Първият контакт с прозата на Бернанос често озадачава или оставя смътното впечатление за нещо забравено, но сигурно и познато. Така неловко се чувства човек, когато си даде сметка, че разговори и събития, на които е свикнал да присъства по навик, винаги са означавали нещо важно. Досегът с истинските неща нерядко се оказва смущаващ, тъй като очаква от нас и отказва да се разкрие без участие. Всъщност внушенията от историите на Бернанос и срещите с неговите герои не са по-неочаквани и противоречиви от самата реалност, но не са и по-малко завладяващи от усета за нея.
Под слънцето на сатаната e вероятно най-популярната книга на Жорж Бернанос. Това е първият му роман (1926 г.), последван от поредица оригинални и задълбочени книги, които се открояват сред написаното между двете войни и спечелват на автора си славата на един от най-големите френски литератори на 20 в., често сравняван с Достоевски. Когато се появява книгата, Бернанос е вече на тридесет и осем, завършил е йезуитски колеж, литература и право, бил е журналист в консервативно роялистко издание (Нормандски авангард), воювал е като кавалерист доброволец през Първата световна война, а след нея е пътувал дълго като инспектор в застрахователна компания. Зрелостта и успехът на романа очевидно са плод на разнообразен житейски опит и на продължително и противоречиво духовно развитие. Явна е и ролята на значителната публицистична практика на Бернанос, към която той се връща и по-късно, създавайки забележителни памфлети и отдавна надживели времето си полемични статии. Художествените достойнства на неговата проза бързо получават признание и привличат престижни награди, между които Голямата награда за роман на Френската академия (за Дневникът на един селски свещеник – 1936 г.). Втората голяма любов на Бернанос – публицистиката, също оставя забележителни плодове. Неговите статии, памфлети и лекции неизменно приковават вниманието на широка аудитория и спечелват уважението и на идейните му противници. Заради любителите на интересни биографични подробности би трябвало да се споменат и контактите на Бернанос с бившия му съученик генерал дьо Гол, провалената му фермерска инициатива в Бразилия, разочарованието от духовната атмосфера на следвоенна Франция, предизвикало повторното ѝ напускане в последните години на живота му, а може би и неговите шест деца от брака му с потомка на Жана д’Арк.