С трижди сугуба радост ви благовестя за едно чудесно събитие, което по воля Божия и с човешко благоволение рече да се случи в нашата епархия. За душевно спасение и в изпълнение на Божия промисъл и домостроителство за грехопадналото човечество в навечерието на няколко светли и благословени празника в нашата епархия стана чрезвичайно явление. То изпълни сърцата на многохилядното множество добродетелни люде, събрали се и изпълнили до краен предел величествения храм-паметник и костница на богохранимия ни царствен и престолен град. Тази голяма Божия милост за цялото църковно изпълнение ще остане завинаги в аналите на църковната ни история, записано със златни и мироточиви букви.

Угодно бе в края на това трижди неизречимо с човешки уста събитие, достойно да бъде възпято само от ангелите и архангелите, Негово Високоблагоговейнство да изрази възторга си от значимостта на явлението, което се случи, за да се усили още повече нашата радостна сугубост от това богоугождение, та да намерим и ние радост и утеха в тези боговдъхновени и многоизобилни на благодат думи.

Слава на Бога, че Всевишният ме обдари с ум и талант и ми даде вдъхновение от Святаго Духа, за да бъде стъкмено за душевно спасение от мен това словесно плетение и така да въздадем Богу хвала и благодарение за всичките Му благодения към нас, грешните и зело непотребните. Защото е речено: „без мен не можете да правите нищо“, което си е самата истина. Затова Бог така нареди, щото да се сдобия с електронен дивайс, на който деня и нощя да си записвам всички богомърдри мисли, които Господ праща в богопросветения ми и трижди смирен ум. Само така прочее аз успявам след това да ги споделям със страх и трепет с църковното епархийско изпълнение, наречено още паство или словесни овци, които единствено могат да проникнат и разумеят това, което се опитвам да им река, и да влязат в радостта ми. Дай, Боже, още такива благодатни събития, та и други, подобни на мен, но по-убоги автори, да има за що да говорят и пишат на тия, дето ще ги разберат. Амин.