Писмо за несвободата
Из средновековния ръкопис:
Разсъждавайки в среднощния час на дългото свое превъзпитание от грубата кайма на плътта към мекотата на разума на въцърковения егоист (комуто подобават честта, славата и апатията), реших да изкажа онуй, което до днес мислех само на тъмно, под покрова на нощта, обител на всички тайни. Та нали макар и да не съм видял с очама своима нищо от бъдното и нищо от отминалите дни, па дори и смътно през огледало, както би подобавало на трудещия се с трудовете си под слънцето, аз все таки облагородих се поради самата си ипостасност, а и поради четенето и съставянето на много книги, което според Еклисиаста няма край, и като помъдрях с преголяма мъдрост (достигайки края), заслужих велелепен език. Казано без лукавото смирение на някои събратя – хризостомен станах. Нали все пак подражавах на древните според съвета на Златоустия в „Уроци за възпитанието”, а и защото няма да се посрамя да се изложа поради смиреномъдрието си, което ми помага да не се интересувам от мненията и от единодушието на стадото (което точно поради стадността си няма как да е и смиреномъдро)