В Шамбези се проведе българо-гръцки работен семинар за православни клирици на тема „Държавната заплата за свещениците – троянски кон или душеспасителна лепта“. Гръцките свещеници споделиха какви са чувствата, когато държавата престава да ти плаща заплатата, а българските им колеги споделиха как се чувстват, когато за първи път ще получат такава. По време на емоционалната братска дискусия се оформиха две гледни точки, които – за общоправославна радост! – не бяха етнически обособени. Едната група духовници се обедини около мисълта, че държавната помощ за клириците прилича на лептата на бедната вдовица от евангелския разказ и затова е душеспасителна за държавата, която е в същото незавидно положение: бедна и разорена, но грижеща се за духовното. Затуй, смятат тези клирици, държавната лепта следва да се приеме по евангелски великодушно, защото държавата винаги е в дълг на духовността. Другата група клирици разгорещено им опонира, че държавната помощ не е никаква помощ, ами е един троянски кон в църковната крепост, от който във всеки един момент могат да изскочат коварните данайци на новото време и да въведат джендър-идеологията в църковния катехизис. Дискусията премина много оживено, дори ожесточено, но без да се стигне до съгласие. Поради тази причина и семинарът в Шамбези завърши без общо комюнике, но това не притесни участниците, тъй като напълно съответства на новия дух на междубратски отношения между светите църкви. Все пак в кулоарите беше постигнат някакъв консенсус: когато получаваш от държавата, бодърствувай и бъди бдителен. Защото била тя вдовица или данаец, накрая  винаги си прибира вересиите.