Мобилно меню

4.8333333333333 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (24 Votes)
1_4.jpgБи следвало да внимаваме..... Посредственият е дяволска уловка. Посредствеността е прекалено сложна за нас
 - тя е Божия работа... Ами ако Иисус Христос ви очаква именно в образа на един от неудачниците,
 които презирате, тъй като, с изключение на греха,
 Той поема върху себе си и освещава цялата ни нищета?”

    Жорж Бернанос “Дневникът...”, 1936 год.

Въпреки че първият роман на Жорж Бернанос “Под слън­це­то на сатаната” – 1926 год. (на български: София С.А., 2005) при­те­жава по-завладяващ и привлекателен за широката публика сю­жет, според немалко авторитетни оценки “Дневникът на един селски свещеник” е шедьовърът на Бернанос. Романът се по­я­вя­ва през 1936 г. и донася на автора си Голямата награда за литера­ту­ра на Френската академия. Също като „Под слънцето на сатана­та”, той е филмиран – режисьор Робер Бресон, две награди във Ве­не­ция през 1951 год.

Двата споменати романа на Бернанос си приличат в много отношения. С излизането на „Дневникът...” проличава склон­ност­та на автора да пише за подобни герои, които поставя в различни обстоятелства. Оригинален прийом, който извежда героите и съ­би­тията от рамките на една книга и придава на персонажите и на обстоятелствата значение по-близко до действителността. От­ец Донисан от “Под слънцето...” и младият свещеник от ”Днев­ни­кът...” си приличат, както по своя живот, така и по своята смърт; при­­личат си и с външната незабележимост, и с неизчерпаемия вътрешен живот на вярата. И в двата случая присъства духовен наставник и бива заплащана всекидневно и невидимо цената на ученичеството и светостта. Отец Донисан умира докато изпо­вяд­ва, “заслушан в гласа на чадата си”, “като страж, убит от упор в буд­ка­та си”. Тъж­ни­ят на вид свещеник от “Дневникът...” завършва своя живот из­по­вядвайки, че “всичко е благодат”.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_26.jpg
В ситни искрици проблясва снегът и е студено.
Бяла и ясна небесната вис бди вледенено.
Преспи навети по пейки скриптят, плочи закриват.
Само дървета чернеят и в скръб бавно застиват.

Черна под кръста купчината пръст, пълни очите.
Бяла покривка разстилат върху й грижовно жените.
Питката слагат, варено жито, вино червено ...
Трябва покойника да поменат и да е прекадено.

Беше доскоро усмихнат, богат с верни другари.
Свещите восъчни сълзи топят, пламъкът пари.
Отчето дълга молитва чете: милост Божия проси.
Накъде ли душата му вече пое и каква участ носи?

Омърлушена сянка на гарван отгоре дебне трохите.
И е толкова светло и бяло в снега, че болят ме очите.

4.84 1 1 1 1 1 Rating 4.84 (25 Votes)
Прости, Владико, дързостта ми
да възкреся в тревожен стих
най-страшната от всички драми,
за българина спомен лих...
Из Търновград поганска вяра
като усойница пълзи
и никне тъмната поквара,
поена с кървави сълзи.
Свистят извити ятагани,
не знае милост Баязид.
Пищи, удавен от кръвта ни,
вековният църковен зид.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
1_34.jpgПред градските врати на Витлеем стоеше на стража един римски войник. Той имаше желязна ризница и каска, къс нож висеше от едната му страна, а в ръцете си държеше дълго копие. През целия ден беше почти неподвижен, така че изглеждаше като излян от желязо. Граждани влизаха и излизаха през вратата, просяци стояха на сянка под сводовете, продавачи на овощия и вино слагаха на земята своите кошници и бурета близо до Войника, но той дори не обръщаше глава да ги погледне.

"Всичко това не заслужава да се гледа- като че ли казваше неговият вид. - Какво ме интересувате вие, които работите, търгувате и минавате край мен с вашите делби за масло и мехове, пълни с вино? По-добре покажете ми войска, която се готви да атакува неприятеля! Покажете ми кървавата схватка в разгара на ожесточен бой, когато конницата се нахвърля върху пехотинци! Покажете ми храбреци, които се впускат напред, за да се покатерят първи по стените на обсаден град! Нищо друго не може да зарадва моите очи освен войната. Аз копнея да видя как блестят римските орли във въздуха. Аз копнея за звука на медните тръби, за блестящите оръжия и за леещата се червена кръв ."

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_16.gif„Ликувай твърде, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова! Ето, твоят Цар идва при теб. Праведен и спасяващ е Той,  кротък и яздещ на осел, т. е. на малко осле, син на подярeмница” (Зах. 9:9)

Тези дни се загледах в иконата на Вход Господен в Йерусалим, която е в килията на манастира (в който съм на гости) и е копие на икона от 15 век. Нарисувана в типично исихастки стил тя представя Христос яздещ на осел, обкръжен от хора да влиза в Йерусалим. Всичко е семпло и схематично. Образите не се виждат в детайли и по този начин иконата от една страна представя събитието, а от друга, остава в душата едно чувство и една жажда да се види по-добре какво е станало тогава, когато Господ влезе в Йерусалим, за да претърпи там страдание, кръстна смърт и за да възкръсне.

Въпреки, че неколкократно за времето, когато съм тук, поглеждах иконата на стената, мислите ми бързо се отклоняваха, завладени от многобройните светски грижи и занимания, които и в манастира нямат край. И това беше до вчера, когато на посоки от лавиците на манастирската библиотека взех един брой – „Журнал на Московската патриаршия”.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]