Първоаприлски размисли на смирения многознайко Тапиний Полигностов

Ами така си е – военният се познава по фуражката, скиорът по плетената вълнена шапка, а владиците – по калимавките. Само че има калимавки и калимавки. Той и простият калугер носи калимавка, но те, нали са си прости калугери, си я наричат капа. Да, моля ви се, лично съм ги чувал аз тях!

Поповете пък още от царско време у нас, през целия – значи – 20 век, носеха елегантни черни бомбета и много ги харесваха попадиите им, а и не само те, но да не се отклонявам. Така, значи, ама ето, че дойдоха от самото начало на 21 век едни модерни владици, дето върнаха на поповете странните шапки от 19 век, наречени калимавки. И „искаш ли хубава и доходна енория – нахлузвай килимявка, ако не искаш, не получаваш благинката” - твърдят хората от бранша. Ясно, просто и честно!

Архимандритите и владиците също носят тия калугерски капи, ама с периферия в горния им край и затова да не сте посмели да им наречете калимавките капи – жална ви майка мирянска тогава! Нито и килимявки не бива да се наричат – това вече ще е пълна неграмотност в много важната шапкова терминология. Защото ония, дето знаят повече и от мене (понякога ми се налага да правя такива признания, колкото и да не ми е приятно!), твърдят, че тази странна дума, дето всеки си я произнася, както си иска и може, всъщност произлизала от гръцки и трябвало да се казва калимавка. Аз не съм много сигурен, защото на грък или на техен възпитаник вяра можеш ли да му имаш на 100%, я?! Та тая странна гръцка дума калимавка означавала „покривало за врата”. Може и това да е означавала, ама аз на гърка ли ще вярвам или на очите си, че калимавките покриват само върха на главата на удостоените с калимавка, а съвсем не и врата им, защото нали разбирате, че иначе няма как да се виждат златните им синджири и изотзад!

По-досетливите и най-паче нетърпеливите вече почнаха да подпитват: добре де, а по какво да разпознаеш архимандрита от владиката?! Чакайте, бе, хора, вие май не само не знаете, но и не съобразявате. Не съобразявате, значи, че, първо, има владика и владика. На всичко отгоре, както викаше един покоен владика, то не всеки владика е архиерей. Само че да не ви отклонявам от същността на въпроса. Архимандритите и владиците, че и поповете на 21 век носят едни и същи калимавки. Но понякога архимандритите и владиците си слагат върху калимавката по едно черно покривало с лястовичи опашки. Тогава те хептен се различават от поповете. А по какво се различават архимандритите от владиците ли? Е, по шапките не се различават съвсем, но пък архимандритите носят кръстове на синджир на корема си, докато владиците там имат едни елипсовидни иконки на синджир. И ако не ги видиш отпред, изотзад само по златния синджир не можеш ги позна.

Че има владици и владици, питайте мене да ви кажа. Едните са, значи, генерали, ама без армия. А другите са генерали с армия, демек имат си подчинени попове (т. е. офицери) и дякони (сержанти), и миряни (редници), че и бая големи земи (е, и сгради по тях). Тия, значи, се наричат митрополити. Те са най-важните. И най-обидчивите. Не мога да кажа, дали са и най-суетните, както в някои антицърковни сайтове ги клеветят. Но все пак, за да помогнат на простолюдието като нас и вас, достопочитаеми читатели, да не ги бъркаме с простите владици и – не дай, Боже! – с архимандритите, тези така наречени митрополити си сложили и по един кръст на калимавката отпред. За да ги виждат и да ги различават, и да ги почитат. „Ами изотзад?!” – попита ме веднага един анонимен зевзек по социалната мрежа. Не му отговорих, понеже ми се струва, че се заяжда – с мене, де, не с митрополитите.

Та това за кИлимЯвките.