Мобилно меню

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)

Църковни сатири и буфонади


ЗЕМЯ ПРЕД ИЗГРЕВ

Понеже вече „свършва този свят”,

бори се днес и тук да си признат!

 

Ако сега и тук не те признаят,

не вярвам да го сторят и във Рая!

 

Защото пише: „Там ще е признат

тоз само, който носи (на) благодат!”

 

А вгледай се в творбите свои, брат!

Не вярвам да пращят от благодат!...

 

Така че – що от туй, че идва Раят,

ако сега и тук не те признаят?

 

Не ще остане даже бегло име

във бъдещия Вечен век от теб,

4.8484848484848 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (33 Votes)
1_36.jpgПредлагаме ви откъс от издадената през лятото на 2009 г. книга "Стъпала". Книгата е сборник от документални разкази и истински случки, с реални типажи, които авторката предава по изключително  жив и интересен начин. Свързващата бримка е православната вяра и начина, по който ние я преживяваме. През месец ноември, на Архангелов ден, Марина Младенова е специално поканена в българската енория във Виена, за да представи книгата си "Стъпала". Книгата може да бъде намерена в църковните магазина на столичните храмове, както и в софийските книжарници.

Всяка операция е изпитание, уравнение с неизвестни. И все пак има операция и операция. Мой близък, Григор, отиваше на тежка, много тежка операция, най-малкото с три възможни решения. Туморът беше на деликатно място. Злокачествен.

Григор е известен като стабилен и уравновесен човек, като човек с премерени действия. Редеше мъдро всичко разполовено на две – преди и след операцията. Не се уплаши от жестоката диагноза. Каза ми, че е страшно за невярващите. За хората, които мислят, че животът свършва тук. На земята.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_84.jpg
Светът осъмна в сняг
и в тиха светлина.
И тя проникна в мен,
в сърцето ми.
И спомних си
града и хората,
отминаващи в калта,
блуждаещи в мъглата,
в мрака...
И една надежда,
един почти забравен стон
по тая свята чистота
да озари живота ни,
да влезе в твоя дом, 
за да се роди Христос в сърцето ти.  

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
1_70.jpgИмах  усещането, че  някой ме  пронизва с поглед. Вдигнах очи от Новия  Завет и разбрах, че човекът беше сляп. Със скептицизма на атеист четях евангелието, разбира се, не както дяволът го чете, но обръщайки  повече внимание на езика, на поезията на библейските стихове. Страниците, в които Спасителят   възкресяваше мъртъвци, лекуваше прокажени, изгонваше бесове и възвръщаше зрението,  прелиствах като красива художествена измислица.

Но  сега пред мене  седеше слепец. До него се беше свила жена му. В ъгъла  на купето се беше  затулила  майка с пеленаче на скута. Слепият имаше рязко очертан профил. Нервен трепет пробягваше по скулите на лицето му. Като че ли  очакваше нещо от мен  -  беше устремил всичкото си внимание   към четивото ми  - страниците на Библията шумяха при  разлистването. Какво да се прави? Слепецът искаше да знае за спътниците си толкова, колкото и аз. А разликата помежду ни беше, че моят спокоен, леко насмешлив поглед в  един миг обгърна седящите  хора и докато ръцете ми прелистваха  Светото писанние,  вече знаех, че младата  майка  с бебето на скута пътуваше с лоши предчувствия за нещо (повече не исках да зная за нея),че жената на слепия е примерна съпруга (тя често оправяше яката на ризата му, изглаждаше гънките на сакото му и се чувстваше виновна, че без очи е той, а не тя).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (12 Votes)
1_86.jpgСкоро ще станат две години, откакто на българския книжен пазар се появи сборникът Време без сбогуване, който представя най-значимото от лириката на полския католически поет Ян Твардовски (1915 – 2006), без да загърбва прозата му[1]. Въпреки че Твардовски е между най-големите съвременни християнски автори, творчеството му продължава да бъде слабо познато у нас. В редовете, които следват, ще се опитам да покажа, че четенето му определено си заслужава и че българският читател има нужда днес от творци като него.   

Ще започна с отношението на поета към писането, пробен камък за цялостната творческа нагласа на всеки автор:

Исусе Ти който не си взимал перо в ръката си
не си се навеждал над белия лист
не си писал евангелието

защо не пишем така както говорим
не пишем така както обичаме
не пишем така както страдаме
не пишем така както мълчим

пишем малко така както не е

(Писането, 1981)