Този въпрос не трябва да бъде риторичен, а същностен; но такъв ще бъде само за онзи, когото наистина го е грижа за Европа. А нас трябва да ни е грижа за Европа поне по две причини: а) ние сме част от Европа, независимо дали искаме или не и независимо дали на нея й се харесва или не и б) християни сме и като такива трябва да ни е грижа за цялото творение – как тогава да не ни е грижа за собствения ни дом?
За да разберем по-добре дали християнството е необходимо на Европа, нека за миг си я представим без християнство.
Да отстраним от Европа всичко, което е християнско и да се вгледаме в остатъците от поезията и литературата, архитектурата и изобразителното изкуство, музиката и философията, и въобще в съвкупността от европейската култура и цивилизация. Какво ще видим? Само: а) сурова варварщина или б) надменно самолюбие, или, може би, жалка комбинация от едното и другото.
Или нека погледнем исторически на въпроса: нима днешните европейски народи не са всъщност християнизирани орди, които след небивал пробив в териториите, които днес наричаме Европа, заличават Западната римска империя, рушейки и опожарявайки всичко след себе си? Техните потомци, модерните европейски историци, пишейки всъщност за своите предци, много векове по-късно евфeмистично описват това като „велико преселение на народите”, сякаш става дума за научна експедиция, а не за безподобни зверства, които потапят тогавашното светско царство в реки от кръв. Например, унищожението е стигнало дотам, че между 5 и 9 век градът не е могъл изобщо да се установи като институция. Какво би станало, ако тези варварски орди не се бяха християнизирали лека-полека? Наистина, едва когато Европа криво-ляво се християнизира, се сдобива с донякъде „сериозна” държавност. Изглежда, че християнството не е само полезно, но и необходимо на Европа, за да бъде тя в очите ни онова, в което през вековете са се стремили да я превърнат нейните най-добри чеда.
В началото на ХХІ в. Балканите са изправени пред твърде сложна и уникална ситуация, поне от гледна точка на последните два века от нашата история. Една по една или на групи балканските държави постепенно стават част от Европейския съюз (ЕС). Гърция отдавна е член на ЕС, а България и Румъния вече са подписали присъединителните договори за членство в Съюза. Следват Сърбия и Черна гора, Македония и Албания, може би и Турция. В тази перспектива, в едно обозримо бъдеще, почти всички традиционни православни общности по презумпция ще се окажат в една широка по мащаби политическа и икономическа общност от държави, подобна по своето многообразие на Римската, Византийската или Османската империи. В този смисъл е вече политически решено да се размият националните граници и постепенно да изчезнат. 
Странно нещо е политиката! Например докато едни се възмущават от “Атака” – заигравали се с Православието, но и от езичеството не се отричали, събирали политически подписки по църквите и не знам си какво още, други подскачат по митингите им, пришиват си емблеми на “Атака” по калимавките. Или, докато си протестират срещу НАТО и базите, “атакуват” с кръста полицаите по каските, подобно на онзи, улавия, дето беше “кацнал на едно дърво” на 3 март и налагаше с пръчка пожарникарите, които се опитваха да го свалят от там. Трудно е да се каже коя картинка най-добре изобразява мирогледа на православния християнин, но несъмнено има нещо много сбъркано в отношението ни към политиката, политиците, православните ценности и ролята ни във всичко това.
Бих искал да споделя с вас мислите, които изказах преди два месеца в хода на неофициалната среща на представителите на християнските конфесии с председателя на Европейската комисия Ж. М. Барозо. На тази среща голямо внимание бе отделено на Европейската конституция, която призовава за „открит, прозрачен и постоянен" диалог с църквите, а също така и религиозните, философските и неконфесионалните организации. Както отбелязах в хода на срещата, важно е, въпреки негативните резултати от референдума за европейската конституция във Франция и Холандия, този призив да бъде запазен и включен в законодателния документ, който ще замени конституционния договор.
В
настоящия материал умишлено ще се дистанцираме от атрактивните медийни
събития като загадъчно появилия се и бързо изтрит от Интернет форума на
“Атака” списък с имената на евреи, или бланките за членство в
партията “Атака”, съдържащи ръст, произход и кръвна група, защото
те са твърде добре отразени в средствата за масова информация.
Вероятно повечето политици от “Атака” вече са разбрали, че за
щастливата им усмивка в предизборната нощ си има и цена – цената
да бъдеш постоянно във фокуса на общественото внимание.
