Азбучник на авторите

[А] [Б] [В] [Г] [Д] [Е] [Ж] [З] [И] [Й] [К] [Л] [М] [Н] [О] [П] [Р] [С] [Т] [У] [Ф] [Х] [Ц] [Ч] [Ш] [Щ] [Ъ] [Ю] [Я]

Византийската църква между небето и земята от прот. Йоан Майендорф

cover Fr J Meyendorff Byzantine ChurchСборникът Византийската църква между небето и земята. Студии върху историята на Църквата във Византия беше отпечатан през 2007 г. от „Манастирско издателство” на Руенския манастир „Св. Йоан Рилски”. В него бяха подбрани и хронологично подредени десет от най-важните статии и студии на прот. Йоан Майендорф, посветени на голямата тема живота и положението на Църквата в Източната Римска империя, известна повече като Византия, през дългия, повече от десетвековен византийски период, като църковно-държавните отношения, богослужебният живот и богословските развития, проблемите на диалога на Православната църква с Римокатолическата, с нехалкидонските църкви и с исляма и, накрая – победата на исихазма във Византия като апогей на дългата и сложна история на Църквата от този период.

След Византийското богословие. Исторически насоки и догматически теми (С.: „ГАЛ-ИКО, 1995 г.) това беше второто по-сериозно представяне на едно от водещите имена в православното богословие на отминалото двадесето столетие – прот. Йоан Майендорф. Признат и високо оценен както в православния свят, така и сред инославни богослови и богословски школи, той е един от авторите, допринесли най-много за онова богословско възраждане, на което в известен смисъл продължаваме да сме свидетели и днес, и който допринася изключително много за насочването на богословския интерес към най-важните теми и проблеми на Църквата и нейното богословие през посочения период.

Междувременно на български език в нашето Живо Предание беше публикувана и трета книга на отец Йоан Майендорф: Христос във византийското богословие, едно от най-важните историко-догматически изследвания на автора, посветено на голямата тема за христологията. Надяваме се с времето творчеството на този толкова важен за Църквата и нейното богословие автор – отдавна преведен на толкова много езици – да става все по-достъпно и за нашата, българска аудитория.

Византийската църква между небето и земята:

Византийската църква

Византия като център на богословската мисъл в Християнския изток

Халкидонци и монофизити след Халкидон

Богословието на тринадесетото столетие: методологически контрасти

Император Юстиниан, Империята и Църквата

Божествената Литургия – средоточие на духа във Византия

Идеологическите кризи във Византия (1071-1261 г.)

Византийски представи за исляма

Случила ли се е във Флоренция среща между Изтока и Запада?

Победата на исихастите във Византия: идеологически и политически последствия 

Византийският папа от Николай С. Суворов

Michael I_CerulariusВизантийският папа е книга, която се появява в самото начало на 20 в. и, въпреки това, и досега остава ценен труд в областта на държавно-църковните отношения във Византия през 11 в. Нейният автор е известният руски учен – юрист, историк и специалист по църковно право Николай С. Суворов, който е смятан за родоначалник на каноничното право – като академична дисциплина в Русия. С присъщото за юрист внимание към детайла, Суворов пише този труд, посветен на историята на Великата схизма от 11 в., като събира всички известни до момента исторически сведения за това ключово събитие в историята на Източната Римска империя. Централна фигура в това изследване е личността на Константинополския патриарх Михаил Керуларий, когото авторът смята за властна и недиалогична личност, провокираща задълбочаването на конфликта между Константинопол и Рим. Като добър историк обаче, който познава процесите от епохата, Суворов не свежда Великата схизма до конфликт на характерите на главните исторически лица в този сблъсък – патриарх Михаил Керуларий, кардинал Хумберт и император Константин Мономах. Напротив, много ясно и с много примери са описани промените в разбиранията за природата на църковната власт, протичащи паралелно на Запад и на Изток. Тъкмо този модел – на духовната власт, претендираща да поеме част от прерогативите на светската власт, предизвиква катаклизма в общия християнски свят, довел до неговото разделяне в 1054 г.

С общ обем 159 страници, книгата Византийският папа е разделена на три глави: първа, в която са описани обстоятелствата, предшествали разделението при патриарх Михаил Керуларий; втора, в която е проследен самият разрив между Изтока и Запада при управлението на същия патриарх и трета, в която са разгледани отношенията на Керуларий с императорската власт във Византия след разрива с Рим.

 

Зная един човек в Христа. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова от Навпактски митр. Йеротей (Влахос)

cover-Vlahos-Sophrony SakharovСветоотеческият период не е просто един изолиран етап от живота на Църквата. Свети отци има във всички епохи и всяка епоха има своите светци и големи богослови. Двадесетият век също даде своя принос в Преданието на Църквата, чрез свидетелствата на множество светци – мъченици, изповедници и богослови. Сред тях е архимандрит Софроний (Сахаров), когото Бог удостои едновременно с дара на духовното старчество и на богословието. С пълно основание Навпактският митр. Йеротей (Влахос) сравнява този изключителен съвременен духовник и богослов с преп. Симеон Нови Богослов. В книгата Зная един човек в Христа митрополит Йеротей разкрива в дълбочина личността и богословието на този съвременен свидетел на православието. Книгата е разделена на две основни части – в първата от тях личността и учението на стареца са разкрити чрез неговото богословско творчество, докато във втората авторът описва своя личен опит от срещите си с него.

Вярно на целта си да представя творчеството на най-изтъкнатите представители на православното богословие на 20 век, проектът Живо предание започва публикуването на тази книга на митрополит Йеротей, който от личен опит свидетелства, че Христос присъства сред нас неизменен не само в миналото, но също така и днес. Най-ярко обаче е Неговото присъствие в хора като архимандрит Софроний, в които Христос живее и в които се е изобразил. Посланието на автора към неговия съвременник е, че докато има святост, докато Църквата дава плодове като стареца Софроний, светът няма да свърши, а ще продължи да ражда нови жители на Небесното царство. В книгата се съдържат и много свидетелства, че сам Бог е прославил чрез чудотворство и харизматични дарове своя угодник, стареца Софроний, поради което и митрополит Йеротей е категоричен: „Ако отец Софроний не е светец, то светци въобще няма!”.

Книгата „Οίδα άνθρωπον εν Χριστώ”. Βίος και πολιτεία του Γέροντος Σωφρονίου του ησυχαστού και θεολόγου („Зная един човек в Христа”. Живот и служение на стареца Софроний – исихаста и богослова) се превежда и публикува на български език в проекта Живо Предание с изричното съгласие и с благослвовението на нейния автор – Негово Високопреосвещенство Навпактски и на Свети Влас митрополит Йеротей (Влахос).

Кратка православна светоотеческа догматика от прот. Йоан Романидис

Cover Fr J S Romanides DogmaticaЗа първи път на български език Кратка православна светоотеческа догматика от о. Йоан Сава Романидис, под редакцията на прот. Джордж Д. Драгас, се появи в края на 2007 г., отпечатана от издателството на Руенския манастир. Тази книга беше първи опит за по-цялостно представяне на богословското творчество на един от най-важните и най-дискутирани православни богослови на отминалото столетие и с нея тогава се положи началото на нова библиотека „Съвременно православно богословие”, в която по-късно се появиха и още две издания: Сигурност в невидимото. Пръвооснови на християнското учение от архим. Пласид (Дезей) и Византийската църква от прот. Йоан Майендорф. За съжаление фактори от различен характер временно прекратиха тази инициатива, но идеята за нея продължи да се реализира под други форми и по други начини през годините. Един от тях беше и публикуването на втора книга на отец Йоан Романидис на български език – Прародителският гряхтук, на страниците на Живо Предание.

Същевременно през изминалото първо десетилетие от отпечатването си тиражът на Кратка православна светоотеческа догматика беше почти изчерпан, което на свой ред породи идеята нейният текст да се публикува и в Интернет, така че да бъде свободно достъпен за всички желаещи да познават съдържанието на това кратко, но много важно учебно пособие, което освен всичко останало може да служи и като естествено въведение към цялостната богословска система на своя автор. Както и досега в Живо Предание, Кратка православна светоотеческа догматика също ще се публикува на части, със съвсем незначителни корекции спрямо печатния вариант, имащи за цел единствено да прецизират изказа и да отстранят някои ненужни изяснения.

Моето пътуване с отец Александър от Уляна Шмеман

Cover-My Journey_with_Father_AlexanderИмето и творчеството на прот. проф. Александър Дмитриевич Шмеман отдавна са добре познати на българския читател благодарение на вече огромния брой преводи на негови книги, статии и студии – включително и на неговите Дневници, които станаха достояние на света благодарение на неговата съпруга, след като отец Александър се бе вече упокоил в Господа.

Известно е, че зад личността на всеки изключителен учен – богослов, математик, биолог... – обикновено стои не по-малко интересен живот: детство, юношество, семейна, приятелска и други обкръжаващи го среди, които до голяма степен допринасят за развитието на талантите му. В това отношение животът на отец Александър не прави изключение и е добре, че имаме чудесната възможност, чрез творчеството му и най-вече чрез неговите Дневници да се потопим в него. Сега пък предлагаме на нашите читатели още един, по-различен поглед или, по-точно – поглед от различен ъгъл върху неговия живот.

Предлаганата нова книга съдържа спомени на неговата съпруга, Уляна Сергеевна Шмеман, за живота на о. Александър и на сем. Шмеман. Тя описва живота му, както и своя, от самото им раждане, като дава нови, интересни и любопитни подробности за житейския им път. Но разбира се, най-интересните и смислово наситени страници от тази книга са посветени на това, на което самата тя е била свидетел – техния съвместен живот, техния общ семеен път в епоха на множество изпитания. Тяхното пътуване минава през гладните, но щастливи години в Париж, с института „Св. Сергий”, през годините на войната, първите им срещи във Франция, отпътуването за Америка, изграждането на Православната църква там и т. н. По думите на самата Уляна, „тези спомени са моят начин да изкажа своята благодарност за щастието, което делих с отец Александър, и да повторя заедно с него: Господи, добре ни е да бъдем тук!”.

Новата ни книга се превежда на български език по своето второ оригинално английско издание (Schmemann, J. My Journey with Father Alexander, Montreal: “Alexander Press” 2007) и се публикува в електронен вид, в проекта Живо Предание, с безкористното и любезно позволение на своя издател д-р Джон Хаджиниколау – директор на Центъра за гръцки изследвания в Монреал, Канада, за което редакционният ни екип му изказва дълбоката си благодарност и признателност!

Православната църква в Източна Европа през 20 век – сборник статии под редакцията на Кристин Шайо

cover Orthodox Church Eastern Europe Christine ChaillotПравославната църква в Източна Европа през 20 век представлява сборник от статии, посветени – както показва и самото заглавие – на историята на поместните православни църкви в Източна Европа през отминалото столетие. Книгата се превежда и публикува в „Живо Предание” с любезното съдействие и лична ангажираност на нейния съставител и редактор г-жа Кристин Шайо. Предлаганият сборник обединява в себе си различни по обем очерци за всяка от поместните православни църкви в Източна Европа и е съставен с цел да очертае в достъпен и същевременно изчерпателен вид състоянието на източното православие през 20 в. Особено ценно е, че авторите на тези очерци са задължително хора, принадлежащи на съответната църква, било като клирици или като миряни, познаващи отвътре проблематиката, за която пишат. Сред тях се открояват някои от най-знаковите фигури на съвременното православно богословие като архиеп. Анастасий (Янулатос), митр. Калистос (Уеър), архим. Григорий (Папатомас) и др.

Православният път от Диоклийски митр. Калистос (Уеър)

The Orthodox_WayЗаедно с Православната църква (The Orthodox Church, 1963), Православният път (The Orthodox Way, 1979) е книгата, с която Диоклийският митр. Калистос (Уеър) остава като един от най-влиятелните и вдъхновяващи православни писатели от края на 20 и началото на 21 в.

През 2012 г. част от редакционния екип на „Живо Предание” се свърза с автора, който бе любезен да даде съгласието и благословението си книгата да бъде преведена и глава по глава да се публикува online именно в проекта „Живо Предание – образци на съвременното православно богословие”. Днес, две години по-късно вече сме готови с пълния текст на тази завладяваща книга, с която бележим и края на втората година от проекта, а така поставяме и началото на новата рубрика в „Живо Предание”: „Нашите книги”. „Наши” не само защото ще са преведени или написани от нас, а тъй като, по скромната ни преценка, това са част от книгите-образци за всеки от нас – редакционен екип и читатели – като християни, движещи се, всеки според силите си, по същия път, който така добре е очертал преди три десетилетия и половина години митрополит Калистос.

Благодарим на екипа от преводачи, които, въпреки многото свои задължения и ангажираност, успяха да доведат докрай нелекото начинание, а на читателите желаем – както винаги – приятно четене! 

Православният синтез под редакцията на прот. Джоузеф Алън

Orthodox Synthesis-coverПравославният синтез е сборник с текстове на православни богослови, съставен в чест на петнадесетгодишнината от интронизирането (13.10.1966 г.) на Архиепископа на Ню Йорк и митрополит на цяла Северна Америка Филип (Салиба; † 19.03.2014 г.) към Антиохийска патриаршия – Антиохийски (самоуправляем) православен християнски архидиоцез на Северна Америка. Сборникът излиза под редакцията на прот. Джоузеф Алън – клирик на Антиохийска патриаршия, доктор по богословие и преподавател в Гръцкото православно богословско училище на Светия Кръст, Бруклайн, Масачусетс, в семинарията „Св. Владимир”, Ню Йорк, в Православния богословски институт към университета Баламанд, Ливан, и др. – и е отпечатан от “St. Vladimir’s Seminary Press”, Crestwood, New York през 1981 г.

В Православния синтез са събрани текстове на изтъкнати православни богослови от 20 в., обединени около темата за синтеза – термин, който, по думите на съставителя, „описва по подходящия начин различните аспекти на богословието, на историята и на етоса на Православната църква. По-конкретно, в Църквата синтезът означава взаимната връзка, съществуваща на различни нива: между Бога и човека, човека и човека, теорията и практиката, тълкуванието и оповестяването, Църквата и държавата…”.

Настоящият превод на български се посвещава на паметта на всички Христови мъченици, които даде в последно време църквата, в която „първом учениците бидоха наречени християни” (Деян. 11:26), както и на паметта на неотдавна отминалия от този свят митрополит Филип, на когото някога е бил посветен и този сборник. На всички, интересуващи се от темата за православния синтез, пожелаваме приятно четене!

Прародителският грях от прот. Йоан Романидис

Cover-Ancestral Sin-Fr_John_RomanidesПриснопаметният прот. Йоан Сава Романидис (1927-2001) е познат на българския читател най-вече със своята книга Кратка православна светоотеческа догматика (София: „Манастирско издателство”, 2007) и с немного на брой статии и студии, преведени из периодичния печат и в проекта Живо Предание. Вдъхновен и задълбочен изследовател на патристиката и на историята на Църквата, отец Йоан е известен и като един от най-скандалните в самите православни среди автори. Ярко свидетелство за това е съдбата именно на неговия дисертационен труд „Прародителският грях” (Атина, 1957 г.), който е приет и защитен след множество перипетии, за които само деликатно загатва в своя предговор към неговото английско издание Джордж С. Габриел – ученик, преводач и издател на отец Романидис.

Радостни сме, че днес, повече от половин столетие подир неговото написване и защита, с позволението на своя английски издател, д-р Габриел, този така дискусионен, но и така вдъхновяващ труд става достъпен и на български език. Предложеният превод е извършен според неговото трето английско издание (Romanides, J. S. The Ancestral Sin, Ridgewood: “Zephyr” 2008), преведено от издателя д-р Джордж Габриел – под личното ръководство и напътствия на самия автор. Същевременно, настоящият превод отчита и гръцкия оригинал на тази книга – в неговото трето издание (Ἰωάννου Σ. Ρωμανίδου, Τό Προπατορικὸν Ἁμάρτημα, Θεσσαλονίκη: „Ἐκδ. Πουρναράς” 2010). На всички, които имат интерес към поставената тема и към нейната интерпретация, предложена от о. Йоан С. Романидис, пожелаваме приятно четене!

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер от Джордж Габриел

Cover G S Gabriel Mary the Untrodden Portal of GodПресвета Богородица – непроходимата Божия двер от д-р Джордж С. Габриел е още една книга, която ще се превежда и публикува на части в проекта Живо Предание. Книгата представлява изследване – от гледа точна на православното богословие – на личността и мястото на Божията майка в богословието и богослужението, и въобще в живота на св. Църква. Нейният автор, американец от гръцки произход, е сред известните и уважавани в православния свят богослови, ученик и последовател на творчеството и богословския метод на прот. Йоан Романидис. Досега той беше известен на българската аудитория главно като преводач и издател на докторската дисертация на о. Романидис, фундаменталното съчинение Прародителският грях (виж – тук). С настоящия превод имаме за цел да запознаем нашите читатели вече и с личното творчество на д-р Габриел, който беше така любезен да предостави на екипа на Живо Предание правата за превод и издаване на това важно негово съчинение на български език.

Надяваме се, че читателската ни аудитория ще оцени и възприеме с интерес труда на този автор, който поради различни причини досега не е бил превеждан на български език, но който е добре познат и високо ценен в гръко- и англоезичния християнски свят със своята дълбока научна и житейска посветеност на Църквата и на нейното автентично богословие, извиращо от своите единствени истински фундаменти – Св. Писание и Св. Предание, и предавано през вековете от своите духоносни отци и богослови. На всички наши читатели, интересуващи се от голямата тема за нашата обща Майка – Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица, пожелаваме приятно и полезно четене.

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер

Пресвета Богородица – непроходимата Божия двер: Въведителни текстове

Тайнството на Божията майка

Богомайчинството

Приснодевството

„По закона на раждането”

Последната тайна

Пропастта между папското и православното учение за Пресвета Богородица

Две спасения

Въплъщението: причина за всичко сътворено, която не е породена от нищо

Размишления върху „Книга на Йова” от Марио Коев

1 JobВ компанията на първите две, излизащи изцяло в проекта ни „Живо Предание”, книги, в рубриката „Нашите книги” предлагаме и една с роден български произход – книга, която идейно се роди в самия край на първата година от проекта и чийто автор е добре познат на аудиторията както авторските си текстове, така и със своите преводи.

Сам авторът определя начинанието като опит за драматично богословие – идея, която по неговите думи „произтича от разбирането, че книгите от Св. Писание, освен повествования за едно или друго събитие, са и драматични разкази за човеци и техните взаимоотношения през отношенията им с разкриващия Себе Си Бог”. Ето защо в тези текстове е толкова силен и личният момент, личното преживяване и на всяка от към момента засегнатите от автора теми. Не просто богословско-философски или обратно – философско-богословски – спекулации на очевидно високо ерудиран автор, а именно лично изстрадани и много често тежки и тъжни размисли над тъжната участ на човека в падналия свят. 

Св. Марк Ефески и Флорентийската уния от архим. Амвросий (Погодин)

Cover St Mark Eugenikos FlorentiaПроведеният през лятото на изминалата 2016 г. Критски събор и предизвиканите от него страстни дебати в Православната църква провокираха екипа ни да се обърне към може би единственото пълно и подробно изследване от православен автор на събитията, свързани с печалния Фераро-Флорентийски събор (1438-1449) – исторически последният сериозен опит за обединение на Православната и Римокатолическата църква. Водени от убеждението, че всяко становище и всяка позиция в Църквата следва здраво да стъпват върху източниците, се заехме с превода на това съчинение, в което историческият разказ на автора е съпроводен от привеждане, в авторов превод, на най-важните документи от работата на събора. За целта привлякохме в екипа ни, като опитен преводач от латински и старогръцки, проф. д-р Иван В. Христов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, който проследи цитираните от архим. Амвросий (1925-2004 г.) старогръцки и латински текстове според съвременните им текстовокритични издания и с желание се зае с превода им на български език.

Надяваме се българският превод на това безценно съчинение, което в своя руски оригинал някога се предаваше на интересуващите се свои читатели у нас от ръка на ръка, да бъде от полза за всички, които искат да познават историята на Църквата такава, каквато тя е била, а не каквато понякога би ни се искало да бъде. Такъв е и трябва да бъде подходът към всичко, свързано с миналото. В случая – с църковното минало. Знанието ни за него и изводите, до които стигаме благодарение на това знание, трябва да стъпват върху историческата истина, извличана от съхранилите се документи и източници, а не върху прибързани и идеологически украсени заключения.

Скритият човек на сърцето (1 Петр. 3:4): култивирането на сърцето в православната християнска антропология от архим. Захариас (Захару)

cover The Hidden Man of the HeartАрхим. Захариас (Захару) е един от най-близките ученици и последователи на приснопаметния старец Софроний (Сахаров) – основател на манастира „Св. Йоан Предтеча” в Есекс, Англия. В съвременното богословие старецът Софроний остави ярка следа. Неговото богословие е богословие на опита и живата молитва, на неподправената аскеза и преживяната среща с Христос в Неговата нетварна светлина. Неслучайно друг голям съвременен богослов – Навпактският митрополит Йеротей (Влахос) – с основание го нарича „св. Симеон Нови Богослов на нашето време”.

Настоящата книга се състои от серия беседи, които отец Захариас изнася във Вичита, Канзас, САЩ, по време на посещението си там през 2007 г. Лекциите са свързани с темата за мястото на сърцето в духовния живот на християните, със специален акцент върху исихастката традиция в Православната църква и върху двама от най-изтъкнатите ѝ съвременни представители: Св. Силуан Атонски (1866-1938) и неговия ученик архим. Софроний Сахаров (1896-1993). Първоначално беседите са записани като звукови файлове и излизат под формата на серия CD. Впоследствие от тези звукови файлове е свален текстът на беседите и те излизат като книга, която има изключителен успех и търпи няколко издания. Всяка от тези лекции е придружена от въпроси, задавани от присъстващите на о. Захариас и съответно от неговите отговори. Книгата е изключително полезна както за онези, които са посветили себе си изцяло на Бога в монашеството, така и за миряните, търсещи верен ориентир към Бога и своето спасение в днешното объркано време. Книгите на архим. Софроний и на неговия близък ученик отец Захариас са чист извор, от който тече неподправеният светоотечески опит и Предание на Църквата. В тях като в огледало всеки може да се огледа и да види както собственото си духовно състояние и ниво, така състоянието на онези, на които е поверил себе си да го наставляват по пътя на спасението. Книгите на стареца Софроний, на архим. Захариас и на другите големи подвижници на нашето време трябва да бъдат внимателно четени, защото чрез тях ще открием много от собствените си заблуди по пътя към Христос, както и заблудите на мнозина неукрепнали духовни водачи, които насилват свободата и съвестта на вярващите, смятайки собствената си незрялост и пустота за особена премъдрост.

Глава първа: Тайната на човешкото сърце

Глава втора: Събуждането на сърцето чрез помненето на смъртта

Глава трета: Пробуждането на сърцето чрез страха Божии чувството за срам в тайнството Изповед

Глава четвърта: Култивирането на сърцето чрез бдителност и молитва

Глава пета, част първа: Изцерение на сърцето чрез благодатта на покаянието

Глава пета, част втора: За покаянието и борбата със страстите

Глава пета, част трета: Преобразяване на сърцето чрез разпятието на ума

Глава шеста: Влез в дълбокото сърце и ще намериш покой

Глава седма: За дара на говоренето на езици (глосолалия)

 

Софѝя-Логос. Речник от Сергей С. Аверинцев

cover Sophia LogosСофѝя-Логос. Речник е новото преводно издание в проекта Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие. Книгата представлява второ издание на Втория том от Събраните съчинения на изтъкнатия руски филолог, философ, литературовед и библеист Сергей Сергеевич Аверинцев (1937-2004 г.), издавани в киевското издателство „Дух i лiтера”, и се превежда на български език с любезното съгласие и позволение на Константин Сигов – ръководител на научно-издателското обединение „Дух i лiтера” и добър приятел на екипа на Живо Предание.

Започваме с втория том от поредицата, тъй като в първия том Събрани съчинения на Сергей С. Аверинцев, издадени от „Дух i лiтера”, са включени почти изключително негови преводи, с коментари, на книги от Св. Писание на Стария и на Новия Завет (на трите синоптични евангелия, Книга на Йов и Псалмите), което по обясними причини привлича вниманието ни към тези текстове само като читатели – не и като преводачи.

В оригиналната си подредба томът започва с Речник, включващ енциклопедични статии за библейски и съвременни персонажи, и за някои от най-важните богословски термини и понятия, последван от статии – както четем в предисловието към книгата – „подбрани от Сергей Сергеевич специално за книгата София-Логос. Словарь,… посветени на темата за Премъдростта Божия и други библейски теми, на светоотеческото наследство, на руската философия и на пътищата на християнството в съвременния свят, … [заедно с] бележки и беседи на актуални теми”. Тъй като пък четири от тези статии бяха отдавна преведени в Живо Предание, в публикуването на тези текстове на български си позволяваме да разменим оригиналната последователност, започвайки от статиите, след които постепенно ще публикуваме и Речника на С. Аверинцев, с което се надяваме да допринесем и към вече достъпната на български език енциклопедична богословска литература.

На всички наши читатели пожелаваме приятни минути и часове с творчеството на изтъкнатия руски изследовател – с надеждата, че неговите текстове ще им бъдат за духовна полза и ще провокират у тях още много нови богословски вдъхновения.

Спасяващата красота. Майка Мария (Скобцова). Живопис. Графика. Везба от Ксения Кривошеина

cover La beauté salvatriceСпасяващата красота. Майка Мария (Скобцова). Живопис. Графика. Везба от Ксения Кривошеина е поредната книга, която се публикува в проекта Живо Предание. Образци на съвременното православно богословие. Както личи още от заглавието ѝ, книгата е посветена на живота, творчеството и подвига на преподобномъченица Мария (Скобцова) – една от най-ярките личности на Православната църква от отминалото столетие, която е позната на българската аудитория най-вече с книгите си Типове религиозен живот (С.: „Омофор”, 2006) и Готово е сърцето ми (С.: „Омофор” 2016), и която едва ли се нуждае от специално представяне. Автор на книгата е Ксения Игоревна Кривошеина – художник и публицист, изследовател на живота и творчеството на майка Мария, и автор на посветената на нея страница mere-marie.com, съпруга на Никита Кривошеин – племенник на Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин).

Спасяващата красота е биографична книга, която представя по жив и увлекателен начин жизнения и творчески път на майка Мария, със специален акцент върху нейния път във вярата и в Църквата. Придружена е от множество илюстрации на художествени творби на преп. Мария, които ще бъдат достъпни за аудиторията при едно евентуално печатно издание, както и от „Кратък летопис на живота на майка Мария”, съставен от А. Н. Шустов.

В оригинал Спасяващата красота е отпечатана на руски (Кривошеина, К. Красота спасающая. Мать Мария (Скобцова). Живопись. Графика. Вышивка, СПб.: „Искусство” 2004) и френски език (Krivochéine, X. La beauté salvatrice. Mère Marie (Skobtsov). Peintures, dessins, broderies, Paris: “Cerf” 2012), като настоящият превод на български се осъществява според руския оригинал.

Сръбската църква в историята (Сборник студии из историята на Сръбската църква) от прот. Радомир Попович

Cover Serbian Church in HistoryПрез последните месеци на 2018 г. в Живо Предание започна публикуването на още една нова книга – Српска црква у историjи (Сборник студиjа из историjе Српске Цркве), от известния свещеник на Сръбската патриаршия, богослов и църковен историк ставроф. прот. д-р Радомир Попович. Идеята за нея се роди по-скоро спонтанно, отколкото като резултат от някакъв специален издателски план на редакционния ни екип и може да се каже, че е плод от дългогодишните творчески търсения и интереси на нейния преводач – добре познатия на аудиторията ни автор и сътрудник на Живо Предание, свещ. Петър Петров.

Авторът на включените в настоящия сборник текстове не е непознат в църковните и богословските среди у нас. Той е възпитаник на Белградската семинария „Св. Сава” и на Белградския университет (богословие и история), където е специализирал в ранната и средновековна история на християнството. След защита на доктората си в 1989 г. през учебната 1989-1990 г. специализира в университета на Лозана, Швейцария. Преподавал е в Белградската семинария „Св. Сава”, както и Богословския факултет на Белградския университет, където от 2000 г. е и редовен професор в катедрата по Обща история на Християнската църква. Освен като авторитетен клирик и преподавател по богословие, о. Радомир е известен и с множеството и разнообразни по съдържание свои църковно-исторически и други богословски изследвания.

Представяният вече в превод и на български език сборник от материали може да се смята както за представителна извадка за църковно-историческата методология и за насоката в изследванията на самия автор, така и за научните интереси на съвременните сръбски църковни историци въобще. Това, което дава възможност тези текстове, макар и писани по различно време, да бъдат обединени под едно общо заглавие, е не само общата тема – историята на Сръбската църква, но и подходът на автора към разглежданата проблематика. Събитията от историята на своята Православна църква о. Р. Попович разглежда през призмата на християнския възглед за историята, особено когато става въпрос за светците и тяхното значение в историята, а това вече и, така да се каже, въ-църковява неговите текстове. Произведенията му демонстрират баланс между националната идеология и верността на църковния историк към предмета на неговото изследване – нещо характерно за балканската историография от края на 20 и началото на 21 в., което е голяма крачка към по-обективно осветление на историческите събития.

Като изключение от досегашната ни практика времето на появата на текстовете в Живо Предание няма да следва техния ред в съдържанието на оригиналното издание, но и сборният характер на тази книга не изисква на всяка цена строга последователност на публикуването на българските преводи, които за улеснение на читателя в настоящото представяне ще бъдат подреждани според съдържанието на оригинала, а не по реда на появата си в сайта.

Съдържание:

Православието и сръбската духовна идентичност

Църквата във Вранския край през средните векове

Мотивът за задужбинарството в средновековна Сърбия

Св. Сава – светител и просветител

Архиепископ Данило II и управлението на Сръбската църква

Църковно-политическото положение в Сърбия до Косовската битка от 1389 г.

Исихастки елементи в биографията на св. Стефан Дечански от Григорий Цамблак

Общите места в биографиите на св. Стефан Дечански от Данаиловия продължител и от Григорий Цамблак

Сръбската църква и Второто въстание от 1815 г.

О. Юстин (Попович) – духовник и подвижник от нашите дни

Тайната на беззаконието: потребителската култура като телеологичен проблем от Марио Коев

Cover M Koev The Mystery of LawlessnessРедакционният екип на проекта Живо Предание има удоволствието да представи на вниманието на аудиторията втора книга на един от своите редовни сътрудници, автор и преводач на проекта – богослова Марио Коев. След Размишления върху „Книга на Йова”: опит за драматично богословие, това е втората книга на този автор, която ще се публикува на части на страницата на Живо Предание.

По своя замисъл и идейно съдържание книгата представлява опит – от позицията и гледната точка на православния християнин, за богословско вглеждане и ориентиране в някои от фундаменталните явления и процеси, протичащи в съвременната секуларна технологична култура и в съответните нейни екзистенциални колизии. Ако използваме собствено богословския език на Писанието, тя може да се разглежда и като своеобразен „разширен коментар” на казаното от св. ап. Йоан Богослов: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца. Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят” (1 Иоан. 2:15-16). Разбира се, без претенции за изчерпателност, а още по-малко за някаква „цялостна” достоверност.

Потребителската култура като телеологичен проблем – въведение

Исторически опит и празно време

Символна относителност и илюзия за свобода

Вяра и доктрина

Смирение и разум

Аналогичният изоморфизъм. Слоеве на реалността

„А Иисус им думаше: Моят Отец и досега работи, и Аз работя“ (Иоан 5:17)

Парадоксалността на езика

Понятията индивидуалност и индивидуализъм в християнска перспектива

Езикова йерархия и гностическа опростеност

Красота и сложност

Философия на православното пастирство от Сан-Франциски и Западноамерикански архиеп. Йоан (Шаховски)

Philosophy of Orthodox PastorshipЗа първи път книгата Философия на православното пастирство е публикувана през 1938 г. и подписана от своя автор с името „Свещенослужител”. Това са годините, когато бъдещият Сан-Франциски и Западноамерикански архиеп. Йоан живее и служи в Берлин, а затова и книгата е издание на енорията „Свети равноапостолен княз Владимир в Берлин”. Впоследствие книгата претърпява още две издания: в Санкт Петербург, 1996 г., и в Москва – 2007 г., вече подписана с името на автора си – Сан-Франциския и Западноамерикански архиеп. Йоан.

Философия на православното пастирство представлява неголямо по обем, но крайно съдържателно по характер изложение на основните начала на православното разбиране за пастирското служение. В разглеждането на поставената тема авторът – тогава младият архимандрит Йоан (Шаховски; 1902-1989) – изхожда от първоосновата на Св. Писание и от опита на апостолите и отците на Църквата от самото начало на нейното историческо съществуване. Езикът му е ясен и преднамерено освободен от употребата на абстрактни, наукообразни понятия и изрази, а целта му е да предостави на кандидатите за пастирско служение в сбита форма, ясно и подредено, същността на пастирството като благодатно, но и високо отговорно служение в Църквата Христова.

Вярваме, че изложението на архиеп. Йоан ще бъде от полза не само за онези, на които предстои да тръгнат по пътя на благодатното пастирско служение, но и на тези, които вече са били удостоени с него. На всички тях пожелаваме приятно четене.

Философия на православното пастирство

1. Пастирството

2. Пастирските пътища

3. Основи на пастирската социология

4. Въпроси на православната култура

5. Беседа за боговластието (Книга на Царствата…)

Христос във византийското богословие от прот. Йоан Майендорф

J Meyendorff_Christ_Прот. Йоан Теофилович Майендорф е един от православните автори, към които богословското ни книгоиздаване остава и до днес в голям дълг. От всички, написани от него през годините книги, на български език са достъпни само Византийско богословие: исторически насоки и догматически теми (София: изд. „ГАЛ-ИКО”, 1995) и Византийската църква: между небето и земята (София: „Манастирско издателство”, 2007), която дори в собствен смисъл не е и „негова”, тъй като представлява вторично извършен подбор на негови текстове (статии, студии и глави от негови книги), посветени на историята на Църквата във Византия.

Сред цялото творчество на о. Майендорф Христос във византийското богословие, – издадена на френски като Le Christ dans la théologie byzantine (Paris: “Cerf”, 1969) и на английски – като Christ in Eastern Christian Thought (Crestwood, New York: “St. Vladimir’s Seminary Press” 1975) – е една от най-важните книги на своя автор, а до голяма степен и уникална по съдържанието си на фона на цялото съвременно православно богословие. Изследване, изцяло посветено на толкова големия и така важен за Църквата и нейното богословие христологически въпрос, който, макар и разрешен от поредица вселенски събори, и до днес остава камък за препъване както за нехристиянския свят – в цялото негово разнообразие, – така и за мнозина от самите християни от различните конфесии. 

Църква, история и святост – български контексти от свещ. Петър Петров

Baptism-Manasses ChronicleАвторът на нашата нова книга е добре познат на читателите на Живо Предание. Негови текстове често се появяват на страниците на проекта ни, както и в периодичния печат. Така се роди и идеята те да бъдат събрани в сборник, който да обедини по-голямата част от тях и да ги представи като единно цяло. Статиите в новата ни книга са писани в различно време, но са подчинени на една основна идея: осветяване на историята на Църквата по българските земи, с опит за интерпретиране на агиографската литература, в качеството ѝ на един от основните извори за историята на Църквата и в светлината на църковната методология за проучване и разбиране на църковното, в собствен смисъл, минало. Без онази специфична идеологическа пристрастност, която често може да бъде срещната в обговорването на Църквата и на всичко, свързано с нея, авторът подхожда съвестно и именно църковно към интерпретирането на вълнуващите го въпроси, предлагайки поглед, който, уви, отдавна беше забравила увлечената от модни тенденции и насила натрапени ѝ идеологеми родна (и не само) историопис.

Не е случаен и изборът на „корицата” на новата книга – известната миниатюра от „Ватиканския препис” на Манасиева хроника, на която е изобразено Покръстването на българите при св. княз Борис І Михаил. Спряхме се на това изображение поради една единствена причина: че именно покръстването на българите при равноапостолния св. Борис-Михаил е събитието, отворило пътя към хилядолетната и многоплодна история както на поместната ни църква, така на българската святост – двете теми, на които са посветени изследванията на автора на седмата книга, появяваща се на „страниците” на нашето Живо Предание и втора – написана от наш, български автор, и родила се тъкмо на тези страници.

Тази книга не е завършена. Тя ще продължи да се дописва и занапред. Ето защо, на всички наши читатели, които познават и ценят перото на нейния автор, пожелаваме нови приятни и вдъхновяващи мигове с неговото творчество!

 

Наши партньори

Полезни връзки

 

Препоръчваме