Църковен егоист

Божидур, Мечът на цар Карагьозов

Написана от Владислав Варненчек.

1 1 1 1 1 Rating 0.00 (0 Votes)
Увит в тъмното си расо, той седеше сред едрия плажен пясък, до който се стигаше трудно по черния път от селото и замислено съзерцаваше колелото си.

Колелото му служеше вярно дълги-предълги години. С него идваше до плажа, за да погледа отвъд хоризонта, там където се сливаха православие, ислям и социализъм в една експлозивна сплав, която съвсем не на шега го караше да потръпва от мрачна радост. Това състояние, което определяше именно като "мрачна радост", той не разбираше. Понякога си мислеше, че така се отразява в огнени души като неговата онова, което гърците наричаха харолипия (радостна тъга). Разбира се, гърците радостно тъгуваха, понеже бяха деца, истински наивни деца! Дай им на тях маслини и узо, дай им да пеят и да танцуват безотговорно, докато от Запад се задават буреносните пламъци на Нашествието, пълчищата гладко обръснати слуги на Човекът с бялата шапчица. И докато тия свиреха и играеха, той изнуряваше очите си в очакване да види платната на кораби, идващи от Великия Изток, платна с извезана върху тях "Сърдита Богородица"... Корабите не идваха, но идваха гласове по интернет, по телефона, по разни други "мобилни оператори" - "Бъди спокоен и здрав, твори. Сечи главите на ламята, когато нещата загрубеят, ние обезателно ще дойдем! Ние винаги идваме"... Останалите не го разбираха. Не искаха да го разберат. Погледите им бяха помрачнени от богатство и светски удоволствия и когато се обръщаше към тях чрез Машината, чорлав и навъсен, го подиграваха, страняха от него. Но нищо - един ден ще му благодарят, един ден Господ ще отвори очите им, за да видят от каква страшна беда ги е избавил.

Само че, не сега.

Като топка се свиваше сърцето в широките гърди... А нима любимите негови светци не бяха чувствали същото? И той прогонваше чувствата, отстраняваше ги като мокри съчки, за да се въздигне огъня, бездимен и светъл.

Край него подскачаше мъничката му женичка.

- Виж мило, само погледни - с какъв шал съм се забрадила, до кръста ми стига, също като руска матушка пред варненски щанд с книги... Измислих песен за своя шал. Искаш ли да я чуеш?
- Искам - усмихна се той, само тя го караше все още да се усмихва.

Шал бял, хубав вълнен шал,
падаш по гърба ми цял.
Кой друг песни ти е пял??...

- Хареса ли ти?
- Да, има нещо в тази песен. Аз на твое място бих включил и мъничко идеология, не много, че няма да ти отива на сладката муцунка, просто една-две щипки, нали се сещаш?

- Ладно, ще опитам.

Беличкият шал става на парцал -
агънце горкичко и една сърничка
с него ще покрия и в гора ще скрия,
че варят ракия лоши хора зли и им се облизват
за курбана кат' мезе да ги огризват.

Ой, ой, казачок! И евреи на пирог!!!

- Така по-бива, нали?
- Да.
- Дали ще мога с нея да участвам в някой от концертите на нашия нов приятел? Ще го попиташ ли?
- Ще го попитам. Само почакай ден-два докато се разправя с Вселенския Антихрист Вартолозмей.
- А кога ще напишеш нещо за алената ми рокля, която си купих от Сливен?
- Не е сега време за поезия. Времето изисква други неща! - усети, че я натъжи - Знаеш ли, че те обичам?
- Знам, знам - рече тя, докато вадеше игриво трохи от брадата му - Отивам вкъщи, за да направя една турска баклава за вечеря.
- Приготви корите, а орехите ще ги счукам аз като дойда с черепа на полския католик, който ми изпрати дядо Караколев от Москва.

Тя тръгна. А той продължи да съзерцава пустия Изток. Какво очакваше? Рано беше да очаква. Та, битката едва започваше... Изведнъж насред залива нещо проблесна и порейки вълните, се заприближава към брега. Острие, свита около дръжката на меча длан, черен широк ръкав.

- Знамение от Края на света!!! - извика с все сила нашия русифициран поп.

Затича се. Нагази във водата до колене. Можеше вече да се пресегне и да докосне стоманеното острие. От водата се изправи епископско було, под булото го застрелкаха хитрите очи на някакъв дангалак. Когато и устата се подаде над повърхността, се чу ясна реч:

- Взими и сичи! - (вземи и сечи)
Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

Het paard van Troje

Българо-гръцки семинар за свещеническите заплати

В Шамбези се проведе българо-гръцки работен семинар за православни клирици на тема „Държавната заплата за свещениците – троянски кон или душеспасителна лепта“. Гръцките свещеници споделиха какви са чувствата, когато държавата престава да ти плаща заплатата, а…
maxresdefault

Отец Ипомоний: Пропуснати ползи

Усещането да получаваш редовно заплатата си, трябваше да признае о. Ипомоний, бе същевременно и ново, и много приятно. А откакто държавата пое грижата за заплатите на свещенослужителите, броят на постните дни за семейството му през годината вече не се…
cloud ladders

Православие и облачни технологии е новата магистърска програма на БФ

Богословският факултет има нова магистърска програма, чрез която свещеници и богослови ще стават специалисти по облачни технологии и архитектури, съобщи за „Църковен егоист“ лично основателят и ръководителят на програмата иподякон Дионисий. Освен духовници за…
tesla spacex starman falcon heavy rocket elon musk

Българска епархия дарява колите си на Илон Мъск

Н-ската епархия, която наравно с грижата за духовния просперитет на пасомите си се интересува и от най-новите космически технологии, е решила да инвестира в научните изследвания на бизнесмена Илон Мъск. Владиката със затаен дъх проследи изпращането на старата…

Откриха шаблона за синодални становища

Сайтът за разследваща църковна журналистика „Дойна крава“ разкри как Св. Синод успява бързо и успешно да излиза със становища по всякакви актуални въпроси на обществото. Журналистите са се добрали до универсалната схема, измислена от гениален сътрудник на…
getty 175503046 9706479704500127 48685 1024x475

Семинар за душеспасителната полза на принудата при децата се проведе в София

Миналата седмица в София се проведе семинар на тема „Душеспасителните последици на принудата в преподаването на Религия от 1 до 12 клас“. В проявата бяха принудени да участват учители по история и български език и литература. Заниманията бяха водени от…
parva prolet za

Пролет пукна, ние не!

Този шеговит израз от известната песен на наш шоумен всеки с благодарност си спомня, когато игликата нашари поляните, а върбата се надпреварва с празника Цветница – коя от двете ще дойде по-рано. След мрачната есен и лютата зима пролетта носи отрада на душата…