Църковен егоист

Отец Ипомоний и „Орденът на благочестието”

Написана от Пропан Бутан.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

Церемонията беше повече от тържествена. Да, имаше някои несъвършенства в организацията, не можеше да се отрече. Но това не само че не намаляваше блясъка ѝ, но напротив, свидетелствуваше за нейната мащабност. А и да си го кажем честно: само организаторите можеха да ги забележат, останалите дотолкова бяха погълнати от събитието, че подобни дребни детайли лесно минаваха през ситото на вълнението им. Е, началото се позабави, вярно е, но то така се и прави по принцип – да се усили малко напрежението, да се даде възможност на всички медии и гости да пристигнат, че да не изпусне някой кулминацията.

Ние да си го кажем между нас (тука нали няма някой от жълтите вестници да ни подслушва): позабави се началото малко повече от обичайното, защото охраната не се оказа на ниво. Не-е-е, по отношение на обекта тя си беше свършила перфектно работата: периметърът беше отцепен, та пиле не можеше да прехвръкне, гражданите можеха да наблюдават церемонията от не по-малко от километър (то какво ли да видят отвън, но поне тържественото настроение някак си да доловят), прозорците в целия район беше наредено да не се отварят, а за всеки случай – по покривите бяха разположени снайперисти. Не че нещо го налагаше, но знаете – от мнителност никой не е умрял, обаче от небрежност...

Не, не в това им беше пропускът, ами че не можаха да познаят о. Ипомоний – представяте ли си?! Цяла България го познава, с най-първите хора си пие кафето, дето се вика, дипломатическият корпус до един се съветваха с него при усложнена международна обстановка, представителите на поместните църкви откога го канеха на посещение от името на предстоятелите си, а тези синковци, дето държавата им е вменила отговорността да пазят най-високопоставените ѝ люде, да вземат да не познаят отеца! То остави това, ами не го пускаха, защото нямал покана.

А бе, каква покана търсите от о. Ипомоний – нали на него самия беше възложено това приятно послушание: именно той да връчи, от името на Св. Синод, в присъствието на Негово Светейшество и митрополитите в пълен състав, „Ордена на благочестието” на неговия носител – предстоятеля на държавата, символа на „симфонията” между светската и духовната власт! Опита се отецът да им обясни, но те се запрели като магарета на мост и само повтарят „Покана? – Не може!”. Нейсе, че самият бъдещ орденоносец го забеляза (какво ли може да му убегне на него?!), завтече се, стрелна с един строг поглед гардовете си (които изведнъж станаха невидими), целуна му ръка, прегърна го и лично го въведе в сградата на Синода, където още преди половин час трябваше да започне церемонията.

Е, останалото сигурно вече го знаете, а ако не, ще го видите по всички телевизии и ще го прочетете във всеки вестник: о. Ипомоний връчи ордена, произнесоха се тържествени речи, изтъкна се доброто сътрудничество между Църква и Държава, разменени бяха благодарности, направени бяха безброй паметни снимки и, разбира се, беше изпято едно прочувствено многолетствие лично от синодалните старци...

Но след края на това мило тържество, докато отец Ипомоний се прибираше към дома си, все още развълнуван в прекрасния пролетен ден, едно мъничко червейче започна да човърка мислите и да смущава празничното му благоразположение. Нашепваше му едни такива нещица... Напомняше му, че светите отци на Църквата винаги са бягали от човешката слава и признание, дори някои са ставали юродиви заради Христа – да отхвърлят изкушението на земното признание, че прелестта неведнъж е погубвала дори утвърдени монаси и аскети, а колко по-опасна е тя за неукрепналите във вярата; че тези ордени и отличия в Църквата, която събира като равни в св. Литургия и принца, и просяка, едва ли могат много да послужат за духовното издигане на носителите си, но могат да им попречат и да ги изкушат по пътя на личния им подвиг...; че, подобно на случилото се преди малко със самия о. Ипомоний, когото уж цяла България познаваше, а охранителите не разпознаха, светската слава лесно може да ни направи непознати пред Небесния престол, че...

Такива едни мисли тормозеха отец Ипомоний, а той, уповавайки се на Божията воля, опита да възвърне душевния си мир с още по-усилна молитва...

Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

Het paard van Troje

Българо-гръцки семинар за свещеническите заплати

В Шамбези се проведе българо-гръцки работен семинар за православни клирици на тема „Държавната заплата за свещениците – троянски кон или душеспасителна лепта“. Гръцките свещеници споделиха какви са чувствата, когато държавата престава да ти плаща заплатата, а…
maxresdefault

Отец Ипомоний: Пропуснати ползи

Усещането да получаваш редовно заплатата си, трябваше да признае о. Ипомоний, бе същевременно и ново, и много приятно. А откакто държавата пое грижата за заплатите на свещенослужителите, броят на постните дни за семейството му през годината вече не се…
cloud ladders

Православие и облачни технологии е новата магистърска програма на БФ

Богословският факултет има нова магистърска програма, чрез която свещеници и богослови ще стават специалисти по облачни технологии и архитектури, съобщи за „Църковен егоист“ лично основателят и ръководителят на програмата иподякон Дионисий. Освен духовници за…
tesla spacex starman falcon heavy rocket elon musk

Българска епархия дарява колите си на Илон Мъск

Н-ската епархия, която наравно с грижата за духовния просперитет на пасомите си се интересува и от най-новите космически технологии, е решила да инвестира в научните изследвания на бизнесмена Илон Мъск. Владиката със затаен дъх проследи изпращането на старата…

Откриха шаблона за синодални становища

Сайтът за разследваща църковна журналистика „Дойна крава“ разкри как Св. Синод успява бързо и успешно да излиза със становища по всякакви актуални въпроси на обществото. Журналистите са се добрали до универсалната схема, измислена от гениален сътрудник на…
getty 175503046 9706479704500127 48685 1024x475

Семинар за душеспасителната полза на принудата при децата се проведе в София

Миналата седмица в София се проведе семинар на тема „Душеспасителните последици на принудата в преподаването на Религия от 1 до 12 клас“. В проявата бяха принудени да участват учители по история и български език и литература. Заниманията бяха водени от…
parva prolet za

Пролет пукна, ние не!

Този шеговит израз от известната песен на наш шоумен всеки с благодарност си спомня, когато игликата нашари поляните, а върбата се надпреварва с празника Цветница – коя от двете ще дойде по-рано. След мрачната есен и лютата зима пролетта носи отрада на душата…