Най-сетне отвори врати дългоочакваният образцов енорийски център към елитен храм в елитния софийски квартал Лозенец. Както съобщиха светските и църковните медии преди повече от година, в църковния двор на образцовия храм всеки момент ще отвори врати не по-малко образцов енорийски център, който ще зададе висок стандарт в църковния живот. Всеобщите очаквания за VIP енорийски живот напълно се оправдаха с откриването на първата инициатива за сплотяване на вярващите – иновативния курс „Бокс и благочестие“. Той стартира вместо вече станалата банална идея да се открие социална кухня – кухни за бедни вече под път и над път (цели четири-пет има в България!), а и хората вече имат непоносимост към миризмите в църковната кухня.

Курсът „Бокс и благочестие“ е насочен към съвсем конкретна и тясна група от нашето православно общество, а именно към почитателите на бокса и почитателките на ботокса. Елитните енориаши и енориашки ще съчетават теорията и практиката в духа на най-добрите и най-православни аскетични традиции, съобщи председателят на елитния храм. В специално интервю за Църковен егоист той беше така любезен, както винаги, да заяви: „Аз не виждам нищо лошо в боя, стига да е по правилата. Даже мисля, че това е много благочестиво и искам да го дам като житейски пример и на другите мои, по-прости енориаши, които не разбират това и продължават да ми цитират разни глупости, извадени напълно от контекста на Евангелието (а и те какво разбират от Евангелие, като не се изповядват при мене?), и твърдят, че християнинът, щом го ударели, трябвало да си обърне и другата буза… Да бе, да, ние в Църквата да не сме светци!? Всъщност, тази евангелска максима се практикува в нашия нов енорийски клуб (където тези мои по-прости енориаши не могат да влязат, защото въведохме членска карта – платинена…). Та според почетния председател и рекламно лице на нашия енорийски клуб „Бокс и благочестие“, като удариш по едната страна, трябва да удариш задължително и по другата и така до пълен духовен нокаут (на противника). Това е много смиряващо, отрезвяващо и проява на любов към ближния, когото налагаш. При малко повече късмет може даже да го вкараш в рая… Освен това боят възпитава в борбен дух, който не се спира пред никакви нахални журналя (които даже не се изповядват при мене), нито пред устави, канони и други бумаги, които са все неща подходящи за църковните мишки, а не за православните лъвове, каквито трябва да бъдем, поне някои“.

Предвид насъщните душевни търсения на вип-енориашките и в духа на Истанбулската конвенция, която хич не допуска дискриминация по пол, от следващата църковна година курсът ще се преименува на „Бокс, благочестие и ботокс“ (или БББ), за да не се чувстват изолирани благочестивите дами.

Така най-накрая беше успокоена и съвестта на онези служители в Софийска митрополия, които се бояха да не би от елитното настоятелство да ги подведат и да не открият енорийски център, та да станат за смях пред обществото. Заради онова писмо, нали помните (ама не бъдете толкова злопаметни, Велик пост е все пак!), в което благочестиво и безименно се говореше за „пекарни“ и „аптеки“ и др. „Но думата кръчма не сме я споменавали! Това е забранено от устава!“, горещѝ се пред нашия екип един благочестив служител...

И така, някъде между бокса и ботокса за кой ли път падна в нокаут крехката църковна съвест на малобройното Христово стадо.

П. П. Срещу униние виж Лука 12:32.