – ресторант, бар и скромен туристически комплекс, има сладка вода, а доскоро e имало и електричество. Нико обаче обеща, че щял да се погрижи по време на шоуто временно пак да пуснат тока, като за целта щял звънне и на Доган. За мен е загадка защо намеси Доган в цялата тази история, но ми е неудобно да попитам.
Действието ще се развива около манастира. Знаеш, че след 1923 г. в опразнената сграда на светата обител са били заточени политически затворници – комунисти и земеделци. Сега ще заточим там нашите хора. Храмът на няколко пъти е бил опожаряван, опустошаван е от бурите, разрушаван от нашественици, но винаги е бил възстановяван. Исках да кажа винаги без последния път, де. Ако си спомняш на о-в Св. Анастасия трябваше да се извисява и монументален православен кръст на св. Андрей Първозвани, през 2002 с официална церемония беше положен и първият камък. Една от мисиите на нашето шоу е да намерим къде е скрит вторият камък, та да вземем да положим и него.
13 юли – Тежък ден. Нова концепция за религиозното образование
Поздрави от Бургас, днес имахме тежък петък: 13-ти. Извикахме ги младежите, значи в залата на хотела. През това време нашият сценарист Пл. си седеше мирно и тихо и си тракаше нещо на ноутбука. В този момент влизат и шестимата. Росен само поглежда към масата и изпищява – „внимание, сред нас има икуменист!” Настана луда суматоха, напразно Тошко горкият се опитваше да ги успокои. Най-накрая аз не се сдържах и извиках със цяло гърло: „Спрете за момент! Момчета и момичета, чакайте малко, вие сте християни, знам, че не бихте имали нищо против да стоите в една стая дори с покаял се убиец. Защо тогава не искате да си поговорите малко с един покаял се икуменист?” Петьо започна да ми обяснява, че убийството било много по-малък грях от икуменизма, защото, както се изрази той „ако станеш убиец, убиваш само жертвата си, а когато станеш икуменист и жена ти става икуменистка, и децата ти - малки икуменистчета и така убиваш духовно цялото си семейство!”
В този момент ми хрумна нещо: „Скъпи приятели”, казвам силно и натъртено, „кажете ми, искате в България да има задължително религиозно образование? Желаете или не да помогнете?”. Настъпи гробна тишина – явно успях да грабна вниманието им.: „Тук съм”, лъжа ги аз, „с благословението о. Силвестър от комисията към Св. Синод за религиозното образование. В момента се пише нова, трета концепция за религиозното образование. Знаете ли, какъв е проблемът на светското училище: проблемът е, че в него всичко е много… ъх светско.” Няколкото одобрителни изръмжавания показаха, че явно съм напипал верния тон. „Оставихме правилата на играта да се определят от цяла армия от педагози, които не са наши, църковни хора. Водехме война на чужд терен, участвахме в чужда игра и естествено неприятелите започнаха да ни надвиват.”
Тонът ми беше като на генерал, който координира битка. Шестимата младежи започнаха лека полека да сядат около масата….
- Какво й липсва на съвременната училищна педагогика?...
- Пръчка – прекъсна ме Росен и в залата избухна бурен, дружески смях.
- Именно – казвам им – пръчка. Съвременните дидактически методи са прекалено модернистични, прекалено интерактивни, учителят убеждава, а не преподава. Затова я закъсахме и с дисциплината. А как следва да бъде: учителят да има правото да каже на учениците „просто мълчете, ръцете на чина и слушайте каква е истината”. И ако не се държат подобаващо или оспорват каква е истината… пръчка. Църквата няма отношение към тъй наречената „съвременна педагогика” – Църквата не може да е съвременна, защото нейните истини са вечни. Физическите методи са потвърдени през вековете. Трябва да се върнем към вечното и непреходното, към пръчката. Накратко, приятели, описах ви новата актуализирана концепция за религиозно образование на Св. Синод.
Естествено само една добра концепция не е достатъчна. Необходима ни е гласност, необходим ни е национален ефир. Цяла България трябва да разбере, че физическите методи са най-ефикасният начин за образование и обратното – че изискването да има дисциплина може да превърне всеки в добър преподавател. Сега думата има сценаристът на нашето шоу, който ще ви обясни с какво можете да помогнете…
1 Август – Запознаване и парти
Днес официално стартира шоуто. Нико удържа на думата си – не знам какво беше говорил с Доган, но предишния ден на острова наистина пуснаха тока.
Настаняването обаче ще бъде утре. Днес двете групи участници се запознаха помежду, а по план първата вечер трябва да спят на открито, край лагерен огън. Вероятно с тази идея нашият сценарист Пл. се пробва да ни подлее вода – опитва се да създаде човешки контакт между обучаемите и обучителите. Самият д-р Стенли Милграм е доказал, че предварителният личен контакт между „учителя” и статиста смекчава резултатите от експеримента. Ние с Нико обаче се правим, че не забелязваме невинния саботаж – екипната работа изисква великодушие.
Две камери ни следваха през целия ден. Преди лагера имахме дълга и приятна разходка по море (дядо Игнатий беше помолил дядо Борис да ни заема яхтата си). Морските вълни настроиха двата лагера на съвсем добродушна вълна – Росен дори не се задави, когато Наско, един от статистите, който си пада малко провокатор вдигна тост за здравето на папата и призова всички православни участници да пресушат чашите съвместно с католиците. След това обаче Мая си отмъсти, като вдигна тост поотделно за всички патриарси, като всеки път призоваваше „католиците” да пресушат чашите заедно с едно скромно православно момиче.
Когато най-сетне яхтата се приближи до брега, слънцето залязваше. На една полянка в гората ни очакваше огънят, който вече беше приготвен, трябваше само да се запали. Имаше и купчина подпалки, висока колкото човешки бой. Най-голямата част от купчината беше специална изненада от еп. Игнатий, който имал послушание от дядо Йоаникий да прочисти библиотеката на Сливенска митрополия от излишни неща и автори. За всички останали подробности, свързани с организирането на лагерния огън, се погрижиха хората на Нико.
Въпреки прожекторите, камерите (и комарите) мигът беше чудесен – всичко наоколо – гората, щурците, кръпката море с лунната пътека, прозираща между два гигантски ствола…. всичко беше толкова красиво и приказно, че направо естетически кич, да му се не види! Оказа се, че почти всички участници в проекта ни могат да дрънкат на китара и да пеят. Точките за вечерта обаче обра Петьо, който имаше цял репертоар от авторизирани преводи на Булат Окуждава. Неговите произведения бяха толкова впечатляващи, че оставиха без думи не само участниците, но и нас – които стояхме зад камерите. Изпращам ви две от песните заедно с акордите - ако се вдъхновите от лириката може да решите да се упражнявате в офиса на редакцията, аз вече се пробвах:
Гори огонь, гори
(музика Буклат Окуджава, адаптиран църковен превод – Петьо от Православен Брадър)
(музика Буклат Окуджава, адаптиран църковен превод – Петьо от Православен Брадър)
Hm
Два тома Булгаков
Em
и на Зизюлас - три,
F#7
послушай моя зов
Hm
ти огънче, гори!
Остана само рафт
H7 Em
в опразнения шкаф
F#7
от книги със печат:
Hm
издателство "Зограф"!
* * *
Песенка о бумажном солдате…
(музика Буклат Окуджава, адаптиран църковен превод – Петьо от Православен Брадър)
Ти бе красива и добра
ефирна като птичка.
Аз исках да се задомя,
но не за католичка.
Помолих те на колене
да станеш православна,
защо отвърна ми със не,
не ти ли бях забавен?
Накрая взе да се сгодиш
за бизнесмен практичен...
Ти вечно в огън ще гориш,
със него, еретичка!
* * *
Получи се наистина приятна вечер: точно, както си мечтаеше Пл. С. - усмихнати младежки лица, птички, романтика, поети с китара край огъня. Самият Пл. обаче нещо не изглеждаше много щастлив, не знам защо. Сигурно сгрешихме, че забравихме да го предупредим по каква причина точно Нико изкупи и достави в Бургас половината артикули от „Православна книжарница”.
СЛЕДВА