ДИКТОВКАТА НА АНГЕЛА
(Роман Нови Сладкопевец)
Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнственият говор на Всемира
и мъжът във огнена порфира,
страшен като пламък от пожар!...
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен!
В сенника на нощите ми диша
юношата, светъл като ден!...
И дорде зорницата угасне
с утринните свежи ветрове,
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове!...
Цялата статия: Византийски запеви
От звезден рой бе озарен завоят
