Църковен егоист

Репортаж от едно благочестиво пътуване до Африка на група поклонници, водени от Негово Високоблагоговейнство отец Ипомоний

Написана от Пропан Бутан.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (15 Votes)

pict390.JPGСлед като миналата година докладът на о. Ипомоний от интронизацията на папа Франциск I изтече в медиите (вижте тук), Н-ската митрополия взе необходимите мерки и засекрети доклада му от мисията в Африка. Но по щастливо стечение на обстоятелствата редакцията ни се сдоби с пътеписа на една от поклонничките, взели участие в това вълнуващо поклонническо пътуване. По изрична нейна молба, за да се предпази от гордост и тщеславие, ще я наречем просто сестра Тапиносия...

Част първа

Да участваш в благочестива мисия на далечен континент е събитие, което може да ти се случи само веднъж в живота. Или пък няколко пъти. С огромно вълнение, дълбока благодарност и съзнаване на собственото си нищожество разбрах за великото благоволение, оказано ми от Негово Високопреосвещенство нашия Митрополит, да бъда включена в групата поклонници, водена от Негово Високоблагоговейнство отец Ипомоний, изпратена на специална мисия в Африка, целта на която о. Ипомоний щеше да ни съобщи при пристигането на този тайнствен континент. С какво аз недостойната съм заслужила тази велика милост, питах се дни и нощи преди заминаването. И то на мисия, водена не от когото и да е, а от самия о. Ипомоний, свещеникът, когото цяла България познава и обича, принадлежащ към бялото духовенство, но скромен аскет, благоукрашение за всяка православна епархия. Такива благочестиви мисли ме обземаха. Но да разсъждаваш върху възложеното ти послушание е проява на гордост и прелест, а това от мене е много далеч. Затова престанах да си задавам тези въпроси и се приготвих за пътуването.

Предстоеше ни да изминем повече от 5 000 км. – първо до Константинопол (дето неверниците го наричат Истанбул), а оттам – към Африка. Още от тръгването ни, рано сутринта в един съботен ден, градът, посветен на Божествената Премъдрост, ни обгърна с незримата си красота и мистика. Тихо и благочинно, всички заехме местата си в автобуса. Благоговение и тиха радост изпълваха сърцата ни. Чуваше се тих говор на руски, български, румънски, турски, арменски, гагаузки, татарски и киргистански, защото за съжаление автобусът обединяваше в общност хора от различни държави, а не беше само от поклонници. Запитах Негово Високоблагоговейнство, дали да попитам, дали всички си бяха прочели всичките утринни молитви; и още недочакала да ми отговори, ги попитах. Както и очаквах (не искам никого да съдя!), не бяха всички го направили. Мога в някаква степен да разбера и да простя на друговерците в автобуса, но какво да кажем за нашите спътници-поклонници, които се бяха поленивили да станат час-два по-рано, за да изпълнят сутрешното правило?! Затова, щом потеглихме, понечих да ги изпея, но о. Ипомоний ме помоли да спра. Прав е! Каква полза от утринни молитви, когато слънцето от половин час вече е изгряло. Постепенно всички потънаха в дълбок сън, но аз не, защото помнех притчата за неразумните девици и пребивавах в непрестанна молитва!

Преминахме границата. С неизразимо вълнение и сълзи на очи се замислих, че тази някога благословена византийска земя днес е под агарянско владение. Сигурните ръце на водача на автобуса, направляван свише, ни водеха вече към старопрестолната столица, духовното Отечество на всички православни християни – Константинопол. Когато наближихме Константинопол, посрещна ни божествена картина. Под сивкавото небе се стелеше спокойното и величествено Мраморно море, а в далечината с причудливи форми все още неясно се очертаваше Златният рог. Пристигнахме и се настанихме в прекрасен хотел, в близост до катедралния храм „Св. София”. Колко жалко, че някои жени от нашата група (не искам никого да съдя!) предпочетоха да останат да си почиват в хотела, вместо да дойдат с нас да потърсим храм, в който се отслужва вечерня. Ние не намерихме, но знаем, че усилието ни ще се зачете на небесата!

(Следва част 2)

Разпространяване на статията:

Още от последния брой:

Het paard van Troje

Българо-гръцки семинар за свещеническите заплати

В Шамбези се проведе българо-гръцки работен семинар за православни клирици на тема „Държавната заплата за свещениците – троянски кон или душеспасителна лепта“. Гръцките свещеници споделиха какви са чувствата, когато държавата престава да ти плаща заплатата, а…
maxresdefault

Отец Ипомоний: Пропуснати ползи

Усещането да получаваш редовно заплатата си, трябваше да признае о. Ипомоний, бе същевременно и ново, и много приятно. А откакто държавата пое грижата за заплатите на свещенослужителите, броят на постните дни за семейството му през годината вече не се…
cloud ladders

Православие и облачни технологии е новата магистърска програма на БФ

Богословският факултет има нова магистърска програма, чрез която свещеници и богослови ще стават специалисти по облачни технологии и архитектури, съобщи за „Църковен егоист“ лично основателят и ръководителят на програмата иподякон Дионисий. Освен духовници за…
tesla spacex starman falcon heavy rocket elon musk

Българска епархия дарява колите си на Илон Мъск

Н-ската епархия, която наравно с грижата за духовния просперитет на пасомите си се интересува и от най-новите космически технологии, е решила да инвестира в научните изследвания на бизнесмена Илон Мъск. Владиката със затаен дъх проследи изпращането на старата…

Откриха шаблона за синодални становища

Сайтът за разследваща църковна журналистика „Дойна крава“ разкри как Св. Синод успява бързо и успешно да излиза със становища по всякакви актуални въпроси на обществото. Журналистите са се добрали до универсалната схема, измислена от гениален сътрудник на…
getty 175503046 9706479704500127 48685 1024x475

Семинар за душеспасителната полза на принудата при децата се проведе в София

Миналата седмица в София се проведе семинар на тема „Душеспасителните последици на принудата в преподаването на Религия от 1 до 12 клас“. В проявата бяха принудени да участват учители по история и български език и литература. Заниманията бяха водени от…
parva prolet za

Пролет пукна, ние не!

Този шеговит израз от известната песен на наш шоумен всеки с благодарност си спомня, когато игликата нашари поляните, а върбата се надпреварва с празника Цветница – коя от двете ще дойде по-рано. След мрачната есен и лютата зима пролетта носи отрада на душата…