Ние все някак си не можехме да се срещнем, все нещо ни попречваше. Честно казано, аз не бързах много за тази среща, помайвах се, да не бъркам в старата майчина рана. А тя някак си така, изведнъж, без специално встъпление, започна разговора непринудено: - Убеждаваха ме, че времето лекува. Но нещо не се получаваше. Помня всичко, като да бе вчера, до най-дребните подробности. Бедата ми е като трофическа язва, все още разяжда душата ми, така, както и тогава. А ето, че минаха дванадесет години, цели дванадесет години…
Ирина Александровна Харковска е логопед. Бяла престилка, сресана назад коса, големи, изразителни очи. Красивата, немлада жена, преживя страшна беда – изгуби единствения си син. Но думата ми не е за загубата, а за обръщането.
Гласовете още не се бяха разнесли и раззвънтели наоколо сред утринните лъчи и дима на тамяна и все още мързеливо царуваше царството на онази осезаема и ярка тишина. Още ги нямаше хората и кандилото още не бе разпалило сладката си миризма, така че властваха само светлината, проникваща през разноцветните прозорчета на пъстри снопи и все същата тая изпълваща гъста лека тишина, с която не може (и може) да се сравни дори (и само) тишината на звездите в ясна планинска нощ. Всъщност това са тишини сестри, много близки и подобни, родени от един и същи извор.
На 22 ноември през 1963 г. умира един от най-известните християнски автори и апологети на ХХ-ти век. Популярният и обичан в целия западен свят К.С.Луис, е известен и на Изток. Макар и член на Англиканската църква, книгите му са еднакво добре приемани от католици, православни и протестанти, включително и в такива традиционно православни страни като Гърция, Румъния, Русия и Сърбия. Нашата страна не прави изключение.
Първият контакт с прозата на Бернанос често озадачава или оставя смътното впечатление за нещо забравено, но сигурно и познато. Така неловко се чувства човек, когато си даде сметка, че разговори и събития, на които е свикнал да присъства по навик, винаги са означавали нещо важно. Досегът с истинските неща нерядко се оказва смущаващ, тъй като очаква от нас и отказва да се разкрие без участие. Всъщност внушенията от историите на Бернанос и срещите с неговите герои не са по-неочаквани и противоречиви от самата реалност, но не са и по-малко завладяващи от усета занея.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук: