
От другата страна

Би следвало да внимаваме… Посредственият е дяволска уловка. Посредствеността е прекалено сложна за нас
– тя е Божия работа… Ами ако Иисус Христос ви очаква именно в образа на един от неудачниците,
които презирате, тъй като, с изключение на греха,
Той поема върху Себе си и освещава цялата ни нищета?
Жорж Бернанос, Дневникът…, 1936 г.
Въпреки че първият роман на Жорж Бернанос Под слънцето на сатаната – 1926 г. (на български: „София – С. А.“, 2005 г.) притежава по-завладяващ и привлекателен за широката публика сюжет, според немалко авторитетни оценки Дневникът на един селски свещеник е шедьовърът на Бернанос. Романът се появява през 1936 г. и донася на автора си Голямата награда за литература на Френската академия. Също като Под слънцето на сатаната, той е филмиран – режисьор Робер Бресон, две награди във Венеция през 1951 г.
Двата споменати романа на Бернанос си приличат в много отношения. С излизането на Дневникът… проличава склонността на автора да пише за подобни герои, които поставя в различни обстоятелства. Оригинален прийом, който извежда героите и събитията от рамките на една книга и придава на персонажите и на обстоятелствата значение по-близко до действителността. О. Донисан от Под слънцето… и младият свещеник от Дневникът… си приличат, както по своя живот, така и по своята смърт; приличат си и с външната незабележимост, и с неизчерпаемия вътрешен живот на вярата. И в двата случая присъства духовен наставник и бива заплащана всекидневно и невидимо цената на ученичеството и светостта. О. Донисан умира докато изповядва, „заслушан в гласа на чадата си“, „като страж, убит от упор в будката си“. Тъжният на вид свещеник от Дневникът… завършва своя живот изповядвайки, че „всичко е благодат“.
Из Търновград поганска вяракато усойница пълзии никне тъмната поквара,поена с кървави сълзи.