Църковни сатири и буфонади

ЗЕМЯ ПРЕД ИЗГРЕВ

Понеже вече „свършва този свят”,

бори се днес и тук да си признат!

Ако сега и тук не те признаят,

не вярвам да го сторят и във Рая!

Защото пише: „Там ще е признат

тоз само, който носи (на) благодат!”

А вгледай се в творбите свои, брат!

Не вярвам да пращят от благодат!...

Така че – що от туй, че идва Раят,

ако сега и тук не те признаят?

Не ще остане даже бегло име

във бъдещия Вечен век от теб,

Всяка операция е изпитание, уравнение с неизвестни. И все пак има операция и операция. Мой близък, Григор, отиваше на тежка, много тежка операция, най-малкото с три възможни решения. Туморът беше на деликатно място. Злокачествен.

Григор е известен като стабилен и уравновесен човек, като човек с премерени действия. Редеше мъдро всичко разполовено на две – преди и след операцията. Не се уплаши от жестоката диагноза. Каза ми, че е страшно за невярващите. За хората, които мислят, че животът свършва тук. На земята.

Срещнахме се в тия напрегнати дни. Всичко беше вече скроено. Уговорено с ден и час. Оставаше духовната програма, отлагана все поради възникващи спешни ангажименти. Сега спешна беше само операцията. И като вярващ човек той се подчини на една максимална програма. Прие да запиша час, да го придружа. Прие Григор, човек с толкова титли и звания, да отидем при моя духовник.