Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

Прости ми, Боже, този грях,

че блудно дълго аз живях.

Далеч от Теб, далеч аз бях

и своя грях не осъзнах.

Къде ли, Боже, днес скитах…

В локали нощни аз гулях…

Таланта, що ми бе Ти дал

захвърлил бях го в мръсна кал.

Но Ти възвърна ме с любов,

нанасяйки ми люти рани.

Целта Ти бе да стана нов

чрез Твойте тежки свети длани.

Какво ли аз не преживях -

и болести, и гладен бях,

но с твърдост всичко изтърпях,

по Твойта милост оздравях.

И днес във залеза на дните,

които Ти ми подари,

за Твойта обич, добрините

сърцето ми благодари.

Не ме оставяй сам да бродя

из този свят тъй покварен,

дари ми сили, за да водя

живот достоен, отрезвен.

На път към моята Голгота

да не отстъпя нито йота,

да спазвам святата Ти воля

и в дни добри и във неволя.

О, дай ми, Боже, с Теб начело

да зидам Твойто свято дело.

Нали затуй ме отреди?

Затуй и мама ме роди!

йером. Павел Бачковски, 1 март 2014 г., събота

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (18 Votes)

178„И тази нощ на Изток небосклона
от чиста светлина ще засияй…” –
така мълвеше мама пред иконата
на Бъдни вечер в моя роден край.

Аз виждах как добрата Богородица
усмихва се и кима й дори,
а мама шепнеше: „На вси народи
любов и мир в сърцата ще гори…

И Божието слово ще се сбъдне:
Земята, като рай ще разцъфти…” –
и весело отвръщаше й бъдника,
окъпал в искри нейните мечти.

4.8260869565217 1 1 1 1 1 Rating 4.83 (23 Votes)

12 imageБЪЛГАРСКА КОЛЕДА

Очите на деца

в нощта на Рождество.

Приличат на протегнати панички,

от чието дъно

те гледа бистротата на очакването им.

Какви ли дарове нечути чакат? А сънят,

нехаен, със чувала й ще мине -

във всичките панички

да положи

петачетата прашни на клепачите.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (22 Votes)
Сержант Буйнóв винаги дежуреше на Бъдни вечер. Не беше просто заради полагаемите два дена отпуск в повече. Може би заради тишината, печката и снега на празника. Или пък го чувстваше като призвание, понеже тук жителите бяха мюсюлмани. Като всяка зимна вечер, и сега селото бързо потъваше в сън след смрачаване и само неколцина туристи пируваха в единствената полуподземна механа.

Буйнóв отби редовната си служба към Гранични войски в този край и след това реши да остане и на кадрова служба. Беше точно времето, когато закриха заставите и Гранични войски, а границата бе поверена на Гранична полиция. Със самото назначаване му дадоха сержантско звание, а после той винаги отказваше повишения. Пратиха го в това най-тихо гранично село, понеже тук нямаше канал за хора или наркотици, а и кльонът надеждно пазеше. Единствената по-сериозна грижа бяха туристите, които отскоро бяха открили това място и често се изгубваха по дивите пътеки. Сержантът, макар и отдавна да бе опознал този дял на планината, и досега обичаше да кръстосва наоколо. Единственото място, което никога не се реши да посети, бе след моста нагоре по десния приток на реката. Когато не беше на дежурство, почти винаги изкачваше най-близкия връх с изумителна панорама към любимата му планина, и оставаше там до заник слънце.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
ЗАДУШНИЦА

Пак е събота. Черешово време.
Житото, питката, виното вземам,
шума от орех, свещи, малко цветя
и поменика: имена, имена...

Толкова хора са свързани с мене:
нявга живели, доскоро живели...
Толкова души очакват молитва!
Гълъбче бяло нагоре политва

над кипарисите и над върбата,
Дето сияе с неземна позлата
облачен кръст в побледняло небе.
Над гробовете отчето още чете.

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]