За св. Максим Изповедник колкото и да говорим и пишем, няма да можем да изчерпим дейността му и богословската му мисъл, която е достигнала до едни от най-дълбоките духовни прозрения в историята на Църквата. Иска ми се всъщност да кажа няколко думи не толкова за него самия, колкото за онези, които го четат, и то онези, които го четат днес в България на български език. Разбира се, в тясна връзка с тях се намират онези, които го превеждат на български език, къде по-успешно, къде по-малко успешно.

През последните години на български език се появиха забележителни произведения на светоотеческата мисъл, преведени от специалисти, които, няма съмнение, радваха сърцето на всеки вярващ в страната ни. Достъпни за широк кръг читатели станаха произведенията на св. Дионисий Ареопагит, някои важни съчинения на св. Василий Велики като Шестоднев, За Светия Дух и др., Пет богословски слова на св. Григорий Богослов, редица съчинения на бл. Августин, немалко текстове на св. Йоан Дамаскин, Немезий Емески, св. Антоний, св. Григорий Нисийски, св. Йоан Златоуст, който по традиция е превеждан на български език още от времето на Златния век. Немалко съчинения и на по-късни византийски отци и писатели, като св. Григорий Паламà, Калист Ангеликудис и др., станаха достъпни чрез периодични издания като Богословска мисъл, Духовна култура, Архив за средновековна философия и култура.