Скалпелът като единствено решение

Над 2 500 кандидатки се явиха на конкурса на нашумял телевизионен таблоид. Наградата за победителката – присаждане на силиконови протези на бюста - направи борбата за гласовете на зрителите ожесточена. Имаше вълнения, сълзи, драми, но победителката вече е известна – прекрасно създание, което по мое мнение не се нуждае от никакви корекции на физиката.

От интервюто с нея научаваме, че тази корекция е нейната мечта от години насам, че в очакване на резултатите от конкурса тя е пропуснала кандидатстудентския си изпит. Научаваме още, че много държи да бъде харесвана и понеже характера и не бил добър държи поне външността й да е идеална. Влизаме в радостта на това момиче. Хиляди други жени като нея ще разчитат да се появи приказния принц, който ще ги направи щастливи, като вместо бижу им подари така популярните напоследък подаръци: нов нос, нови устни, нови бедра и т. н.

В този единичен случай не би имало нищо тревожно, ако не беше така показателен изобщо за мисленето на голяма част от съвременните хора. Докато душата се схваща като даденост, нещо което не подлежи на промяна, то външността вече е нещо в което почти всичко може да се промени. Можеш да смениш цвета на очите си с помощта на лещи, да придадеш на косата си желания цвят и форма, да коригираш формите на лицето си, на тялото с помощта на козметиката, фитнеса и пластичната хирургия, диетологията, но характера е нещо друго. Ако си ревнив, сприхав, мнителен, дребнав или нещо друго хората са длъжни да те приемат такъв какъвто си. Няма нужда да се променяш.

С бързото си развитие естетическата хирургия разширява своите възможности и прави корекциите на физиката все по-лесни и достъпни от корекциите на характера. От тук и човек, който иска да направи себе си по-харесван вместо години наред да работи върху характера си и да се усъвършенства духовно, избира по-лесния път, който при това води и до по-видими промени: отива при пластичен хирург. Кой разумен наш съвременник ще полага неимоверни усилия, самопринуда, въздържание, за да придобие в крайна сметка качества като кротост, търпение, негневливост, милосърдие, които и без това не се котират добре в наше време.

Впрочем няма нищо лошо в желанието да изглеждаш добре и да си харесван. Проблема е, че като се насочва вниманието приоритетно към плътта, човек се отклонява от “единствено потребното”. От усилието да очистваш душата си от всичко скверно, греховно, от всичко, което не е Божие.

Какво е суетата, ако не празност, пробит съд, в който колкото и да наливаш все ще си остане празен.

Колкото и пластични операции да си направи човек, не може да измени тварната природа на плътта си. Тя все ще продължава да гние и да се разпада и неотклонно да тегне към гроба. Операциите, колкото и успешни да са, носят само временен ефект. После идва ред на още по-голямо отчаяние и униние от безсилието да спреш процеса на стареене и от факта, че идеалната фигура и лице не са те направили нито по-обичан, нито по-щастлив. Същинската причина човек да се чувства добре, да общува и живее пълноценно, пълноценно да изявява себе си, да бъде харесван или нехалесван, обичан или не обичан не са формата на лицето, цвета на косата, телесното тегло или ръста, а неговото отношение към живота, към хората и към самия себе си. Физическата красота може да привлече погледите на околните, тяхното възхищение или завист, но не и сама по себе си да ни направи обичани и щастливи. Най-красивите жени на света ще  потвърдят, че красотата им не ги е предпазила нито от чувството за самота, нито разочарования, комплекси и лични драми. Същевременно не дотам красиви мъже и жени се радват на любовта на мнозина, на добро самочувствие, лично удовлетворение. Фактът, че почти всеки човек (в това число и безспорно красиви и популярни жени) не харесват външността си или нещо в нея, говори за това, че не харесваме външността си не защото тя действително е безобразна, а защото нямаме правилно отношение към нея и изобщо към себе си като творения Божии.

Човек е сътворен по Божий образ (вж. Бит. 1:26; 1:27; 9:6) и по мнението на повечето свети отци на Църквата този Божий образ поради тясната връзка между душата и тялото е отразен и в тялото на човека. Бог вижда сътвореното “и ето, беше твърде добро” (Бит. 1:31) Доброто тук е в съответствието между идеята и формата. Следователно първият човек е с тяло, което съответства и е отражение на богоподобната душа. Според Библията тялото е храм на Духа Светаго и ние трябва да прославяме Бога не само с душите, но и с телата си. (ІКор. 6:19-20) У св. Юстин Мъченик и св. Ириней например има ясни потвърждения на възгледа, че в някои отношения тялото е отражение на Божия образ. В погребална песен съставена от св. Йоан Дамаскин се казва: “Плача и ридая, когато си помисля за смъртта и виждам лежаща в гроба създадената по образ Божий наша красота”.

Да си православен не означава да имаш негативно отношение към външността си, да не полагаш грижи да изглеждаш добре и да радваш с вида си околните. Не бива да се прекалява с гриженето и идеалният външен вид да се превърне в самоцел. Важно е да бъдем реалисти, способни да видим и хубавото и не дотам хубавото у себе си и да приемем, че ние просто сме различни. Не е нужно да изглеждаме като някого, за да сме харесвани, достатъчно е да бъдем възможно най-добре себе си. Едни Бог дарява с хубави очи, с хубави коси, крака и т. н. , други с дарби предизвикващи не по-малко възхищение, но никого не лишава от качества достойни за любовта на другите.

Няма да се впускам в разсъждения за първенствуващото положение на душата пред плътта. Искаме или не искаме докато стигнем средната възраст чертите на лицата ни, а до голяма степен и на телата ни, стават удивително точно отражение на състоянието на душата ни. Пък и всеки от опит би потвърдил, че няма по-красиво и привлекателно от озареното от усмивка лице, каквито и да са чертите му.

Пред очите ми сега изплува лицето на една възрастна монахиня. Мисълта за това лице ме кара да се усмихвам, а в гърдите ми се разлива сладост. Всичките й многобройни бръчки, като че са специално изписани, за да подчертаят неизменната й чиста, блага усмивка. От съзерцанието на това лице ти става радостно и светло, мило на сърцето. И си мисля, че и най-големият виртуоз на скалпела не може да постигне този поразяващ ефект: сиянието на озареното от благодатта лице.