В отговор на поредна настойчива петиция на недоволни енориашки на храм „Св. Александър Невски“ беше обявен кастинг за нов председател на храма. Инициаторките на петицията заявяват: „Не сме доволни от сегашния председател на нашия храм. Не искаме вече парашутисти, а искаме да се организира подобаващ конкурс за велелепен председател на благолепния ни храм. Храмът ни може и да се нуждае от ремонт, но председателят му трябва да е безупречен и на европейско ниво, а не на провинциално“.

Синодните старци решиха да удовлетворят прошенията и на тази петиция („белким свършат, че да се заемем и с други въпроси“, както коментира белобрад владика на средна възраст) и обявиха кастинг за нов председател. Той обаче ще се състои при затворени врата, както е утвърдената традиция за церемонии в този храм. Църковен егоист научи, че сегашният председател не е никак притеснен от новата процедура. Той споделил със свои фенки, че мястото му е в кърпа вързано – никой не можел да се мери с него по църковен шик, нито по ръст и снага, нито по обноски и владеене на църковния протокол. А енориашките недоволствали не поради недостиг на велелепие в осанката му, а понеже не им се отпускало място в новата вип-зона на храма – зад въженцата на червените фотьойли, досущ пред св. олтар, сядали само дами, усвоили църковния протокол, които се обръщали към председателя с „Ваше Високонареченство“.

Сливенска митрополия свежда до знанието на всички свои клирици следното нареждане:

„От 1 април в богохранимата Ни епархия се забраняват всички бракове, които според светия славен и първовърховен апостол Павел са допуснати по икономѝя, докато съвършенството е в безбрачието, сиреч у Нас. И тъй като в Нашата епархия живеем във всичко по акривията, Ние ще отсечем всеки повод за съблазън у Нашето благочестиво население и ще му запретим да се жени. С това ще получим двойна полза – хем ще сме съвършени в акривията, хем ще сме сигурни, че няма да нарушим някой канон на вселенски събор (че то може ли да ги знаем всичките). Така отпада и обвинението на Нашите зложелатели, които Ни обвиняват в религиозна дискриминация, понеже, видите ли, не сме венчавали православни и арменци. Затуй отсега нататък никой няма да се венчава! Нас и без туй не Ни касаят тези работи, но само съблазни и раздори произтичат от тях. Точка. И не благославяме да се коментира тази Наша заповед“.

това е топ-новината от последните три дни великопостни заседания на светия и велик синод на българската православна църква - българска патриаршия (да ме извинят любезните читатели, но пиша на коляно от един скапан таблет, дето му се прецакаха големите букви - лукавият да го тръшне дано!). значи след десетилетия клатушкане между стария и новия календар, между григорианно-католическо-масонския безблагодатен календер (така викаше дядо ми пую от нашенското село горно нанадолнище) и светоотеческия и единствено правилен и верен, и подкрепен с фалшиви сигилии дори, щом е за слава на истинноправославната ни църква, само и само за да оцелее наший свят и велик календарий (така обича да го нарича схиаеромонахът зогравский - имя не рек, дето ни служи и изповядва, и наставлява, и епитимосва, и анатемосва всички неверници и кривоверници, и модернисти, и икуменисти, където и да ги срещне или види и дори да ги ненавиди!). и така пак, значи, след тия клатушкания от лукаваго се е стигнало по предложение свише в нашия свети синод да се намери средното решение и златното сечение на въпроса за календария, като тойзи път нямало да се връщаме на истинний календерий съвсем, но и не ще да останем на омразний календер, та затуй се реши и отсече от велемъдрите архи-иереи да се премине на обратний календар и да се спре това брожение между двете части на паството - едната мъдра, а другата неразумна (с прискърбие прочетохме, че велемъдрите архи-иереи не посочват изрично коя част от паството е мъдрата и коя е неразумната, но то явно е плодотворение на тяхното свещенно велемъдрие, а то иначе си е ясно, че нашата част е мъдрата - който чете, нека разбира! марк 13:14). в изпълнение на това сугубомъдро решение светият ни синод е заблагоразсъдил на 30-ий марта 2016 лето да се вземе решение на 6-ий февруария тогожде лета да се анатемоса един богохулник от българското бе-не-те, дето не ща и да му пиша скверното име в тия чисти редове. и понеже пък скверноименитият се е всеизложил на осъждане, се е решило отпреди още да не стъпва никой клирик или мирянин в неговата кутия с рога по думите на един стар светец, дето сега не му помня името, но онова за кутията с рогата го помня и съм го сънувал два пъти даже дори! засега най-важното е, че е потърсено и е намерено решение за календара, спете спокойно истинноправославни християни и християнки, пък аз ще ходя да си търся главните букви някъде из нашата благословена синтаксия (не обичам тая чуждица редакция и това си е, и тази моя необич ми е благословена вече от двама зогравци). амин. благословете, а не кълнете.

От 1 април т. г. синодалният сайт сменя името си и вече ще се казва „Прозорец на официалното православие“, а благословеният интернет-адрес на сайта ще е прост и ясен за запомняне: http://prozorеtz_na_ofitzialnoto_pravoslavie.bg.

Промяната е предложена от г-жа главната редакторка – доктор и немедленно е била одобрена от Св. Синод в най-намаления си състав. Основанията са били, че в името на сайта трябва да присъства думата православие, както и част от сграда, позовавайки се на думите на св. ап. Павел от Еф. 2:21-22. Тъй като обаче името на „Двери“-те е вече заето, са се спрели на прозорците. „Прозорците пропускат светлината в дома, те са поставени високо, по-близо до Бога, за разлика от врата, която се слага ниско долу и през нея минава кой ли не…“, обясни част от мотивите си главната редакторка.

Новият сайт засега няма да има версия на английски, защото все още не са уредени лицензите на локализираната версия с гиганта „Microsoft“ и неговия собственик сър Майкъл Софт (тук).

Самолетът, в който пътуваше българската църковна делегация за участие във Великия православен събор на о-в Крит, е бил отвлечен от двойка терористи, съобщават гръцките медии. Машината е била отклонена от набелязания маршрут и е изгубена от радарите. Дълбока скръб и свещен ужас обхвана българския народ, тъй като на самолета се е намирал целият висш клир с малки и незначителни изключения.

Вдигнати са на крак ДАНС, Европол, Интерпол, ЦРУ, МИ-6 и всички останали служби, имащи отношение към борбата с тероризма.

„До този момент в Европа не сме имали такъв случай – отвличане в неизвестна посока“, коментират спецполицаите. – „Няма заявени искания от похитителите. Следим всички православни сайтове и чатове, тъй като информацията в БПЦ тече по нестандартни канали“, коментираха още антитерористите.

Още преди края на деня обаче членовете на делегацията бяха открити в Дисниленд край Париж. Те са се намирали в много лошо общо състояние, след като са били принудени от похитителите да се возят на всички атракциони в парка. „Видях сатаната, той ми маха, – това успя да каже един от делегатите, сочейки куклата Мики Маус, секунди преди да бъде качен в линейката.

Топ новина обикаля всички православни сайтове и сгрява сърцата на най-големите антисъборни ревнители – спор за Антарктическата епархия разтърси крехкия мир в световното Православие и заплашва да провали Всеправославния събор. Когато на Неделя православна руски учени-полярници в Антарктида отишли да чуят Светите анатеми, те били смразени от страшна гледка: пред руския полярен храм, вкочанен завинаги в развята поза, се издигал български байрак с надпис: "Антарктическа епархия - БПЦ"!

Така двете древни славянски църкви – БПЦ и РПЦ влязоха в нов исторически сблъсък. В РПЦ заявиха, че техният предстоятел вече е стъпил на ледения континент и следователно пингвините са част от «русский мир», а от БПЦ яростно възразяват, че «русский мир» е българско дело, защото руската азбука е българска. И не само тя, но и «болгарский перец», без който руската кухня не може, и той е български! – заявяват пък от пи-ар отдела на БПЦ!

От Кремъл незабавно поискали обяснение от Св. Синод в София за тези «исторически инсинуации». И тъй като в Синода тъкмо били излезли за обедна почивка и следобеден сън, отговорът дошъл направо от БАН:

1. БПЦ е с около сто години по-стара от РПЦ.

2. На Антарктида отдавна вече е сглобен български храм с нечовешките усилия и разходи на нашето малко, но гордо Отечество.

3. Българските изследователи отдавна са доказали, че огромната популация от пингвини на Антарктида има ясно българско съзнание, а не руско като белите мечки и всички останали на Северния полюс.

На известните предсъборни всеправославни заседания в Шамбези научиха за този нов конфликт в лоното на Православието едва днес поради лоялността на официалния синоден сайт и неговите ръководителки. И така, в резултат всички подготвителни комисии на Събора са разпуснати, а Вселенска патриаршия с благоразумна дипломатичност е предложила Антарктическият конфликт да бъде специално обсъждан на следващия събор.

Засега единствено сигурното е, че Българският патриарх Неофит не планира пътуване до ледения континент.

Вселенската патриаршия е била неприятно изненадана от усложняването на ситуацията в Катар, където неочаквано в спора между Йерусалимската и Антиохийската патриаршия се е намесила и Българската църква. Сп. Църковен егоист научи, че това много е изненадало всички участници в конфликта, тъй като до този момент БПЦ не е имала никакви претенции за нищо. Даже на последно място в диптисите да я поставят, пак никой нямало да възрази, били убедени във Фенер. На Босфора разбрали, че активизирането на външната политика на БПЦ е свързано с петиция, набрала голяма популярност в Интернет и озаглавена: „Катар е наш“, която е била внесена тържествено в канцеларията на Св. Синод. Стаята едвам била побрала кашоните с разпечатаните подписи. Инициаторите на петицията се били похвалили, че тяхната кауза е обединила православните от цял свят и се е превърнала в международно дело.

При обработването на подписите станало ясно, че само за една седмица са се подписали два милиона души, от които 99% граждани на Руската федерация. От Фенер веднага заподозрели българо-руски сценарий за провалянето на Всеправославния събор.

Разковничето на загадката дойде от македонски разследващи журналисти, които силно се притесниха от успеха на каузата „Катар е наш“, което даже на македонците не им било хрумвало. Стана ясно, че българите не са превели текста на петицията на руски език и в резултат руските потребители в мрежата са се заблудили, че се подписват под петиция „Крым наш“. В резултат от манипулацията се очаква броят на подкрепилите Интернет-петицията да достигне 143.5 милиона души.

Както стана ясно от публикация в завития в хартия електронен вестник на родопската Община Наречен нейният Общински Съвет завел дело направо в Пловдивския Апелативен Съд срещу Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия. Общинарите искат да осъдят Светия Синод за неразрешеното ползване на името на Общината от клирици на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия, независимо от факта, че то се ползва засега и занапред само от един неин клирик (имя не рек).

Общината била известна по света и у нас с лечебните си извори, бани и вани за лекуване на психично болни и като се кажело Наречен, между Прага и Кайро, Виена и Истанбул се разбирало нещо ясно, конкретно, точно и несъмненно. Докато сега с противозаконното използване на името на Града и Общината хората, в това число и чужденците, които са хора, се обърквали и някои дори ходели да търсят лечебни процедури при свещопродавачките на патриаршеската катедрала и даже на ставропигиалния храм-паметник "Свети Александър Невски", но оттам недвусмислено почвали веднага да говорят нещо за родителките на питащите и това не само правело лош пи-ар на страната ни, но и катастрофически дикредитирало Имиджния Образ на Лика (да не се бърка с конкурентната Община Лъки!) на Нашата (сиреч Тяхната) Община.

От Върховния Комисариат или Главния Секретариат (на това място текстът не се чете добре) на Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия са отговорили засега, че не се страхуват от такива дела, защото Техните Дела били Божии. И ние тука спираме нашия репортаж, защото последните думи са много подходящи за край на репортаж за Светия Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия и Нареченските проблеми.

В редакцията на световната истинноправославна медия - сп. „Църковен егоист” е постъпило точно на 1 април оплакване от Пловдивска епархия (подписът не се чете дори и на полиграф!), че тази година в най-популярното старостилно издание не се споменавало нито веднъж името на техния правоправящ архиерей и владика Митрополит. След направената веднага проверка по всички страници и кюшета на електронното и на рециклицирано-хартиеното издание на "Църковен егоист" безотговорният редактор и цялата редакция са се извинили на неоткрития и с детектор на лъжата (сиреч полиграф) жалбоподател, като са се мотивирали, че са решили да не употребяват отнюд въпросното име на техния правоправящ архиерей и владика Митрополит, тъй като, цитираме, "одиозното име (явно са изплагиатствали от латинското nomina sunt odiosa - имената са омразни) на вашия правоправящ архиерей и владика Митрополит се оказа крайно неподходящо за произвеждане на усмивки по лицата на досточтимите ни и високоуважавани наши читатели и ваши приятели".

Коректорката само дето поискала последните две думи да се махнат, че не били на място, но пък безотговорният редактор на "Църковен егоист" възразил, че те много му харесали и той отдавна искал да ги сложи някъде да се четат. Виждате - и той си има манията като оня поет, дето написал "и мойте песни все ще се четат". Е, оставете го, и той хляб яде!

Жена оглави дирекция „Вероизповедания” към МС

Държавата намери решение за религията в училище

Журналистическо разследване на „Църковен егоист”

Из руските църковни потайности

Отец Ипомоний и „Орденът на благочестието”

• От 1 април 2014 деловодството на Св. Синод ще приема документи само по електронен път
• Фенове на ЦСКА предложиха да пререгистрират БПЦ
• Митр. Галактион прости нарушение на свещеник от Стара Загора
• Асортиментът в магазин "Достолепие" се обновява все повече и повече
• Не разрешиха брака за епископи
• Нови изисквания пред църковните катехизатори от 1 април
• Референдум за църковна независимост проведоха в N-ска епархия
• Във всеки църковен двор - детска катерушка
• Нов хит в настолните игри: Грабни короната!
• По калимавките ще ги познаете
• Висши чиновници с нисше образование
• Реставрацията (комикс)
• Репортаж от едно благочестиво пътуване до Африка на група поклонници, водени от Негово Високоблагоговейнство отец Ипомоний

Церемонията беше повече от тържествена. Да, имаше някои несъвършенства в организацията, не можеше да се отрече. Но това не само че не намаляваше блясъка ѝ, но напротив, свидетелствуваше за нейната мащабност. А и да си го кажем честно: само организаторите можеха да ги забележат, останалите дотолкова бяха погълнати от събитието, че подобни дребни детайли лесно минаваха през ситото на вълнението им. Е, началото се позабави, вярно е, но то така се и прави по принцип – да се усили малко напрежението, да се даде възможност на всички медии и гости да пристигнат, че да не изпусне някой кулминацията.

Ние да си го кажем между нас (тука нали няма някой от жълтите вестници да ни подслушва): позабави се началото малко повече от обичайното, защото охраната не се оказа на ниво. Не-е-е, по отношение на обекта тя си беше свършила перфектно работата: периметърът беше отцепен, та пиле не можеше да прехвръкне, гражданите можеха да наблюдават церемонията от не по-малко от километър (то какво ли да видят отвън, но поне тържественото настроение някак си да доловят), прозорците в целия район беше наредено да не се отварят, а за всеки случай – по покривите бяха разположени снайперисти. Не че нещо го налагаше, но знаете – от мнителност никой не е умрял, обаче от небрежност...

Не, не в това им беше пропускът, ами че не можаха да познаят о. Ипомоний – представяте ли си?! Цяла България го познава, с най-първите хора си пие кафето, дето се вика, дипломатическият корпус до един се съветваха с него при усложнена международна обстановка, представителите на поместните църкви откога го канеха на посещение от името на предстоятелите си, а тези синковци, дето държавата им е вменила отговорността да пазят най-високопоставените ѝ люде, да вземат да не познаят отеца! То остави това, ами не го пускаха, защото нямал покана.

За първи път в историята на дирекцията „Вероизповедания“ към Министерския съвет институцията се оглавява от жена. Тя е официално назначена от 1 април 2015 г. Новата директорка има необходимото образование и ценз, за да изпълнява длъжността, на която е поставена, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет. Засега името ѝ не се съобщава официално заради възникнали недоразумения с преките ѝ началници. Новоназначената госпожа, освен висше образование и редица специализации, е майка на четири деца, последното от които кърмаче. Въпреки амбициите си за израстване в кариерата, директорката не изоставя и майчинските си грижи. Тя е оборудвала кътче за бебето в началническия си кабинет, където го кърми регулярно на всеки три часа, независимо от провеждащите се в момента срещи. Служители от дирекцията и други институции, както и посетители в дирекцията, повечето от които свещеници и църковни настоятели, са подали оплакване срещу кърмещата майка. Те са се оплакали, че са се почувствали неудобно (почти като в мол) да седят и наблюдават бебешкото хранене, докато обсъждат теми като кофражни платна, бетонни смеси и керемиди за ремонт на храмове.

По време на архиерейската служба за причастие се приближава възрастна жена с младенец в ръце. Дяконът пита за името. Жената отговаря: Василий. Тогава забелязват, че тя държи в ръцете си не дете, а котка. Жената: „Причастете го, болен е!”. Архиереят се обръща и влиза в олтара. Отците се чудят кой зад кого да се скрие, а той пита: „Отци, кой е изповядвал котката?”.

*   *   *

Храм. Празникът Кръщение Господне. Бабите в храма разговарят:

- Какъв е този празник Кръщение??

- Това е, когато Иисус Христос се е кръстил и е приел нашата православна вяра!

*   *   *

На Великден свещеникът възглася „Слава Святей...”, след което хорът трябва да започне да пее „Христос воскресе!”, но хористите се объркали и запели „Слава в вышних Богу...”. Отецът излязъл от олтара и на висок глас ги поправил: „Христос Воскресе!”. А народът Божий в храма веднага му отговорил: „Воистину воскресе!”. Тогава предстоятелят недоволно се обърнал към тях и им казал: „Не се месете! Това не се отнася за вас!”.

Неочаквано решение за въвеждане на предмета Религия в училище беше намерено от експертите на Министерството на образованието и науката, съобщават от пресцентъра на ведомството. „Най-големият проблем в случая с религията в училище е намирането на финансиране. По този въпрос сме на едно мнение със Св. Синод на БПЦ“ – съобщи старши експертът Панислав Панчев. „Неочаквано за нас в навечерието на Великден открихме и решението. Оказа се, че недостигащата сума годишно за въвеждането на религия в българските училища (за учебни помагала и транспортни разходи) е точно колкото цената за пътуването на правителствения самолет от София до Йерусалим и обратно, без кацане в Пловдив, за донасянето на Благодатния огън за празника Възкресение Христово. Това е едно пасхално чудо, което накара всички нас, служителите на Министерство на образованието и науката, да се покаем за твърдоглавието си и да направим всичко възможно, религията да стане редовен предмет в българското училище“.

От МОН са направили запитване до Св. Синод на БПЦ, дали биха се отказали от лукса тази година църковна делегация от десет човека да лети до Йерусалим и обратно, а в замяна на това българските ученици да изучават религия.

Разследващият репортер на Църковен егоист, когото от съображения за сигурност във виртуалната ни редакция наричаме със смиреното иносказание „Недремлемое òко“ (кодово име НО), успял отново да се добере (в ден и час, които никой не знае) до много ценен материал. Това са веществени доказателства за „славата, която има(ло) да се открие“ (1 Петр. 5:1; срв. Рим. 1:17) в двойственото лице (на единственото число), гордото изражение, издължената снага, наперената стойка и високата килимявка на Кой? На един нехиротонисан архимандрит (НО: без мандра – по икономѝя) на Българската православна църква – Българска патриаршия (извинявайте, длъжка е фирмата, ама и въпросителният архимандрит не е по-малко длъжек).

Та тази слава – не човешка, а почти полубожествена – била отдавна подготвяна (от… – съжаляваме, това е класифицирана информация!) и коренопреклонно измолвана от авви-митрополити (и митрополити не-авви) да произлезе от милостта на цели двама патриарси български и митрополити софийски. Само че покойният (вечна да бъде паметта му!), както сам откровено споделял пред обкръжението си, бил стиснат, включително и на почести (защото за това ставало дума, а не за някакво нормално повишение в резултат от качества, достойнства, опит, смирение, както винаги сме си мислели), та тогава нищо не станало. Сегашният обаче бил благ човек, не отказвал никому (особено ако зад този никой стоял някой, който бил някой), когато просел „доброто и полезното за своята душа“ (а знаете ли, някъде бях чел, че в езика на Господ Иисус Христос под душа се разбирало живот, животец дори! – виж Иоан 15:13). В крайна сметка новият патриарх (който иначе хич не бил неофѝт, НО: си имал и той своето обкръжение) решил да приеме лични и задлични ходатайства и да направи въпросителния архи-не-мандрит епископ под своето крило. Защо? За да си го гледал „иже на всякое время и всякий час покланяемый и славимый“, а онзи от покорнейша благодарност да си сложел черджето до-сами прага на патриарха български и митрополита софийски и да спял там като вярно куче, дори и за друго да не ставал. Колко хубаво, колко уютно, колко практично, логично, смиренческо, неповторимо и наистина неповторено (поне засега) от друг първосветителски блюдолизец.

Въпросът за преподаването на предмета Религия като задължителен в българските училища у нас и по света е изключително важен за целокупния български народ, включително и за собствениците и издателите на списание „Църковен егоист” на издателска къща „Двери на Православието”. Проведе се дълго и плодотворно обсъждане на създалото се положение с липсващи финанси за осъществяване на преподаването на този предмет. Така накрая, в желанието си да обезсили твърденията на отговорните фактори от МОН, че поради финансови причини то не можело да се осъществи, консорциумът от видни журналисти, по-малко видими църковно-теоретични бизнесмени и не толкова видни богослови реши да пристъпи към драстични и нечувани за църковно-обществената ни действителност на последните десетилетия мерки. А именно:

След като миналата година докладът на о. Ипомоний от интронизацията на папа Франциск I изтече в медиите (вижте тук), Н-ската митрополия взе необходимите мерки и засекрети доклада му от мисията в Африка. Но по щастливо стечение на обстоятелствата редакцията ни се сдоби с пътеписа на една от поклонничките, взели участие в това вълнуващо поклонническо пътуване. По изрична нейна молба, за да се предпази от гордост и тщеславие, ще я наречем просто сестра Тапиносия...

Част първа

Да участваш в благочестива мисия на далечен континент е събитие, което може да ти се случи само веднъж в живота. Или пък няколко пъти. С огромно вълнение, дълбока благодарност и съзнаване на собственото си нищожество разбрах за великото благоволение, оказано ми от Негово Високопреосвещенство нашия Митрополит, да бъда включена в групата поклонници, водена от Негово Високоблагоговейнство отец Ипомоний, изпратена на специална мисия в Африка, целта на която о. Ипомоний щеше да ни съобщи при пристигането на този тайнствен континент. С какво аз недостойната съм заслужила тази велика милост, питах се дни и нощи преди заминаването. И то на мисия, водена не от когото и да е, а от самия о. Ипомоний, свещеникът, когото цяла България познава и обича, принадлежащ към бялото духовенство, но скромен аскет, благоукрашение за всяка православна епархия. Такива благочестиви мисли ме обземаха. Но да разсъждаваш върху възложеното ти послушание е проява на гордост и прелест, а това от мене е много далеч. Затова престанах да си задавам тези въпроси и се приготвих за пътуването.

Синодният културно-просветен отдел реши най-накрая да намери работа на главния софийски катехизатор, като му нареди да монтира във всеки църковен двор детска катерушка. Целта е децата още от най-крехка възраст да могат да възрастват в добродетелите на лествицата, като скачат от стъпало на стъпало и гледат да не паднат.

Главният катехизатор на столицата организира конкурс за най-православен модел катерушка и след задълбочено чесане по брадата се спря на модела „Учитель смирения”, който му беше най на сърце. Тази църковна катерушка предполага постоянно кръгово движение и всъщност е вдъхновена от най-разпространената лествица в нашия църковен живот: въртиш, катериш се до върха и със следващата стъпка се озоваваш там, откъдето си тръгнал. Според главния катехизатор няма по-голям учител на смирение от въртенето в кръг, от което, вярно, може да ти се замае главата, но пък този проблем е лесно преодолим като смениш посоката на движението. Винаги е по-добре замаян, но православен, отколкото трезвен, но атеист.

Синодният отдел по култура и катехизация остана много доволен от свършената работа и възложи на г-н главния катехизатор да разработи още идеи, които да въведат децата в правилата на църковната игра. 

Столичният координатор на катехизаторите в софийските храмове е разпространил новите изисквания пред занимаващите се с църковна просвета и катехизация. Сред многобройните задължения на координатора е и спускането на нови директиви, задаващи дискурса и курса на развитие на катехизаторските курсове и школи в столицата и цялата страна. Заради фундаменталните попадения и ясна визия за бъдещето директивите на столичния координатор масово се възприемат и от координаторите в страната, пък дори и в чужбина, защото те не са в състояние да достигнат до такива дълбини на мисълта и въображението.

Като фундаментално изискване, поставено пред столичните катехизатори, е пълното съответствие между външен вид, вътрешно състояние на духа и начина на преподаване на катехизаторите. Това са трите кита, трите опорни точки, върху които се гради правилната катехизация според координатора.

Референдум за провъзгласяване на църковна независимост проведоха епархиотите от N-ска епархия. Те мотивираха революционното си решение с желанието да запазят вярата си чиста и неповредена от еретически влияния, каквито изобилстват в околните епархии и най-паче в столичната, където по древна традиция се раждат всички ересиарси. За да обосноват решението си, те събраха водещи умове, останали незасегнати не само от зловредното влияние на богословските факултети, но и от всяко богословие, за да изработят опорните точки на новия църковен ред.

И така, тези пресветли и девствени от всяка научна развала умове решиха следното:

1.Обявяването на църковна независимост на една епархия напълно съответства на църковните канони, доколкото „епископът е Църквата” и значи притежава цялата църковна власт. Поделянето на тази власт с други епископи е грубо нарушение на църковния ред и представлява разкъсване на Христовия хитон.

БПЦ да стане акционерно дружество и да пусне акции на фондовата борса, които да бъдат изкупени по енориите, предлагат фенове на ЦСКА. "Само за една седмица събрахме половин милион лева за любимия си футболен клуб, а колко повече може да събере Българската православна църква! „Ако всеки православен християнин участва в акцията, скоро нашата Църква ще може да си позволи да изрита от храма търговците, масоните и архонтмейкърите”, заяви в характерния си прям стил футболният фен от снимката.