По-благолепно, по-модерно, по-дълго и по-тържествено ще бъде богослужението в Патриаршеската катедрала в София от 1 април. Това съобщи новият предстоятел на храма и пръв носител на новата йерархична степен в БПЦ „Избран и наречен за епископ“. Негово нареченство разказа специално за сп. Църковен егоист какви са нововъведенията в катедралата: „На първо място излиза лозунгът – богослужението е пари и богослужението се прави с пари. Това е истина, от която, колкото и да искаме, не можем да избягаме. Аз виждам всеки богомолец като левче, но има богомолци, които са столевки, има и хилядарки. Още с влизането аз ги различавам“ – заяви просълзен новият предстоятел. – „Левчетата ги пропускам, те са много и печелим от количеството. Стотачките и хилядарките се налага да ги приканваме нарочно да идват в храма. Те идват по-рядко, но носят по-голяма полза“ – отбеляза наречèнският.

„Да започнем с осветлението в храма“ – продължи клирикът. – „Осветлението в храма гълта мегавати и пари едновременно. Затова го пускаме със специален автомат. Ако искаш да ти е светло в храма – пускаш монети в машината и храмът свети. По-сложно е по време на богослужение. Автоматът свети най-дълго десет минути. Затова ние възстановихме византийската длъжност на лампадарите – тези, които отговарят за лампите и осветлението. Те имат грижа, когато автоматът изгасне, да слагат вътре стотинки и пак да го пускат. Това придава на храма една загадъчност – ту свети, ту гасне, но никога не загасва напълно…

Постепенно въвеждаме византийското благолепие и ред в богослужението. По този случай вече в Патрирашеската катедрала се въвежда двойно, дори тройно, византийско изпяване на всяко песнопение, двойно повече кадене, повече поколони, завъртания и обръщания по солея.

Специално искам да обърна внимание на Великия вход. Той вече ще се прави по нов начин. Измислих го по времето, когато бях началник на отдел „Богослужебен“, както не може да не знаете. При новият чин на Великия вход клириците излизат през северната врата на олтара, после през северната врата на храма и в лития стигат до паметника на Незнайния воин. Оттам през площада и централния вход на храма влизат в катедралата и се отправят към Царските двери. Литията през площада задължително и длително преминава през шпалир от гвардейци и казаци с голи саби. А песнопението „Иже херувими“ се изпълнява от Представителния духов оркестър на БНА ведно с чинелите и барабаните. Отстрани, дискретно, мажоретки с помпони приветстват шествието. Ако вали дъжд, иподякони с черни чадъри засланят клириците и Даровете при хода им през площада. Още не сме постигнали договореност с мажоретките да подскачат и в лошо време, щото са малко кекави.

Като част от иновациите в богослужението в най-великата катедрала между Прага и Кайро, Виена и Истанбул, сме предвидили всяка вечер след вечерната над храма да се прави заря, която да се вижда чак в Пловдив и да се чува до Перник. Тя ще е с продължителност от четиридесет и пет минути, за да респектира гражданите и да им внушава уважение към църквата, която може да си позволи такива илюминации и такива разходи. Така се увеличава и времето за взиране на вярващите и невярващите дори в небесните висини, а това си е направо постижение във въцърковяването на народопсихологията.

Много се надявам тези мои усилия за увеличаване на велелепното благолепие на богослужението и на приходите за Църквата да бъдат забелязани от синодалните старци и те час по-скоро да ме избавят от тази, макар и нова, но все пак преходна йерархична степен, и да ме направят епископ, какъвто аз смирено копнея да стана“, каза в заключение Негово Високонареченство.

На снимката: Гвардейци по време на Великия вход. Те смиреномъдрено са свели гордите си глави, а сабите все пак са ги прибрали заради светостта на сакралното мигновение.