Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
Ние все някак си не можехме да се срещнем, все нещо ни попречваше. Честно казано, аз не бързах много за тази среща, помайвах се, да не бъркам в старата майчина рана. А тя някак си така, изведнъж, без специално встъпление, започна разговора непринудено:
- Убеждаваха ме, че времето лекува. Но нещо не се получаваше. Помня всичко, като да бе вчера, до най-дребните подробности. Бедата ми е като трофическа язва, все още разяжда душата ми, така, както и тогава. А ето, че минаха дванадесет години, цели дванадесет години…

Ирина Александровна Харковска е логопед. Бяла престилка, сресана назад коса, големи, изразителни очи. Красивата, немлада жена, преживя страшна беда – изгуби единствения си син. Но думата ми не е за загубата, а за обръщането.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
kambana.jpgГласовете още не се бяха разнесли и раззвънтели наоколо сред утринните лъчи и дима на тамяна и все още мързеливо царуваше царството на онази осезаема и ярка тишина. Още ги нямаше хората и кандилото още не бе разпалило сладката си миризма, така че властваха само светлината, проникваща през разноцветните прозорчета на пъстри снопи и все същата тая изпълваща гъста лека тишина, с която не може (и може) да се сравни дори (и само) тишината на звездите в ясна планинска нощ. Всъщност това са тишини сестри, много близки и подобни, родени от един и същи извор. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
На 22 ноември през 1963 г. умира един от най-известните християнски автори и апологети на ХХ-ти век. Популярният и обичан в целия западен свят К.С.Луис, е известен и на Изток. Макар и член на Англиканската църква, книгите му са еднакво добре приемани от католици, православни и протестанти, включително и в такива традиционно православни страни като Гърция, Румъния, Русия и Сърбия. Нашата страна не прави изключение.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (19 Votes)

Bernanos.jpgПър­ви­ят кон­такт с про­за­та на Бер­на­нос чес­то оза­да­ча­ва или ос­та­вя смът­но­то впе­чат­ле­ние за не­що заб­ра­ве­но, но си­гур­но и поз­на­то. Та­ка не­лов­ко се чув­ства чо­век, ко­га­то си да­де смет­ка, че раз­го­во­ри и съ­би­тия, на ко­и­то е свик­нал да при­със­тва по на­вик, ви­на­ги са оз­на­ча­ва­ли не­що важ­но. До­се­гът с ис­тин­ски­те не­ща не­ряд­ко се оказ­ва сму­ща­ващ, тъй ка­то очак­ва от нас и от­каз­ва да се раз­крие без учас­тие. Всъщ­ност вну­­ше­ни­я­та от ис­то­ри­и­те на Бер­на­нос и сре­щи­те с не­го­ви­те ге­рои не са по-не­о­чак­ва­ни и про­ти­во­ре­чи­ви от са­ма­та ре­ал­ност, но не са и по-мал­ко зав­ла­дя­ва­щи от усе­та за нея.

kniga.jpgПод слън­це­то на са­та­на­та e вероятно най-по­пу­ляр­на­та кни­га на Жорж Бер­на­нос. То­ва е пър­ви­ят му ро­ман (1926 г.), пос­лед­ван от по­ре­ди­ца ори­ги­нал­ни и за­дъл­бо­че­ни кни­ги, ко­и­то се от­кро­я­ват сред на­пи­са­но­то меж­ду две­те вой­ни и спе­чел­ват на ав­то­ра си сла­ва­та на един от най-го­ле­ми­те френ­ски ли­те­ра­то­ри на 20 ­в., често сравняван с До­сто­е­в­ски. Ко­га­то се по­я­вя­ва кни­га­та, Бер­на­нос е ве­че на тридесет и осем, за­вър­шил е йе­зу­ит­ски ко­леж, ли­те­ра­ту­ра и пра­во, бил е жур­на­лист в кон­сер­ва­тив­но ро­я­лис­тко из­да­ние (Нор­манд­­ски аван­гард), во­ю­вал е ка­то ка­ва­ле­рист доб­ро­во­лец през Пър­ва­та све­тов­на вой­на, а след нея е пъ­ту­вал дъл­го ка­то ин­спек­тор в зас­тра­хо­ва­тел­на ком­па­ния. Зре­лос­тта и ус­пе­хът на ро­ма­на оче­вид­но са плод на раз­но­об­ра­зен жи­тей­ски опит и на про­дъл­жи­тел­но и про­ти­во­ре­чи­во ду­хов­но раз­ви­тие. Явна е и ро­ля­та на зна­чи­тел­на­та пуб­ли­цис­тич­на прак­ти­ка на Бер­на­нос, към ко­я­то той се връ­ща и по-къс­но, съз­да­вай­ки за­бе­ле­жи­тел­ни пам­фле­ти и от­дав­на над­жи­ве­ли вре­ме­то си по­ле­мич­ни ста­тии. Ху­до­жес­тве­ни­те дос­той­нства на не­го­ва­та про­за бър­зо по­лу­ча­ват приз­на­ние и прив­ли­чат прес­тиж­ни наг­ра­ди, меж­ду ко­и­то Го­ля­ма­та наг­ра­да за ро­ман на Френ­ска­та ака­де­мия (за Днев­ни­кът на един сел­ски све­ще­ник – 1936 г.). Вто­ра­та го­ля­ма лю­бов на Бер­на­нос – пуб­ли­ци­сти­ка­та, съ­що ос­та­вя за­бе­ле­жи­тел­ни пло­до­ве. Не­го­ви­те ста­тии, пам­фле­ти и лек­ции не­из­мен­но при­ко­ва­ват вни­ма­ни­е­то на ши­ро­ка а­у­ди­то­рия и спе­чел­ват ува­же­ни­е­то и на идей­ни­те му про­тив­ни­ци. За­ра­ди лю­би­те­ли­те на ин­те­рес­ни би­ог­ра­фич­ни под­роб­нос­ти би тряб­ва­ло да се спо­ме­нат и кон­так­ти­те на Бер­на­нос с бив­шия му съ­у­че­ник ге­не­рал дьо Гол, про­ва­ле­на­та му фер­мер­ска ини­ци­а­ти­ва в Бра­зи­лия, ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то от ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра на след­во­ен­на Фран­ция, пре­диз­ви­ка­ло пов­тор­но­то ѝ на­пус­ка­не в пос­лед­ни­те го­ди­ни на жи­во­та му, а мо­же би и не­го­ви­те шест де­ца от бра­ка му с по­том­ка на Жа­на д’Арк.