Както знаете, сега традиционното семейство е на мода. Значи, да не си привърженик на традиционното семейство днес, е все едно при бай Тошово време да не тачиш колектива като зародиш на семейни и колективни ценности. То от колектива идваше всяко добро – там колко семейни и извънсемейни връзки се създадоха. Няма какво да се лъжем, последните също са родна традиция. Нали сте чували, че даже и пeели: „Недей тъгу-у-ва за мойта изневя-я-ра, какво от туй, че други ме целува“. А пък аз имам две любими народни песни: „Петко на Рада пръстен даде“ и „Пръстен ти връщам, мило либе“. Раздвоен съм, честно казано, коя от тях възпява по-добре нашите семейни ценности, но като че ли първата ми е по на сърце: „Петко на Рада пръстен даде, за да го чака за година, за година и половина. Тя не го чака ни ден, ни два, ни ден, ни два, ни неделя…“.

И стига с този морализъм – свободната любов има много важна роля за запазването на традиционното семейство. Иначе колко бързо щяха да се разпадат семействата – а с любовник или любовница се търпи, има стабилност в колектива и обществото. То не може само с едни голи ценности да живее човек. А и такива ценности, дето са откъснати от реалността, не ги признавам! Аз съм за приемствеността в българските традиции!

Но стига сме гледали все към миналото. А и онова минало с колективните ценности беше безбожно, а аз като добър православен и традиционен християнин никак не приемам безбожието. А само ценностите му.

Голямата истина е, че днес традиционното семейство е в криза – аз даже съм се записал в патриотичния клуб по защита на традиционното семейство. Имам свободно време, понеже отскоро съм пак ерген, и искам да допринеса за просперитета на обществото. Понеже много обичам България. Българското семейство трябва да се защитава – най-вече от джендъри. Е, моето не го развалиха джендърите, но ми се падна проклета жена – не тачи традицията и, като ме хвана с комшийката – веднага развод! Трудно се пази семейство с днешните жени-феминистки. При най-малката кривица и веднага – развод. Няма търпение, няма извинение, няма да потърси вината в себе си, да види другата гледна точка… Бездуховни времена.

Но сега да ви кажа защо започнах да пиша това. В нашия клуб за защита на традиционното семейство имахме много интересна беседа. Беше дошъл лектор чак от братска Русия – знаете, само там останаха хора, дето уважават традиционните ценности. Та този човек ми върна вярата в семейството! Разказа ни за най-новите трендове в православното семейство. А щом са се появили в Русия, значи задължително ще стигнат и у нас. Ние много тачим руския пример.

Та той ни разказа за най-новата православна сватба през последната година в Русия. Една Мария (наше, традиционно име), защитничка на многодетното семейство и активистка за семейните ценности, се взела с един православен олигарх. По любов се взели. Много вълнуваща история. Гледахме и кратък филм за тях. Добри хора. Тя осиновила една дузина сирачета, а имала и една дузина свои. После обаче срещнала този благочестив мъж, който щедро финансирал нейните акции в защита на семейството. И любовта между тях пламнала. Създали ново семейство, този път истински традиционно и благочестиво. Сега и двамата защитават традиционните ценности и хората много им се радват – на тях и на ценностите им…

Тази история много ме вдъхнови и окуражи. Защото, както казах, всяко добро у нас идва от Русия. Та този семеен модел може да намери почва и у нас – вярно е, че ние нямаме много олигарси, но пък активистки, които да защитават семейните ценности – бол. Мен не ме боли за активистките. Те да се оправят. Но аз съм за джендърното равенство! Кой е казал, че мъжът трябва да дава парите? Един активен, умен, защитник на семейните и другите ценности като мен заслужава да си намери една жена-спонсор, която да ме издържа! Аз ще изнасям беседи, ще громя и попържвам, ако трябва – само и само да спасим българското семейство. Ей, и в семейните ценности имало келепир!