• От 1 април 2014 деловодството на Св. Синод ще приема документи само по електронен път
• Фенове на ЦСКА предложиха да пререгистрират БПЦ
• Митр. Галактион прости нарушение на свещеник от Стара Загора
• Асортиментът в магазин "Достолепие" се обновява все повече и повече
• Не разрешиха брака за епископи
• Нови изисквания пред църковните катехизатори от 1 април
• Референдум за църковна независимост проведоха в N-ска епархия
• Във всеки църковен двор - детска катерушка
• Нов хит в настолните игри: Грабни короната!
• По калимавките ще ги познаете
• Висши чиновници с нисше образование
• Реставрацията (комикс)
• Репортаж от едно благочестиво пътуване до Африка на група поклонници, водени от Негово Високоблагоговейнство отец Ипомоний

Церемонията беше повече от тържествена. Да, имаше някои несъвършенства в организацията, не можеше да се отрече. Но това не само че не намаляваше блясъка ѝ, но напротив, свидетелствуваше за нейната мащабност. А и да си го кажем честно: само организаторите можеха да ги забележат, останалите дотолкова бяха погълнати от събитието, че подобни дребни детайли лесно минаваха през ситото на вълнението им. Е, началото се позабави, вярно е, но то така се и прави по принцип – да се усили малко напрежението, да се даде възможност на всички медии и гости да пристигнат, че да не изпусне някой кулминацията.

Ние да си го кажем между нас (тука нали няма някой от жълтите вестници да ни подслушва): позабави се началото малко повече от обичайното, защото охраната не се оказа на ниво. Не-е-е, по отношение на обекта тя си беше свършила перфектно работата: периметърът беше отцепен, та пиле не можеше да прехвръкне, гражданите можеха да наблюдават церемонията от не по-малко от километър (то какво ли да видят отвън, но поне тържественото настроение някак си да доловят), прозорците в целия район беше наредено да не се отварят, а за всеки случай – по покривите бяха разположени снайперисти. Не че нещо го налагаше, но знаете – от мнителност никой не е умрял, обаче от небрежност...

Не, не в това им беше пропускът, ами че не можаха да познаят о. Ипомоний – представяте ли си?! Цяла България го познава, с най-първите хора си пие кафето, дето се вика, дипломатическият корпус до един се съветваха с него при усложнена международна обстановка, представителите на поместните църкви откога го канеха на посещение от името на предстоятелите си, а тези синковци, дето държавата им е вменила отговорността да пазят най-високопоставените ѝ люде, да вземат да не познаят отеца! То остави това, ами не го пускаха, защото нямал покана.

За първи път в историята на дирекцията „Вероизповедания“ към Министерския съвет институцията се оглавява от жена. Тя е официално назначена от 1 април 2015 г. Новата директорка има необходимото образование и ценз, за да изпълнява длъжността, на която е поставена, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет. Засега името ѝ не се съобщава официално заради възникнали недоразумения с преките ѝ началници. Новоназначената госпожа, освен висше образование и редица специализации, е майка на четири деца, последното от които кърмаче. Въпреки амбициите си за израстване в кариерата, директорката не изоставя и майчинските си грижи. Тя е оборудвала кътче за бебето в началническия си кабинет, където го кърми регулярно на всеки три часа, независимо от провеждащите се в момента срещи. Служители от дирекцията и други институции, както и посетители в дирекцията, повечето от които свещеници и църковни настоятели, са подали оплакване срещу кърмещата майка. Те са се оплакали, че са се почувствали неудобно (почти като в мол) да седят и наблюдават бебешкото хранене, докато обсъждат теми като кофражни платна, бетонни смеси и керемиди за ремонт на храмове.

По време на архиерейската служба за причастие се приближава възрастна жена с младенец в ръце. Дяконът пита за името. Жената отговаря: Василий. Тогава забелязват, че тя държи в ръцете си не дете, а котка. Жената: „Причастете го, болен е!”. Архиереят се обръща и влиза в олтара. Отците се чудят кой зад кого да се скрие, а той пита: „Отци, кой е изповядвал котката?”.

*   *   *

Храм. Празникът Кръщение Господне. Бабите в храма разговарят:

- Какъв е този празник Кръщение??

- Това е, когато Иисус Христос се е кръстил и е приел нашата православна вяра!

*   *   *

На Великден свещеникът възглася „Слава Святей...”, след което хорът трябва да започне да пее „Христос воскресе!”, но хористите се объркали и запели „Слава в вышних Богу...”. Отецът излязъл от олтара и на висок глас ги поправил: „Христос Воскресе!”. А народът Божий в храма веднага му отговорил: „Воистину воскресе!”. Тогава предстоятелят недоволно се обърнал към тях и им казал: „Не се месете! Това не се отнася за вас!”.

Неочаквано решение за въвеждане на предмета Религия в училище беше намерено от експертите на Министерството на образованието и науката, съобщават от пресцентъра на ведомството. „Най-големият проблем в случая с религията в училище е намирането на финансиране. По този въпрос сме на едно мнение със Св. Синод на БПЦ“ – съобщи старши експертът Панислав Панчев. „Неочаквано за нас в навечерието на Великден открихме и решението. Оказа се, че недостигащата сума годишно за въвеждането на религия в българските училища (за учебни помагала и транспортни разходи) е точно колкото цената за пътуването на правителствения самолет от София до Йерусалим и обратно, без кацане в Пловдив, за донасянето на Благодатния огън за празника Възкресение Христово. Това е едно пасхално чудо, което накара всички нас, служителите на Министерство на образованието и науката, да се покаем за твърдоглавието си и да направим всичко възможно, религията да стане редовен предмет в българското училище“.

От МОН са направили запитване до Св. Синод на БПЦ, дали биха се отказали от лукса тази година църковна делегация от десет човека да лети до Йерусалим и обратно, а в замяна на това българските ученици да изучават религия.

Разследващият репортер на Църковен егоист, когото от съображения за сигурност във виртуалната ни редакция наричаме със смиреното иносказание „Недремлемое òко“ (кодово име НО), успял отново да се добере (в ден и час, които никой не знае) до много ценен материал. Това са веществени доказателства за „славата, която има(ло) да се открие“ (1 Петр. 5:1; срв. Рим. 1:17) в двойственото лице (на единственото число), гордото изражение, издължената снага, наперената стойка и високата килимявка на Кой? На един нехиротонисан архимандрит (НО: без мандра – по икономѝя) на Българската православна църква – Българска патриаршия (извинявайте, длъжка е фирмата, ама и въпросителният архимандрит не е по-малко длъжек).

Та тази слава – не човешка, а почти полубожествена – била отдавна подготвяна (от… – съжаляваме, това е класифицирана информация!) и коренопреклонно измолвана от авви-митрополити (и митрополити не-авви) да произлезе от милостта на цели двама патриарси български и митрополити софийски. Само че покойният (вечна да бъде паметта му!), както сам откровено споделял пред обкръжението си, бил стиснат, включително и на почести (защото за това ставало дума, а не за някакво нормално повишение в резултат от качества, достойнства, опит, смирение, както винаги сме си мислели), та тогава нищо не станало. Сегашният обаче бил благ човек, не отказвал никому (особено ако зад този никой стоял някой, който бил някой), когато просел „доброто и полезното за своята душа“ (а знаете ли, някъде бях чел, че в езика на Господ Иисус Христос под душа се разбирало живот, животец дори! – виж Иоан 15:13). В крайна сметка новият патриарх (който иначе хич не бил неофѝт, НО: си имал и той своето обкръжение) решил да приеме лични и задлични ходатайства и да направи въпросителния архи-не-мандрит епископ под своето крило. Защо? За да си го гледал „иже на всякое время и всякий час покланяемый и славимый“, а онзи от покорнейша благодарност да си сложел черджето до-сами прага на патриарха български и митрополита софийски и да спял там като вярно куче, дори и за друго да не ставал. Колко хубаво, колко уютно, колко практично, логично, смиренческо, неповторимо и наистина неповторено (поне засега) от друг първосветителски блюдолизец.

Въпросът за преподаването на предмета Религия като задължителен в българските училища у нас и по света е изключително важен за целокупния български народ, включително и за собствениците и издателите на списание „Църковен егоист” на издателска къща „Двери на Православието”. Проведе се дълго и плодотворно обсъждане на създалото се положение с липсващи финанси за осъществяване на преподаването на този предмет. Така накрая, в желанието си да обезсили твърденията на отговорните фактори от МОН, че поради финансови причини то не можело да се осъществи, консорциумът от видни журналисти, по-малко видими църковно-теоретични бизнесмени и не толкова видни богослови реши да пристъпи към драстични и нечувани за църковно-обществената ни действителност на последните десетилетия мерки. А именно:

След като миналата година докладът на о. Ипомоний от интронизацията на папа Франциск I изтече в медиите (вижте тук), Н-ската митрополия взе необходимите мерки и засекрети доклада му от мисията в Африка. Но по щастливо стечение на обстоятелствата редакцията ни се сдоби с пътеписа на една от поклонничките, взели участие в това вълнуващо поклонническо пътуване. По изрична нейна молба, за да се предпази от гордост и тщеславие, ще я наречем просто сестра Тапиносия...

Част първа

Да участваш в благочестива мисия на далечен континент е събитие, което може да ти се случи само веднъж в живота. Или пък няколко пъти. С огромно вълнение, дълбока благодарност и съзнаване на собственото си нищожество разбрах за великото благоволение, оказано ми от Негово Високопреосвещенство нашия Митрополит, да бъда включена в групата поклонници, водена от Негово Високоблагоговейнство отец Ипомоний, изпратена на специална мисия в Африка, целта на която о. Ипомоний щеше да ни съобщи при пристигането на този тайнствен континент. С какво аз недостойната съм заслужила тази велика милост, питах се дни и нощи преди заминаването. И то на мисия, водена не от когото и да е, а от самия о. Ипомоний, свещеникът, когото цяла България познава и обича, принадлежащ към бялото духовенство, но скромен аскет, благоукрашение за всяка православна епархия. Такива благочестиви мисли ме обземаха. Но да разсъждаваш върху възложеното ти послушание е проява на гордост и прелест, а това от мене е много далеч. Затова престанах да си задавам тези въпроси и се приготвих за пътуването.

Синодният културно-просветен отдел реши най-накрая да намери работа на главния софийски катехизатор, като му нареди да монтира във всеки църковен двор детска катерушка. Целта е децата още от най-крехка възраст да могат да възрастват в добродетелите на лествицата, като скачат от стъпало на стъпало и гледат да не паднат.

Главният катехизатор на столицата организира конкурс за най-православен модел катерушка и след задълбочено чесане по брадата се спря на модела „Учитель смирения”, който му беше най на сърце. Тази църковна катерушка предполага постоянно кръгово движение и всъщност е вдъхновена от най-разпространената лествица в нашия църковен живот: въртиш, катериш се до върха и със следващата стъпка се озоваваш там, откъдето си тръгнал. Според главния катехизатор няма по-голям учител на смирение от въртенето в кръг, от което, вярно, може да ти се замае главата, но пък този проблем е лесно преодолим като смениш посоката на движението. Винаги е по-добре замаян, но православен, отколкото трезвен, но атеист.

Синодният отдел по култура и катехизация остана много доволен от свършената работа и възложи на г-н главния катехизатор да разработи още идеи, които да въведат децата в правилата на църковната игра. 

Столичният координатор на катехизаторите в софийските храмове е разпространил новите изисквания пред занимаващите се с църковна просвета и катехизация. Сред многобройните задължения на координатора е и спускането на нови директиви, задаващи дискурса и курса на развитие на катехизаторските курсове и школи в столицата и цялата страна. Заради фундаменталните попадения и ясна визия за бъдещето директивите на столичния координатор масово се възприемат и от координаторите в страната, пък дори и в чужбина, защото те не са в състояние да достигнат до такива дълбини на мисълта и въображението.

Като фундаментално изискване, поставено пред столичните катехизатори, е пълното съответствие между външен вид, вътрешно състояние на духа и начина на преподаване на катехизаторите. Това са трите кита, трите опорни точки, върху които се гради правилната катехизация според координатора.

Референдум за провъзгласяване на църковна независимост проведоха епархиотите от N-ска епархия. Те мотивираха революционното си решение с желанието да запазят вярата си чиста и неповредена от еретически влияния, каквито изобилстват в околните епархии и най-паче в столичната, където по древна традиция се раждат всички ересиарси. За да обосноват решението си, те събраха водещи умове, останали незасегнати не само от зловредното влияние на богословските факултети, но и от всяко богословие, за да изработят опорните точки на новия църковен ред.

И така, тези пресветли и девствени от всяка научна развала умове решиха следното:

1.Обявяването на църковна независимост на една епархия напълно съответства на църковните канони, доколкото „епископът е Църквата” и значи притежава цялата църковна власт. Поделянето на тази власт с други епископи е грубо нарушение на църковния ред и представлява разкъсване на Христовия хитон.

БПЦ да стане акционерно дружество и да пусне акции на фондовата борса, които да бъдат изкупени по енориите, предлагат фенове на ЦСКА. "Само за една седмица събрахме половин милион лева за любимия си футболен клуб, а колко повече може да събере Българската православна църква! „Ако всеки православен християнин участва в акцията, скоро нашата Църква ще може да си позволи да изрита от храма търговците, масоните и архонтмейкърите”, заяви в характерния си прям стил футболният фен от снимката.

Екипът на „Църковен егоист” се добра до секретни документи, изгубили се по пътя между канцеларията на Патриарха и на Св. Синод. Сред тях интерес представлява отговорът на Патриарха до жената, поискала разрешение да се омъжи за един от действащите митрополити. В писмото си Негово Светешество бащински съветва жената да насочи брачните си щения към свободните мъже. С пастирска загриженост той се обръща към госпожата, като й обяснява, че кадровата криза в БПЦ не позволява изтичане на митри. „Толкова малко хора се посвещават на църковно служение, толкова много усилия изисква тяхното обучение и специализация… Аз разбирам, че оценявате високо постигнатото от нас в оформянето на желания от вас клирик, но помислете за Църквата, тя се нуждае много повече от него. Така той ще принадлежи на цялата епархия, на цялата БПЦ, а не само на Вас”. В писмото си пaтриархът призовава кандитат-булката да мисли мащабно и църковно, а не тясно-лично и егоистично.

Писмото беше възприето с тъга не само от кандидат-митрополитската булка, но и от множество други жени-припадалки, които се надяваха безбрачието за епископите в БПЦ да отпадне…

От днес, 1 април, Св. Синод на БПЦ ще приема единствено документи с електронен подпис през Интернет, а не на хартиен носител. Източник в Св. Синод сподели, че причина за решението е свързана с чисто екологични подбуди. Свръхголемият брой доноси, които началничките на отдели в Св. Синод изпращат всекидневно една за друга, са на път да застрашат сериозно горския фонд у нас.

От много години насам работата на Св. Синод на БПЦ е организирана по отдели, които се състоят само от по един човек и чиято функция се застъпва частично. Първоначалната идея е била да се създаде впечатление за голяма администрация с минимален ресурс и второ, да се създаде конкурентна среда и на базата на пазарния принцип работата в Синодната палата да потръгне. В началото системата е работела добре, но отскоро съставът на тези отдели се е феминизирал, вследствие на което интригите и доносите са зачестили.

Миналия месец в деловодството на Старозагорска митрополия е постъпила жалба от бдителни християни срещу о. Иван (Николов) от кв. Железник. Същият е бил обвинен в модернизъм, тъй като по време на освещавания и треби използва iPad вместо официалния требник, благословен и издаден от Св. Синод на БПЦ. Като доказателство е била приложена снимката в дясно.

Митр. Галактион се е запознал лично със случая и, след като е изслушал обвинения духовник, е решил да го пусне единствено със строго мъмрене. В замяна о. Иван е обещал да замени iPad-а си със Samsung Galaxy Tab, което напълно отговаря на галактическите стандарти на епархията.

Супер хит се появи на пазара за настолни игри. Новата игра „Грабни короната” веднага привлече вниманието на ценителите на динамичните стратегически игри и зарадва православните. Най-накрая и църковните сюжети да пробият на този така пренаситен със западни сюжети пазар. И не само да пробият, но и да се превърнат в бестселър, своего рода наръчник за всички, търсещи успеха – разбира се, духовния (да не си помислите, че в една църковна игра могат да се преследват други цели, различни от възвишените и безкористните – това е изрично упоменато в инструкциите към играта, виж тук).

„Грабни короната” е игра, в която 4 до 8 архимандрита преминават през най-разнообразни препятствия, за да стигнат до желаната цел – епископската корона. Техният порив обаче е постоянно възпрепятстван от злия портиер, който хлопва и отваря Дверите, пред когото си поиска, и по този начин вкарва прът в колелото на успеха (духовния!) на младите играчи. Те обаче са амбицирани с цената на всичко да достигнат до желаната цел и да преодолеят капаните на хитрия портиер. За целта архимандритите се превъплъщават в различни роли, само и само да заблудят портиера и неговите хора и да преминат незабелязани през Дверите.

„Достолепие” – единственият в България религиозен магазин за ценители, получи на 1 април нова пратка от душеспасителни стоки на изгодна цена. Поради ограниченията на нашия договор с „Църковен егоист” ви представяме само няколко от артикулите, за останалото заповядайте на адреса на нашето изложение: София 1619, кв. Витоша, ул. „Витоша поляна” № 37, вход В (откъм Витоша).

Артикул Б32-1: Храм за птичките във вашата градина. В Библията не напразно е казано, че тварите се покориха на суетата не доброволно, а „по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии” (Рим. 8:20-21). Време е за мисия сред чуруликащите създания!

Живеем в нови, модерни времена. Мисленето ни трябва да е ново, действията – още по-нови. Както навремето едно напористо архимандритче съветваше Патриарх Максим: трябва да не се притесняваме от контакти с масони-тамплиери-рицари и архонти, ами да им взимаме парите, защото Църквата имала много високо достойнство, но нямала пари, а ония хора имат пари, пък нямали достойнство. Чист бартер! И благословен от такива клирици (избягват да ги наричат духовници и сигурно има защо!), които в новите модерни времена ще изправят Църквата на нокти, пардон на крака, ще я направят конвертируем контрагент, като я извадят от нейната застоялост и й вдухнат (няма грешка!) модерни идеи. Такива са времената, такива трябва да са и клириците й. Оставете ги ония закостеняци от Двери и тем подобни антикцърковни сайтове, които леят сълзи и се захълцват по някакви древни стойности и достойнства, а не виждат живия живот, който ни предлага великолепни предизвикателста, на които сме длъжни да отговорим по достойнство и още как!

Първоаприлски размисли на смирения многознайко Тапиний Полигностов

Ами така си е – военният се познава по фуражката, скиорът по плетената вълнена шапка, а владиците – по калимавките. Само че има калимавки и калимавки. Той и простият калугер носи калимавка, но те, нали са си прости калугери, си я наричат капа. Да, моля ви се, лично съм ги чувал аз тях!

Поповете пък още от царско време у нас, през целия – значи – 20 век, носеха елегантни черни бомбета и много ги харесваха попадиите им, а и не само те, но да не се отклонявам. Така, значи, ама ето, че дойдоха от самото начало на 21 век едни модерни владици, дето върнаха на поповете странните шапки от 19 век, наречени калимавки. И „искаш ли хубава и доходна енория – нахлузвай килимявка, ако не искаш, не получаваш благинката” - твърдят хората от бранша. Ясно, просто и честно!

Лайфстайл на 1 април по стар стил 

Това е огледално копие (външен архив) на уникалното ултра-старостилно списание "Врати на Благочестието", което се хоства в севернокорейската мрежа "Кванмонг" и е достъпно само в определени гео(политически) локации: Пхенян, Хавана,  манастирa Есфигмен и в България на територията на Бургаска област. За да влезете вътре, трябва да излезете от "Двери".

Стартира нов сайт "Врати на благочестието" - влизайте смело!

Нова серия карикатури на Благо Мегалов: Изповедалня

Синодалният сайт сезира прокуратурата заради Двери.бг

Ексклузивно: Екипът на Двери се оказа изцяло от цигани

Жертвите на Двери: Из Житие и страдание на игумен Филип в Рим

Любословие: Церковенъ азистъ, брой 1-ий

Православен речник "Врати на Благочестието"

Добрата новина:

• Двери откупи часовника „Вешарон“ на митр. Николай. Спонсорира полета му до Йерусалим
• Нов празник в календара на БПЦ: Тържество на св. архонтство
• Бачковският игумен става началник прес-центъра на Св. Синод
• Конференция във Виена с участието на папа Франциск I ще бъде уважена и от представител на БПЦ
• Нов правилник за етично поведение на медиите

Вечна дружба:

• Загадката с визовите документи на архим. Филип е решена 
• Не позволяват на дякон Андрей Кураев да посети България
• Компромат за руския патриарх от детска градина в Пловдив
• Регистрираха Национално движение „Да върнем ОФ в България”

Позитивно мислене:

• Приета е нова позитивна доктрина на БПЦ
• Нова мода - висящи молитви
• Втори първоаприлски конкурс „Златна дряновица”

Спорт и хоби:

• Нова дисциплина в семинарията – охрана и фитнес
• Беър Грилс идва в България
• Клуб „Православен юмрук” ще бори духовно казашките станици у нас

Услуги:

• Нови уникални стоки в асортимента на магазин „Достолепие”
• Свещеници в Сливен откриха бар на благочестието
• Излезе официален ценоразпис на поръчкови статии

Технологии:

• Нов компютърен вирус „Православие или смъртъ” се разпространява в Интернет     
• Разкрития на сайта за църковна журналистика „Коза бодлива”

Забавление:

• 21 признака, че сте добре катахезиран православен християнин
• Църковен дипломат (продължение на поредицата за о. Ипомоний)
• Нови въпроси към "Църковен егоист"... и техните отговори

Бачковският игумен епископ Борис влезе в ново аплоа. След зашеметяващия успех на неговата проповед в Бачковския манастир (виж тук), бичуваща недъзите на журналистическата професия, Св. Синод реши да използва неговия талант и да го направи началник на синодалния прес-център. Епископ Борис прие с присъщото му послушание новото назначение, като постави едно единствено условие: да му се осигури място пред Св. Синод за разполагане на неговия любим автопарк, който е най-ценното нещо в живота на игумена (виж тук).

Още през първия си работен ден новият началник прес-център въведе строги правила към сътрудниците и особено сътрудничките в подопечния му отдел. Последните не бива да са „евтини” и да изглеждат като облекли се за 5 лева от магазин секънд хенд. Желателно е да са блондинки, а тези, които не са, да се приведат в съответствие, но в никакъв случай с боя за 5 лева, а минимум за 20 лв. Същите високи изисквания са поставени в правилника и по отношение на козметиката и аксесоарите на сътрудничките. Всички тези промени епископ Борис мотивира с убеждението си, че с жени се работи по-лесно и по-успешно, както показвала практиката му в Бачковския манастир. Той обясни също така, че в правилника не присъстват изрично упоменати изисквания към сътрудници на прес-центъра, защото на този етап от такива нямало нужда – Бачковският игумен се чувствал в разцвета на силите си и можел да се справи сам с положението.