Църковен егоист

Божидур, Мечът на цар Карагьозов

Написана от Владислав Варненчек.

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)
Увит в тъмното си расо, той седеше сред едрия плажен пясък, до който се стигаше трудно по черния път от селото и замислено съзерцаваше колелото си.

Колелото му служеше вярно дълги-предълги години. С него идваше до плажа, за да погледа отвъд хоризонта, там където се сливаха православие, ислям и социализъм в една експлозивна сплав, която съвсем не на шега го караше да потръпва от мрачна радост. Това състояние, което определяше именно като "мрачна радост", той не разбираше. Понякога си мислеше, че така се отразява в огнени души като неговата онова, което гърците наричаха харолипия (радостна тъга). Разбира се, гърците радостно тъгуваха, понеже бяха деца, истински наивни деца! Дай им на тях маслини и узо, дай им да пеят и да танцуват безотговорно, докато от Запад се задават буреносните пламъци на Нашествието, пълчищата гладко обръснати слуги на Човекът с бялата шапчица. И докато тия свиреха и играеха, той изнуряваше очите си в очакване да види платната на кораби, идващи от Великия Изток, платна с извезана върху тях "Сърдита Богородица"... Корабите не идваха, но идваха гласове по интернет, по телефона, по разни други "мобилни оператори" - "Бъди спокоен и здрав, твори. Сечи главите на ламята, когато нещата загрубеят, ние обезателно ще дойдем! Ние винаги идваме"... Останалите не го разбираха. Не искаха да го разберат. Погледите им бяха помрачнени от богатство и светски удоволствия и когато се обръщаше към тях чрез Машината, чорлав и навъсен, го подиграваха, страняха от него. Но нищо - един ден ще му благодарят, един ден Господ ще отвори очите им, за да видят от каква страшна беда ги е избавил.

Само че, не сега.

Като топка се свиваше сърцето в широките гърди... А нима любимите негови светци не бяха чувствали същото? И той прогонваше чувствата, отстраняваше ги като мокри съчки, за да се въздигне огъня, бездимен и светъл.

Край него подскачаше мъничката му женичка.

- Виж мило, само погледни - с какъв шал съм се забрадила, до кръста ми стига, също като руска матушка пред варненски щанд с книги... Измислих песен за своя шал. Искаш ли да я чуеш?
- Искам - усмихна се той, само тя го караше все още да се усмихва.

Шал бял, хубав вълнен шал,
падаш по гърба ми цял.
Кой друг песни ти е пял??...

- Хареса ли ти?
- Да, има нещо в тази песен. Аз на твое място бих включил и мъничко идеология, не много, че няма да ти отива на сладката муцунка, просто една-две щипки, нали се сещаш?

- Ладно, ще опитам.

Беличкият шал става на парцал -
агънце горкичко и една сърничка
с него ще покрия и в гора ще скрия,
че варят ракия лоши хора зли и им се облизват
за курбана кат' мезе да ги огризват.

Ой, ой, казачок! И евреи на пирог!!!

- Така по-бива, нали?
- Да.
- Дали ще мога с нея да участвам в някой от концертите на нашия нов приятел? Ще го попиташ ли?
- Ще го попитам. Само почакай ден-два докато се разправя с Вселенския Антихрист Вартолозмей.
- А кога ще напишеш нещо за алената ми рокля, която си купих от Сливен?
- Не е сега време за поезия. Времето изисква други неща! - усети, че я натъжи - Знаеш ли, че те обичам?
- Знам, знам - рече тя, докато вадеше игриво трохи от брадата му - Отивам вкъщи, за да направя една турска баклава за вечеря.
- Приготви корите, а орехите ще ги счукам аз като дойда с черепа на полския католик, който ми изпрати дядо Караколев от Москва.

Тя тръгна. А той продължи да съзерцава пустия Изток. Какво очакваше? Рано беше да очаква. Та, битката едва започваше... Изведнъж насред залива нещо проблесна и порейки вълните, се заприближава към брега. Острие, свита около дръжката на меча длан, черен широк ръкав.

- Знамение от Края на света!!! - извика с все сила нашия русифициран поп.

Затича се. Нагази във водата до колене. Можеше вече да се пресегне и да докосне стоманеното острие. От водата се изправи епископско було, под булото го застрелкаха хитрите очи на някакъв дангалак. Когато и устата се подаде над повърхността, се чу ясна реч:

- Взими и сичи! - (вземи и сечи)
Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

e8f2e5f25ab6e575f2253cc26e085ed5

Смирен и анонимен

Сладко-уморен и доволен от себе си, отец М. се запъти към дома си. Там, без да се разсейва с постоянните претенции на презвитерата и детското празнословие, които вредят на духовното вглъбяване и исихия, той се затвори в работната си стая – чакаха го важни и…
this world

Не от този свят

„Ние, братя и сестри, не сме от този свят. Не се поддавайте на съблазните на сатаната, да мислите, че имате нещо общо с този свят. Нищо общо нямаме с него...“. Богомолците слушаха напрегнато проповедта на своя свещеник, о. М. Монахолюбивий, както го наричаха,…
kid

Първият изключен от училище ученик по време на карантината е дете на православни родители

Директорката на основно училище „Пенчо Даскалов“ в гр. Радомир смята да предложи за най-тежкото наказание – изключване от училище – четвъртокласника Мишо Михайлов заради сериозни проблеми с дисциплината по време на дистанционното обучение. Всичко започнало,…
Епископските одежди

Икономическият срив на короната

Мисълта ми е за заразата на коронавируса, но не ми е никак симпатичен този вирус и затова всякак гледам да не го споменавам. Защото от баба си зная: „за вълка говорим, а той в кошарата“. Така че по-добре да го държим далече от кошарата, за да е далече и от…
52537325 304

Църковен коронист

Коронист ще е. Няма как! Това е положението. Такова е времето. На всички е трудно. На някои е още по-трудно. А за други беше много трудно. На тях: Вечна им памет! Ние сме хора на традицията. Или по православному казано – на преданието. От уважение към…
055e2c0aa632dadc533ffe96432b452f

Решения на Св. Синод по повод ширещата се пандемия

След драматичната среща на Св. Синод с Националния оперативен щаб, която може да се определи като малък софийски Вавилон, при който езиците на участниците са били размесени и те не са могли да се разберат, синодалните архиереи са се събрали на ново заседание.…
dver

Доналд Тръмп обеща да направи БПЦ велика отново

Американският президент Доналд Тръмп сподели с „Църковен егоист“, че е решил да изостави презвитерианството и да приеме православно кръщение. Причината за обръщането му са множество колажи (мимове), свързани с Българската православна църква, достигнали до…
foto 6

Курс към….

Вечернята тъкмо беше свършила и огромният разнебитен от времето каменен храм беше празен, само една самотна черна птица седеше на най-високия кръст и горестно грачеше в пространството. Селото около храма сякаш беше измряло, в нито една землянка не се виждаше…
013020 coronavirus person to p.2e16d0ba.fill 1200x630 c0

Нов вирус поразява църковните среди

Тази сутрин проф. Епидем Пандемов от Института за метафизична вирусология в изявление, останало почти незабелязано от средствата за масова информация, отправи предупреждение за появата на още един коронавирус – неизвестния досега COZIL-20. Новият вирус се…
980x551 1579610061

Отец Ипомоний и Вирусът

Ето, че се случи! Не че отец Ипомоний не го беше очаквал, но някак си пак го завари не съвсем подготвен. Да кажеш, че се страхуваше, не – още от началото на своето служение преди много години отецът знаеше, че временният живот тук, на Земята, е само…
1485895984 super mario

Семинаристи спасяват патриарха в електронна игра

Ученици от N-ската семинария, залягащи усърдно на заниманията по програмиране, са създали електронна игра, пресъздаваща елементи от църковния живот. Вдъхновение за младежите е била играта „Супер Марио“, любима и на техните родители, в която мустакатият герой…