Би следвало да внимаваме… Посредственият е дяволска уловка. Посредствеността е прекалено сложна за нас
– тя е Божия работа… Ами ако Иисус Христос ви очаква именно в образа на един от неудачниците,
които презирате, тъй като, с изключение на греха,
Той поема върху Себе си и освещава цялата ни нищета?
Жорж Бернанос, Дневникът…, 1936 г.
Въпреки че първият роман на Жорж Бернанос Под слънцето на сатаната – 1926 г. (на български: „София – С. А.“, 2005 г.) притежава по-завладяващ и привлекателен за широката публика сюжет, според немалко авторитетни оценки Дневникът на един селски свещеник е шедьовърът на Бернанос. Романът се появява през 1936 г. и донася на автора си Голямата награда за литература на Френската академия. Също като Под слънцето на сатаната, той е филмиран – режисьор Робер Бресон, две награди във Венеция през 1951 г.
Двата споменати романа на Бернанос си приличат в много отношения. С излизането на Дневникът… проличава склонността на автора да пише за подобни герои, които поставя в различни обстоятелства. Оригинален прийом, който извежда героите и събитията от рамките на една книга и придава на персонажите и на обстоятелствата значение по-близко до действителността. О. Донисан от Под слънцето… и младият свещеник от Дневникът… си приличат, както по своя живот, така и по своята смърт; приличат си и с външната незабележимост, и с неизчерпаемия вътрешен живот на вярата. И в двата случая присъства духовен наставник и бива заплащана всекидневно и невидимо цената на ученичеството и светостта. О. Донисан умира докато изповядва, „заслушан в гласа на чадата си“, „като страж, убит от упор в будката си“. Тъжният на вид свещеник от Дневникът… завършва своя живот изповядвайки, че „всичко е благодат“.
Преди няма и месец се видяхме за последно. След десетина дни ще му носят четиридесет. Но това едва ли има някакво значение, след като не викнаха свещеник да прочете заупокойната молитва. Дано Бог се смили над него и даде покой на душата му. Която макар и да не беше християнски настроена, повечето от делата на кантара са от добрите. Не може да не му признаем това. Дела не в своя полза, а в полза на другите. Дори преди да умре, казал на жената, с която живееше от 60 години, като вземе рентата от земята, да разпредели всичко поравно между наследниците му – 2 правнучета, един внук и една внучка, един син, една снаха. И всеки да получи поравно от малката сума пари. Да мислиш преди смъртта си за другите, а не за себе си, може би е успокояващо. Защото да знаеш, че смъртта приближава не с дни, а с часове, си е тревожно. Ако имаш сили да се тревожиш. А ако Бог се смили над теб, няма да ти остави сили да се тревожиш. Да мислиш повече за другите отколкото за себе си също е проявление на заложената в душата добрина. И се получава странно някак – Стоян хем отричаше християнството и религията изобщо, хем постъпваше по-християнски от мнозина църковни човеци.
Познавам по-отблизо двама човека, които обясняват целия човешки живот и всички човешки взаимоотношения, като ги сравняват с животинските взаимоотношения и животинското поведение. Единият е стар, наближава 60, бивш номенклатурен кадър, комунист, закърмен с диалектика. Той обича да гледа по National Geographic как лъвът настига антилопата и я поваля. Как зебрата се грижи за малките си и ги учи да оцеляват. Или как семейство сурикати стоят и дружно зяпат изгрева на слънцето. Може да го прави по цял ден. Така му се изясняват много от механизмите на света. Така започва да разбира защо хората в определени ситуации постъпват по определен начин. Вторият човек, който винаги търси аналогии с животните, е млад, около 35. Бивш възпитател и превъзпитател на кучета. Понастоящем психолог, работи в МВР и основното му задължение е да накара престъпника да си признае, за да може да му се повдигнат обвинения. Има голям успех (както някога с кучетата) и почти всеки негов разпит завършва с подписани самопризнания. Попитах го как така феноменално успява да накара и най-закоравелите убийци да пропеят като славейчета. Отговори ми, че се държи мило с престъпниците, показва им добро отношение и те сами започват да си признават всичко. Явно им харесва да ги смятат за хора. Не за животни.
