До края на 20 век българското богословие не съществуваше като собствено такова. То светеше с отразената светлина на гръцката православна и немската протестантска мисъл и се изявяваше преди всичко в жанра „преразказ с елементи на разсъждение”. Но в зората на 21 век нещата се промениха! За всеобща българска радост нашите богослови започнаха да пишат с едри букви в книгата на световното православно наследство.

Така се появи богословската поредица, която ще представим за първи път на читателите на „Църковен егоист”. „Антология на българското богословие през 21 век” е плод на изнурителен труд и измъчена мисъл. Много хартия бе изписана (виртуална), много кафета изпити, много виртуални шпаги се кръстосаха, много анатеми и епитимии се раздадоха... Но в крайна сметка, целият този шум не бе безплоден. Вие държите в ръцете си (образно казано) плодът на всичко това. Дали е сладък или горчив, преценете сами!

В нея нарочно не са включени трудове на преподавателите от столичния факултет поради липса на такива. Издателите се извиняват, ако не са забелязали излизането на някой нов труд и молят да им сигнализирате, ако случайно забележите такъв на площад „Славейков”. Интересна подробност за софийската школа е, че нейните водещи и най-гласовите представители са блондини. Това ни най-малко не омаловажава ценността на техните трудове, напротив – те са ярки и незабравими като блондинки. Както личи и от заглавието, софийското богословие е апологетично по характер и неговият смъртен враг са модернизмът и неговият пророк Зизюлас. Сред водещите постижения на школата са твърденията, че „Църквата е енергийно единство на Христос и вярващите”, а не същностно единство на Христос и причастилите се с Него, и това поради факта, че християните не се причастяват с историческия Христос – което е канибализъм, а с енергийния Такъв. Въобще ще се запознаете с една нова трактовка на понятията „енергия” и „енергиен”, които са ключови за софийското направление. Издателите се надяват на засилен интерес от страна на енерголечителите и други сродни мистици в българското общество. Ако си купите томчето, ще разберете и на какво се смеят софийските мисионери: например на твърдението, че „всички участваме в греха на Адам”. Може и да сте си мислили досега, че тук става дума за апостолпавловото богословие за греха на прародителите, но всъщност е голям майтап! Защото машината на времето съществува само във фантастичните филми и в главата на Зизюлас.

Като сериозен научен екип издателите се стремим да постигнем равновесие в българското богословие и затова във втория том сме включили богословите от Варненска епархия, които без съмнение са най-интелектуалните. „Варнеското богословие: Евхаристията като Божи експрес” е името на това фундаментално дело. Докато Софийската школа е преди всичко „анти”, Варненската е „про” – про-Зизюлас, про-Шмеман, про-сръбска, с една дума про-евхаристийна. Това обаче да не ви заблуждава – различията със софийските теолози са само привидни, тъй като и двете школи са заложили на рационализма като фундамент в богословското познание. За разлика от софийската, която на моменти прекалява с рационализма и минава в сферата на комизма, Варненската богословска школа е успяла да постигне един особен баланс и да придаде на рационализма човешки облик. Включените в антологията текстове се отличават с особена романтика, което е естествено, имайки предвид, че идеите се раждат на морето. Бриз, плаж, огньове, бира, цаца... Приносът на варненската школа се състои в уникалното съчетание на протестантското учение , че всички повярвали и кръстени се спасяват, с православното евхаристийно богословие. Според нейните апологети, участието в евхаристията е мощно средство, което неутрализира човешките слабости и очиства от греховете, независимо кой си и какво искаш от тоя живот. С това те правят една стъпка напред от протестантските теолози, които считат, че хепиенда се дължи единствено и само на кръщението. Любопитна подробност е, че всички варненски богослови носят очила, както подобава на истински интелектуалци. Очилата са розови и се предлагат като тяхна запазена марка из всички православни бутици. Те гарантират безметежен живот в света на Зизюлас и според рекламата на създателите си, превръщат живота ви в магистрала към Божието царство!

В третия том, последният излязъл досега, е представено богословието на Сливенска епархия. "Епитимията - начин на употреба" е неговото име. Една млада, процъфтяваща епархия, която става все по-многобройна и чиито глас се чува все по-често в българските медии. На което представителите на горните две школи, разбира се, завиждат, защото те работят в двете столици на родината, пък Сливен си е провинция. Но не си го признават, защото възгледите им за съборност и братолюбие не им позволяват да се излагат така. Трябва да признаем, обаче, че сливенските богослови са единствените, които предложиха нов богословски термин, непознат в светоотеческата мисъл, но пък нали искаме да сме приносни? Моноблагодатен антиклерикализъм! Това е наименованието на една страшна ерес, плъзнала из софийско. Тя е подробно описана и оборена от сливенските апологети. Тази ерес учи, че в Новия завет всички християни били царствено свещенство и че във всички действала едната благодат на Светия Дух, който поставял всички за различно служение в Христовата църква. Според сливенското богословие обаче, у Бога има не една, а две благодати – една „simple”за миряни и една „special” за клирици. Тази за миряните е по-оскъдна, докато за клириците е по-обилна, а у епископите направо прелива (при тях става дума също за втората благодат, по-качествената).Втората благодат дава повече права и свободи. Ако досега сте си мислили, че благодатта е самият Бог, сега забравете за това и си мислете за благодатта като за кило рафинирана и нерафинирана захар. И внимавайте с калориите!!! Приятно четене.