- Радке, ти знаеш ли, че попът тая заран ме прекръсти. Вика ми: „Марто, Марто, трябва да станеш Зилотка, щото това е единствено потребно!” Аз му викам: „Не съм Зилотка, отче, а Марта. Вече 70 години тъй ми викат и на небето се надявам с туй име да отида”. Ама той пак: „Марто, само зилотите ще влязат в Царството Божие, а всички останали ще се пържат в пъкъла.” И ми вика, че трябва да приема Изповеданието на зилотките? Какво е туй зилотка, Радке? Те по друг начин ли се изповядват?

- Това е, Марто, като второ кръщение. И на мен вече Радка Зилотката ми викат. Много съм доволна, всички ми имат страх, а преди за нищо ме нямаха.

- И какво трябва да направя, че да се покръстя и аз? Не за друго, ама заради отчето, че гледам много се мъчи горкият, все се пали, ту вика, ту въздиша и ме гледа намръщен...

- Трябва да приемеш светото Изповедание на зилотите, което казва: „Вярвам в Пресветия Календар, който е от преди всички векове, и в светия антиикуменизъм, който на Календара се крепи и заради който сме родени на тая земя, и в светия антипапизъм, който е алфата и омегата на истинното богословие. Обещавам, да бъда верен до смърт и ако се наложи да умра за Календара, антиикуменизма и антипапизма, като повлека и ближните си с мен!”.

- Само туй ли, Радке? Че то много лесно, само отчето да се кротне, че много нервен стана и мир няма, откак прие туй пусто изповедание...