На 29 ноември се навършиха 120 години от раждането на К. С. Луис. В памет на този обичан от малки и големи автор ви предлагаме текста на митр. Калистос (Уеър), публикуван през 1995 г. в сп. Соборность.

1. „Умно, учтиво и  по християнски“

В своята интересна статия за Луис и православието, озаглавена „Под руския кръст“, Андрю Уокър отбелязва, как в Лондон, по време на официален обяд, един гръцки епископ от Константинопол говорил за „анонимното православие“ на Луис. Имал ли е основане за това? Д-р Уокър отбелязва, че православните християни много обичат Луис. Има книжарници, в които се продават само православни книги, с едно-единствено изключение – Луис. Има и православни свещеници, които преподават катехизис по Обикновено християнство.

На 27 май тази година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше представена новата стихосбирка на Калин Михалов „Нужен“. Тя е четвъртата поетическа книга на университетския преподавател. Стихосбирката разкрива не само поетичния талант на автора, но и християнския му мироглед и вяра.

Калин Михайлов е роден през 1966 г. в София. Литературовед, есеист и поет. Преподава история на западноевропейската литература в СУ. Автор е на книгите „Стихотворения“ (1991 г.), „Тихи трипове“ (1998 г.), „Мориак и Бернанос: два романни свята между насилието и любовта“ (2006 г.), „Пролята за теб. Стихотворения и фрагменти“ (2007 г.), „Християнство и идентичност“ (2007 г.), „Християнската литература – между вписването и отграничаването“ (2013 г.), както и на множество статии в литературната и нелитературна периодика.

Предлагаме на читателите на „Двери“ текста на Михаил Шиндаров, написан специално за представянето на „Нужен“, както и подбрани стихотворения от книгата.

Днес нова звезда е изгряла в небе,

показва къде е родено дете,

- Детето с божествена дивна съдба,

посочена ясно от ярка звезда.

Днес ражда Девицата своя Младенец,

полага го в ясли, във скален обор.

Той идва да стане за наш откуп Агнец,

понасяйки нашия грях и позор.

Прости ми, Боже, този грях,

че блудно дълго аз живях.

Далеч от Теб, далеч аз бях

и своя грях не осъзнах.

Къде ли, Боже, днес скитах…

В локали нощни аз гулях…

Таланта, що ми бе Ти дал

захвърлил бях го в мръсна кал.

Но Ти възвърна ме с любов,

нанасяйки ми люти рани.

Целта Ти бе да стана нов

чрез Твойте тежки свети длани.

Какво ли аз не преживях -

и болести, и гладен бях,

но с твърдост всичко изтърпях,

по Твойта милост оздравях.

И днес във залеза на дните,

които Ти ми подари,

за Твойта обич, добрините

сърцето ми благодари.

Не ме оставяй сам да бродя

из този свят тъй покварен,

дари ми сили, за да водя

живот достоен, отрезвен.

На път към моята Голгота

да не отстъпя нито йота,

да спазвам святата Ти воля

и в дни добри и във неволя.

О, дай ми, Боже, с Теб начело

да зидам Твойто свято дело.

Нали затуй ме отреди?

Затуй и мама ме роди!

йером. Павел Бачковски, 1 март 2014 г., събота

„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй…” –
така мълвеше мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.

Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима й дори,
а мама шепнеше: „На вси народи
любов и мир в сърцата ще гори…

И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти…” –
и весело отвръщаше й бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.