През тази година се навършват 190 години от раждането и 130 години от смъртта на големия руски писател Ф. М. Достоевски. Той умира на 9 февруари 1881 г.
Ясно е, че в няколко реда не е възможно да бъде обхваната творческа личност от мащаба на Фьодор Михайлович Достоевски. Затова тук ще се спра съвсем кратко върху едно негово произведение – Записки от подземието; и даже не върху цялото произведение, а върху една от темите в него. Без да се впускам в анализи, ще се опитам само да задам няколко въпроса. Тези въпроси според мен са важни и за нас днес.
Както показва още Лев Шестов (Глас на въпиющия в пустинята[1]), тук Достоевски отстоява правото на човека на страдание, правото му да бъде свободна личност, независима от разумните и правилните обяснения и изисквания на живота. Нещо повече, възможността за човека да обяви, че този разум, който му се представя като тотална власт, няма право на това; че разумът си е присвоил божествени права.