Църковен егоист

Журналистическо разследване на „Църковен егоист”

Написана от Димитрий Кантакузин – Прабългарин, сп. „Църковен егоист”.

4.8918918918919 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (37 Votes)

IMG 20141029_181524Разследващият репортер на „Църковен егоист”, когото от съображения за сигурност във виртуалната ни редакция наричаме със смиреното иносказание „Недремлемое όко” (кодово име НО), успял отново да се добере (в ден и час, който никой не знае) до много ценен материал. Това са веществени доказателства за „славата, която има(ло) да се открие” (виж 1 Петр. 5:1; срв. Рим. 1:17) в двойственото лице (на единственото число), гордото изражение, издължената снага, наперената стойка и високата килимявка на Кой? На един нехиротонисан архимандрит (НО: без мандра – по икономия) на Българската православна църква – Българска патриаршия (извинявайте, длъжка е фирмата, ама и въпросителният архимандрит не е по-малко длъжек).

Та тази слава – не човешка, а почти полубожествена – била отдавна подготвяна (от… – съжаляваме, това е класифицирана информация!) и коренопреклонно измолвана от авви-митрополити (и митрополити не-авви) да произлезе от милостта на цели двама патриарси български и митрополити софийски. Само че покойният (вечна да бъде паметта му!), както сам откровено споделял пред обкръжението си, бил стиснат, включително и на почести (защото за това ставало дума, а не за някакво нормално повишение в резултат на качества, достойнства, опит, смирение, както винаги сме си мислели), та тогава нищо не станало. Сегашният обаче бил благ човек, не отказвал никому (особено ако зад този никой стоял някой, който бил някой), когато просел „доброто и полезното за своята душа” (а знаете ли, някъде бях чел, че в езика на Господ Иисус Христос под душа се разбирало живот, животец дори! – виж Йоан 15:13). В крайна сметка новият патриарх (който иначе хич не бил неофùт, НО: си имал и той своето обкръжение) решил да приеме лични и задлични ходатайства и да направи въпросителния архи-не-мандрит епископ под своето крило. Защо? За да си го гледал „иже на всякое время и всякий час покланяемый и славимый”, а онзи от покорнейша благодарност да си сложел черджето до-сами прага на патриарха български и митрополита софийски и да спял там като вярно куче, дори и за друго да не ставал. Колко хубаво, колко уютно, колко практично, логично, смиренческо, неповторимо и наистина неповторено (поне засега) от друг първосветителски блюдолизец.

За тази цел, щом задухал севернякът (а било отколе известно, че в БПЦ-БП този лют вятър духал все откъм руската църква и то от октомври-ноември още), в софийската света митрополия (без българската патриаршия, но НО не е разбрал защо) се заготвили за голямо тържество на тържествата, пред което Великденът щял да побледнее и слънцето да помръкне, а месечината да загуби блясъка си. Такъв празник на празниците щяло да бъде изхиротонисването на новия софийски викарий в софиянската катедрала, и пищното тържество в най-големия салон на съседния шератонско-гръцки хотел.

А понеже софийската катедрала все пак била скромничък храм за таквизи величави действия, на достозамечтания архи-не-мандрит бил предоставен и великият (по нашенски – големият) салон на същата софийска света митрополия. За целта на целите били подредени всички необходимо нужни одежди и одеяния, и облекла – за делник и за празник, за работа и за показ, за отдих и за напор. Към тях били прибавени патерици (не-болнични) и посохи, жезли и скиптри, корони и митри, капи и такета, була в два цвята (черно, но и бяло за всеки случай!), скуфии с кутии, енголпия и панагии, кръстове и по „три синджира” (не роби, а в сребро, злато и платина) за всяка една от тия особени инсигнии, дето ти, читателю любезний, нито си виждал, нито си сънувал, нито на ум ти е идвало.

Ама и откъде да ти дойде? Като ти си един обикновен и най-простичък христиенин, дето си знае само храма и молитвата, изповедта и причастието, милосърдието и благодеянието. Ама то това е достатъчно само за едни такива обикновени и най-простички христиени, а ние тука и особено НО (Недремлемото όко) говорим за църковните князе и велможи, първенци и старейшни, архонти и архонтоделатели, дето ти и ръка да им целунеш едва ли си достоен. Затова се смирявай и се удивлявай, както е написал преди хиляда и даже още сто години един храбър черноризец (в момента не си спомням името му).

Съзри, прочее, със смирение душеспасително и удивление простосърдечно всичко гореописано на надгореописаната снимка на нашия разследващ журналист Недремлемое όко. И кажи: ДА БЪДЕ! Или: ДА НЕ БЪДЕ! Изборът е твой, а не на когото и да било около тебе.

Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

e8f2e5f25ab6e575f2253cc26e085ed5

Смирен и анонимен

Сладко-уморен и доволен от себе си, отец М. се запъти към дома си. Там, без да се разсейва с постоянните претенции на презвитерата и детското празнословие, които вредят на духовното вглъбяване и исихия, той се затвори в работната си стая – чакаха го важни и…
this world

Не от този свят

„Ние, братя и сестри, не сме от този свят. Не се поддавайте на съблазните на сатаната, да мислите, че имате нещо общо с този свят. Нищо общо нямаме с него...“. Богомолците слушаха напрегнато проповедта на своя свещеник, о. М. Монахолюбивий, както го наричаха,…
kid

Първият изключен от училище ученик по време на карантината е дете на православни родители

Директорката на основно училище „Пенчо Даскалов“ в гр. Радомир смята да предложи за най-тежкото наказание – изключване от училище – четвъртокласника Мишо Михайлов заради сериозни проблеми с дисциплината по време на дистанционното обучение. Всичко започнало,…
Епископските одежди

Икономическият срив на короната

Мисълта ми е за заразата на коронавируса, но не ми е никак симпатичен този вирус и затова всякак гледам да не го споменавам. Защото от баба си зная: „за вълка говорим, а той в кошарата“. Така че по-добре да го държим далече от кошарата, за да е далече и от…
52537325 304

Църковен коронист

Коронист ще е. Няма как! Това е положението. Такова е времето. На всички е трудно. На някои е още по-трудно. А за други беше много трудно. На тях: Вечна им памет! Ние сме хора на традицията. Или по православному казано – на преданието. От уважение към…
055e2c0aa632dadc533ffe96432b452f

Решения на Св. Синод по повод ширещата се пандемия

След драматичната среща на Св. Синод с Националния оперативен щаб, която може да се определи като малък софийски Вавилон, при който езиците на участниците са били размесени и те не са могли да се разберат, синодалните архиереи са се събрали на ново заседание.…
dver

Доналд Тръмп обеща да направи БПЦ велика отново

Американският президент Доналд Тръмп сподели с „Църковен егоист“, че е решил да изостави презвитерианството и да приеме православно кръщение. Причината за обръщането му са множество колажи (мимове), свързани с Българската православна църква, достигнали до…
foto 6

Курс към….

Вечернята тъкмо беше свършила и огромният разнебитен от времето каменен храм беше празен, само една самотна черна птица седеше на най-високия кръст и горестно грачеше в пространството. Селото около храма сякаш беше измряло, в нито една землянка не се виждаше…
013020 coronavirus person to p.2e16d0ba.fill 1200x630 c0

Нов вирус поразява църковните среди

Тази сутрин проф. Епидем Пандемов от Института за метафизична вирусология в изявление, останало почти незабелязано от средствата за масова информация, отправи предупреждение за появата на още един коронавирус – неизвестния досега COZIL-20. Новият вирус се…
980x551 1579610061

Отец Ипомоний и Вирусът

Ето, че се случи! Не че отец Ипомоний не го беше очаквал, но някак си пак го завари не съвсем подготвен. Да кажеш, че се страхуваше, не – още от началото на своето служение преди много години отецът знаеше, че временният живот тук, на Земята, е само…
1485895984 super mario

Семинаристи спасяват патриарха в електронна игра

Ученици от N-ската семинария, залягащи усърдно на заниманията по програмиране, са създали електронна игра, пресъздаваща елементи от църковния живот. Вдъхновение за младежите е била играта „Супер Марио“, любима и на техните родители, в която мустакатият герой…