На кастингите, които се провеждаха в известен столичен храм с отлична акустика, се явиха тенори, баритони и басове с отлични гласови качества. Участниците се надвикваха майсторски и не позволяваха на никой от присъстващите в храма да мисли за нещо друго, освен за гласовата им надареност. Всички кандидати се представиха отлично като солисти, но претърпяха пълен провал в екипната работа, сиреч в хоровото пеене. Това се дължеше на факта, че те произхождаха от различни певчески школи, които се презират взаимно. Въпреки професионализма на огранизаторите, те не успяха да се преборят с ината на църковните певци, които заявиха, че „в живота играят само солово и няма да слеят блестящите си гласове в безличен хор”. Могат да се откажат от ролята на солисти в риалитито, само в случай, че им се даде мястото на диригента. Така първото риалити „Църковен мюзик айдъл” завърши с провал, още преди да е стартирало.