Византийският папа от Николай С. Суворов
Византийският папа е книга, която се появява в самото начало на 20 в. и, въпреки това, и досега остава ценен труд в областта на държавно-църковните отношения във Византия през 11 в. Нейният автор е известният руски учен – юрист, историк и специалист по църковно право Николай С. Суворов, който е смятан за родоначалник на каноничното право – като академична дисциплина в Русия. С присъщото за юрист внимание към детайла, Суворов пише този труд, посветен на историята на Великата схизма от 11 в., като събира всички известни до момента исторически сведения за това ключово събитие в историята на Източната Римска империя. Централна фигура в това изследване е личността на Константинополския патриарх Михаил Керуларий, когото авторът смята за властна и недиалогична личност, провокираща задълбочаването на конфликта между Константинопол и Рим. Като добър историк обаче, който познава процесите от епохата, Суворов не свежда Великата схизма до конфликт на характерите на главните исторически лица в този сблъсък – патриарх Михаил Керуларий, кардинал Хумберт и император Константин Мономах. Напротив, много ясно и с много примери са описани промените в разбиранията за природата на църковната власт, протичащи паралелно на Запад и на Изток. Тъкмо този модел – на духовната власт, претендираща да поеме част от прерогативите на светската власт, предизвиква катаклизма в общия християнски свят, довел до неговото разделяне в 1054 г.
С общ обем 159 страници, книгата Византийският папа е разделена на три глави: първа, в която са описани обстоятелствата, предшествали разделението при патриарх Михаил Керуларий; втора, в която е проследен самият разрив между Изтока и Запада при управлението на същия патриарх и трета, в която са разгледани отношенията на Керуларий с императорската власт във Византия след разрива с Рим.
Глава първа: Обстоятелства, предшестващи разделението на църквите при патриарх Михаил Керуларий
Глава втора: Разривът между Изтока и Запада при патриарх Михаил Керуларий
Глава трета: Отношението на патриарх Михаил Керуларий към императорската власт след разрива с Рим