Мобилно меню

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (80 Votes)
________.jpgВ колата сме тримата – аз, Мариан и Свилен. Пътуваме от София за Бяла Слатина и се хилим като ненормални. Смеем се, както не сме го правили от години. И не можем да се спрем. Трима бивши хевиметали, понастоящем християни. Или както казваме в Бяла Слатина – ристиени. Православни ристиени с всички произтичащи от това обстоятелство удобства и препятствия. Но не искам да говоря за вярата си. София я знаем на пръсти.

Като малки идвахме редовно до битака да си купуваме металски значки, лепнали дънки, фланелки на металика, кубинки и прочие снаряжение. Пропагандата ни беше създала илюзията, че сме бунтари. И ние се вживявахме в тази роля усърдно. Днес, когато сме на по 35, все още обичаме твърдите китарни рифове. Но от онзи „стайлинг“ са само дупките от обици по ушите ни. Всичко останало се промени.

След различни лични сътресения и пропадания, след криволичещи търсения на нещо истинно, всеки от нас по собствен път бе стигнал до християнската си същност. Беше извървял онзи път навътре и бе стигнал до мястото, откъдето се поема отговорност и след което целият свят може да побере в шепата ти. Това място е вътре в сърцето – на втората пряка завийте вляво, след това повървете в източна посока, на У образното шосе хванете леко вдясно и след три пресечки ще го видите – там е. Изглеждаме си нормално, носим дънки, маратонки, обичаме бирата и ако някой ни предизвика, ще реагираме спонтанно и ще му счупим носа.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (29 Votes)

ДИКТОВКАТА НА АНГЕЛА_065BM_1.JPG

(Роман Нови Сладкопевец)


Глас на дякон, пение от клира,
златен лъч във димния олтар,
тайнственият говор на Всемира
и мъжът във огнена порфира,
страшен като пламък от пожар!...
Не аз, не аз, Господи, го пиша –
друг ми го диктува вътре в мен!
В сенника на нощите ми диша
юношата, светъл като ден!...

И дорде зорницата угасне
с утринните свежи ветрове,
идат тези горди, самовластни
и порфирородни стихове!...

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
Днес пролетта благоухае
и се възражда всяка твар:
Врабчетата си спомнят Рая,
дърветата са като дар!...

Виши, виши се, мой Сионе,
мой благолепен Търновград.
Светът ще изгори от клони,
от люляци и аромат!...

Днес пролетта благоухае,
и всяка твар празнува днес!...
Но кой, но кой донесе тая
мълниеносна, смъртна вест?

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
1_57.jpgОт звезден рой бе озарен завоят
на пътя по заобления склон.
Край планината Елеонска своя
извечен път прорязал бе Кедрон.

Моравата бе тук наполовина –
и почваше самият Млечен път.
Напираха сребристите маслини
по въздуха да тръгнат, да вървят.

4.7894736842105 1 1 1 1 1 Rating 4.79 (38 Votes)
ГОРСКОТО СТЪЛБИЩЕ

От ручейчето
                     към поляната
                                             възлизат

три стъпала. Абсурдни и ненужни!
Вечерникът тук само нощем слиза
да разхлади от повеите южни

снагата си прозрачна!... А пък денем
сърните слизат тук по стъпалата –
да потопят муцунки кадифени
във кадифето нежно на водата.

Но по-добре във стълбището взри се!...
Не вярвам да минават само те!
Щом слънцето златисти ръкописи
разпръсне, сред пейзажа се чете,

че Бог оттука също е притичал
в зори на онзи шести ден, когато
рода ни сухоземен - според притчата -
извел е от водата на земята.   


104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]