Беседа между новопокръстени християни Гeорги: Голяма е радостта ми, братко, че Господ ме сподоби с великата Си милост да вляза в Неговата Църква. Всеки ден чувствам помощта Му, особено в борбата с проклетите греховни страсти. Вечер си лягам изтощен, но щастлив. А ти, брате, как се чувстваш, върви ли ти борбата?
Митко: На мене, брате, борбата не ми върви. Всеки ден си казвам, че се събуждам нов човек, християнин, но вечерта си лягам пак същият, че и по-лош.
- Лошо, брате, лошо. Трябва повече да се стараеш, да правиш повече поклони. Така и ще отслабнеш, между другото, че не върви на християнин да има такова коремче. Какво ще кажат хората, че сме чревоугодници... А ние трябва да сме за пример, брате, да светим ако не като слънце, то поне като 100 ватови крушки.
- Правя, брате, поклони – по 100 поклона дневно, и всички молитви от молитвеника изчитам, че и прибавям по някоя, в сряда и петък постя...
- ... без олио?
- Без олио, брат, без олио. И представи си и без олио – пак нищо. Същият си лягам, че и по-лош.
- Лошо, брат, лошо. Сигурно в главата ти ще е проблемът. Сиреч във вероизповеданието ти. Защото нали знаеш, ако ти е сбъркана главата, няма как да влезе благодатта. Тя оттам влиза – от ума ти, сиреч от главата ти, отгоре. Така казват старците...
- Кои старци, брате? Че много интересно е това...
- Всички старци го казват... Не ме прекъсвай. Та ако има в главата ти ерес, тя е като Берлинска стена в мозъка ти и Господ се блъска, блъска у нея, но не може да я пробие. Защото си в ерес... Кай се, брате,
защото това е най-големият грях. Хула срещу Светия Дух, която не се прощава. Тъй казват старците!
- Ох, брате, може, може. Аз не съм добре с догматиката, сигурно съм сбъркал някъде...
20 години по-късно
Митко: Здравей, брате, как си? Голяма е радостта ми да те видя след толкова години! Зарадва се сърцето ми! Сигурно си приключил с борбата с пороците и вече напредваш в добродетелта на нашия Господ Иисус Христос! Дай да те прегърна!
Георгий: Назад! Кажи ми първо в коя църква ходиш, че с икуменисти не се ръкувам!
М: Ааа, брате, какво говориш, няма да предам св. православна вяра. Не съм икуменист! Дай да те прегърна!
Г: Не бързай толкова! А в календара вярваш ли?
М: ?!
Г: Ха, видя ли, улових те. Щом се чудиш, значи си далеч от спасителната вяра. Не може да се прегърнем. Аз се прегръщам само с братя по вяра, иначе ще се оскверня и ще отпадна от най-истинската истина. А и без това ми е зле, че дяволът много силно ме бори. То е така с наистина истинските православни – на големи изкушения са подложени, защото демоните виждат, как стоим в истината и искат да ни отчаят и съборят. Но аз издържам - всяка вечер си лягам изтощен до смърт от борбата, но верен!
М: С какво се бориш, брат, кажи, да те спомена в молитвата си.
Г: Как с какво?! Какъв християнин си ти, като не знаеш с какво се бори един истински християнин! Със сексуалните фантазии, с които врагът на моето спасение ме залива...
М: Брате... знаеш ли, казват, че Господ като оттегли благодатта Си от някой подвижник, първото нещо, което се събужда у него е блудната страст. И не е дяволът виновен, ами гордостта. Тя е, брате, Берлинската стена, у която се удря Господ и не може да я събори. И затова се оттегля и оставя бореца да се бори сам със себе си, та дано се смири от раните и пораженията си и Го потърси...
Г.: Ти не ме учи мене какво е християнство. Аз с моя Бог сме на „ти”, защото мислим еднакво! По православному! Но заради старото ни приятелство, няма да се карам сега с тебе, ами кажи какво прави през тези години.. А, и дай ми малко вода, че е време да пия хапчетата...
"Wikilеаks" се готви да публикува списък с имената на криптохристияните в България, което хвърли последните в паника. Хакерите на Уикилийкс са пробили защитата на компютъра на крипто-митрополит, който завежда логистичния център на тайните християни зад граница. Криптохристияните се страхуват, че ако бъдат разкрити, ще стане ясно, че те се крият без никой да ги търси и бягат без някой да ги гони. Което било истински apocalypse now, защото е ясно, че християните, които не се крият, не са никакви християни, ами конформисти и модернисти. Митрополитът, който обгрижва логистично криптохристияните, също е разстроен, защото досега той успешно съчетавал ролята на крипто-владика и медийна звезда – което занапред щяло да се окаже невъзможно според законите на народната мъдрост, че „който седи на два стола, накрая пада на земята”. 
В редакцията на "Църковен егоист", която вече е пристрастна към въпросите на старокалендарството, постъпи най-новата енциклика на старостилната българска църква. Предлагаме пълния текст на документа, без допълнения и съкращения, заради неговата особена важност:
От няколко години неспокоен дух обикаля Бачковската св. обител и тревожи нейния игумен – Агатоникийски епископ Борис. Поклонници на манастира също свидетелстват, че са виждали през нощта в двора на заключения манастир да паркира стара лада, от която излиза блаженопочиналият Пловдивски митрополит Арсений. Духът на бившия архиерей на най-голямата епархия на БПЦ бил обезпокоен от нарастващия автомобилен парк на Бачковския игумен. 
От 1 април 2012 г. всяка епархия в БПЦ ще има различен цвят свещи, съобщиха от свещоливницата в Илиянци. По този начин митрополитите се надяват да се прекратят злоупотребите с вощеници. Няма да може да се палят свещи от една епархия в друга. Въвежда се специална църковна полиция, която ще следи да не се смесват цветовете на епархиите. 
То кога ли ми е вървяло чак толкоз, но като тази година никога не е било. Вярно, взимал съм отпуската си и през зимата, ама пък през април... Обаче кризата не търпи капризи. А и ми предложиха избор – или отпуска през април, или без отпуска. Така че и на това бях благодарен. Април, знаете, не много отпускарски месец. Някъде може би все още ставаше за ски, но пък аз ски не карам. За море, може би, още не ставаше, ама аз обичам да ходя на море. То пък и късмет – този април температурите стигнаха 15-20 градуса. Попрегледах няколко обяви в туристическите агенции – за там, където си харесах да почивам, имах бюджет колкото да изпратя картичка, но не и да си позволя да отида. Все пак, може би като всяка година, щях да отида на летището в деня на заминаването и да помоля някой от щастливите летовници по екзотични дестинации да пусне предварително адресираните пликове до трима-четирима от най-бъбривите ми колеги и колежки, което щеше да ми осигури между две и три седмици слава и внимание в офиса. След това щях да си набавя необходимата литература и, излегнал се на шезлонга на покрива на блока, да изуча в детайли местните забележителности, бит и култура. Тези „автентични” разкази трябваше да компенсират справедливото ми негодувание, че фирмата-производител на фотоапарата ми не е взела под внимание специфичните атмосферни условия и тропическата влажност на тези вечнозелени острови, поради което отново съм останал без уникалните си снимки от почивката. Всъщност тази история с фотоапарата се повтаря вече трета година и май е време да измисля нещо ново, преди истината да лъсне по един доста неприятен начин. Та вече си набелязвах дестинациите и сричах трудните за произнасяне курорти от сорта на „Муша Кей” или „Тетиароа”, когато на последната страница на вчерашния вестник видях това дребно рекламно каре: „На море в Българския Йерусалим! Уникални оферти през април! За първите 100 записали се специална допълнителна…”. Охо, хем Йерусалим значи, хем български! Аз откога искам да отида в Йерусалим! И ето, че тази година наистина се очертаваше да почивам. Разтворих сака и започнах да си стягам багажа. Заминавах!
Вследствие на непрестанните запитвания към Св. Синод и синодалните медии от смутени граждани дали определена публикация в нецърковна медия отразява официална позиция или действителен факт от живота на БПЦ, Св. Синод подаде заявление в патентното бюро за регистриране на запазена марка върху основни църковни термини. 
В новото и допълнено издание на църковното календарче за 2010 г. са нанесени важни промени, които трябва да се знаят от всички, които не искат да се товарят с нови грехове. (Отбелязваме, че грехът по незнание продължава да бъде грях, затова е добре всички да си купят църковното календарче, което се явява основен каноничен извор на БПЦ, и да се осведомят кое може и кое не). Защото, какво+то пише в църковното календарче се записва на небето, и каквото се изтрие от него – се изтрива и от небето. 
