Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (32 Votes)
- Не мога да разбера от къде ти хрумна да кръщаваме детето сега?

- Сънувах Света Богородица. Яви ми се угрижена и все това повтаряше: “Кръсти детето още сега, ако искаш да остане живо!”

- Хм! Ще ме караш да търся църква и поп, когато нашите другари в Съветския съюз разрушават с взрив черквите и пропъждат религията далеч от щастливия живот, който извоюваха с помощта на дявола - искам да кажа, с цената на насилието срещу буржоазията. Неслучайно Ленин казваше, че диктатурата на пролетариата е неограничено от закона насилие на пролетариата срещу буржоазията, което се ползва с поддръжката и съчувствието на угнетените маси.

- Ей, стига толкоз! Казах ти - никога досега не съм я сънувала. Трябва да има важна причина да ми се яви насън, когато ти заминаваш ... за там. Синът ти след тебе върви, по стъпките ти ходи.

4.8666666666667 1 1 1 1 1 Rating 4.87 (45 Votes)

Този разказ на нашия изтъкнат богослов от миналото доц. д-р архим. Евтимий (Сапунджиев) – тук, както и на други места, подписвал се само като „Дядо Е.” – е част от книгата му Златното чекръче: Разкази, изд. „Вяра и живот” (Русе, 1943). За набора на текста редакцията на „Двери.бг” изказва благодарност на г-н Георги Пърликов, преподавател в Езикова гимназия "Екзарх Йосиф І", гр. Ловеч! Запазени са до голяма степен както особеностите на българския правопис от времето на отпечатване на текста, така и старата пунктуация.

I

ДОКАТО народът се събираше на водосвет върху камънаците на върха „Св. Димитрия” и Баа-Никола и Тодор Немия раздухваха огъня за кадилницата, ние се покатерихме по околните сливи. Боже, колко красиви бяха те в жълтата есенна премяна и с подаващите се като светли очи тук-там черни сливи!

Тоя път компанията ми бяха тетевенчетата Мильо и Кольо, тази година постъпили в гимназията. Мильо беше мълчалив, а Кольо словоохотлив и с инициатива. Той беше се качил най-високо.

- Откъсни ми там, оная голяма слива! – му рекох аз, – най-напред аз я видях!

- Откъсни си я самичък, като е твоя! – рече Мильо.

- Чунки може да се качи тъй високо! – рече със смях Кольо, – не чу ли к’во разправяше завчера Рашко Грозлеков? Него малките деца го бият.

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (80 Votes)
________.jpgВ колата сме тримата – аз, Мариан и Свилен. Пътуваме от София за Бяла Слатина и се хилим като ненормални. Смеем се, както не сме го правили от години. И не можем да се спрем. Трима бивши хевиметали, понастоящем християни. Или както казваме в Бяла Слатина – ристиени. Православни ристиени с всички произтичащи от това обстоятелство удобства и препятствия. Но не искам да говоря за вярата си. София я знаем на пръсти.

Като малки идвахме редовно до битака да си купуваме металски значки, лепнали дънки, фланелки на металика, кубинки и прочие снаряжение. Пропагандата ни беше създала илюзията, че сме бунтари. И ние се вживявахме в тази роля усърдно. Днес, когато сме на по 35, все още обичаме твърдите китарни рифове. Но от онзи „стайлинг“ са само дупките от обици по ушите ни. Всичко останало се промени.

След различни лични сътресения и пропадания, след криволичещи търсения на нещо истинно, всеки от нас по собствен път бе стигнал до християнската си същност. Беше извървял онзи път навътре и бе стигнал до мястото, откъдето се поема отговорност и след което целият свят може да побере в шепата ти. Това място е вътре в сърцето – на втората пряка завийте вляво, след това повървете в източна посока, на У образното шосе хванете леко вдясно и след три пресечки ще го видите – там е. Изглеждаме си нормално, носим дънки, маратонки, обичаме бирата и ако някой ни предизвика, ще реагираме спонтанно и ще му счупим носа.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (29 Votes)

ДИКТОВКАТА НА АНГЕЛА_065BM_1.JPG

(Роман Нови Сладкопевец)


Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнственият говор на Всемира
и мъжът във огнена порфира,
страшен като пламък от пожар!...
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен!
В сенника на нощите ми диша
юношата, светъл като ден!...

И дорде зорницата угасне
с утринните свежи ветрове,
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове!...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
Днес пролетта благоухае
и се възражда всяка твар:
Врабчетата си спомнят Рая,
дърветата са като дар!...

Виши, виши се, мой Сионе,
мой благолепен Търновград.
Светът ще изгори от клони,
от люляци и аромат!...

Днес пролетта благоухае,
и всяка твар празнува днес!...
Но кой, но кой донесе тая
мълниеносна, смъртна вест?