Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
1_34.jpgПред градските врати на Витлеем стоеше на стража един римски войник. Той имаше желязна ризница и каска, къс нож висеше от едната му страна, а в ръцете си държеше дълго копие. През целия ден беше почти неподвижен, така че изглеждаше като излян от желязо. Граждани влизаха и излизаха през вратата, просяци стояха на сянка под сводовете, продавачи на овощия и вино слагаха на земята своите кошници и бурета близо до Войника, но той дори не обръщаше глава да ги погледне.

"Всичко това не заслужава да се гледа- като че ли казваше неговият вид. - Какво ме интересувате вие, които работите, търгувате и минавате край мен с вашите делби за масло и мехове, пълни с вино? По-добре покажете ми войска, която се готви да атакува неприятеля! Покажете ми кървавата схватка в разгара на ожесточен бой, когато конницата се нахвърля върху пехотинци! Покажете ми храбреци, които се впускат напред, за да се покатерят първи по стените на обсаден град! Нищо друго не може да зарадва моите очи освен войната. Аз копнея да видя как блестят римските орли във въздуха. Аз копнея за звука на медните тръби, за блестящите оръжия и за леещата се червена кръв ."

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_16.gif„Ликувай твърде, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова! Ето, твоят Цар идва при теб. Праведен и спасяващ е Той,  кротък и яздещ на осел, т. е. на малко осле, син на подярeмница” (Зах. 9:9)

Тези дни се загледах в иконата на Вход Господен в Йерусалим, която е в килията на манастира (в който съм на гости) и е копие на икона от 15 век. Нарисувана в типично исихастки стил тя представя Христос яздещ на осел, обкръжен от хора да влиза в Йерусалим. Всичко е семпло и схематично. Образите не се виждат в детайли и по този начин иконата от една страна представя събитието, а от друга, остава в душата едно чувство и една жажда да се види по-добре какво е станало тогава, когато Господ влезе в Йерусалим, за да претърпи там страдание, кръстна смърт и за да възкръсне.

Въпреки, че неколкократно за времето, когато съм тук, поглеждах иконата на стената, мислите ми бързо се отклоняваха, завладени от многобройните светски грижи и занимания, които и в манастира нямат край. И това беше до вчера, когато на посоки от лавиците на манастирската библиотека взех един брой – „Журнал на Московската патриаршия”.

4.09375 1 1 1 1 1 Rating 4.09 (32 Votes)

2.jpgБългарска сага в четири години. Приликите с действителни лица, събития, реплики, писма и сънища са очевидни

Пролог

И така, отначало българите в Париж нямаха църква. Подслоняваха ги ту едни, ту други, скитаха се българите от квартал на квартал, от мост на мост – едното племе на единия бряг на Сена, другото – на другия. И книги си нямаха и чертаеха и гадаеха с черти и резки. За жълтици – да не говорим. Само старите хора разказваха, че някога имало. Имало голямо съкровище, едно ли, две ли, не знаем, някъде го скрили, с него и няколко църкви можело да се вдигнат, ама го задигнали незнайни люде и никой повече не го видял, ама така ли е било, не е ли – и това не знаем. И така беше много години (или по-точно – 24 години).

Тъй и щеше да бъде, ако на един от нас не се бе присънил чуден сън. Сънувал той – камбани бият насред Париж, целия град огласят, а камбаните български и църквата българска, онази по средата на града, дето целият свят я знае и народът се стича към нея и се диви. И тъй, като ни избраха за настоятели, потеглихме. И ние не знаехме накъде.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (7 Votes)
Под него -0_1.jpg
греховната земя.
И облаците даже.
Подкрепят с мощни рамене
скалите под нозете му.

А той - на вечна стража,
се взира в долината
и преброява
оцелелите българи…

Над него светят
само
орлите,
слънцето
и Бог.


5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)

Христо Кодов В разгара на лятото, някак незабелязано за мнозина, отбелязваме четвърт век от кончината на изтъкнатия български учен проф. Христо Кодов. Всепризнат и у нас, и в чужбина славист и литературен историк, специалист по кодикология и палеография, проф. Кодов остава в паметта на поколения българи със своята огромна ерудиция, с пословичното си трудолюбие и неизменна отзивчивост към колеги и приятели. Но той има запазено място и в летописите на Българската православна църква, с която остава свързан през целия си живот и до самия край на дните си.

Роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер, той прекарва детството си в Истанбул. В мултикултурната и мултиезична среда на световната столица за първи път се появяват неговите интереси към необятните дебри на езикознанието. Завърнал се в родината през 1916 г., на следващата година той постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През време на обучението си бъдещият славист слуша лекции при изтъкнати наши филолози като Беньо Цонев, Любомир Милетич, Йордан Иванов, д-р Иван Шишманов и Боян Пенев. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният Стефан Младенов, който насочва младия учен към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание. Обучението си Христо Кодов завършва с кратка специализация в Полша, където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, макар и от по-късно време, която изиграва важна роля в изграждането на Христо Кодов като специалист, е прочутият Маню Стоянов, който през 60-те години привлича Кодов за съвместна работа по описа на славянските ръкописи в Народната библиотека.