Интервю с Никола Антонов, създател на проекта „В началото беше Словото“ в Интернет
- Как започна всичко?
- В периода 1998-2000 г. работех като автор и водещ на богословското предаване „На църква в неделя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. След това повече от половин година водех и предаването „В начало беше Словото“ по „Канал 1“. Предаването не просъществува дълго по ред причини, една от които е липсата на осъзната нужда сред ръководството на телевизията за създаване на сериозно дискусионно предаване, в което да се обговарят грамотно реалните и парещи проблеми на съвременния духовен живот: без националистичен или какъвто и да било друг патос. След това животът ме отнесе в друга посока – поддръжка на интернет-сървъри и уебстраници, новини в програма „Хоризонт“… След като получих постоянен достъп до ресурсите на Интернет, благодарение на заниманията си като системен администратор, реших да събера най-добрите си текстове от периода като водещ на богословски предавания в една лична интернет-страница. Постепенно страницата от прост личен проект започна да се превръща в място за дискусии, бяха стартирани форуми, сега вече сайтът позволява да се разширява динамично чрез участието на всички негови посетители. Около сайта се събра и сплотена виртуална приятелска група, която постепенно се превърна в реална, около Господнята трапеза в храм „Света Троица“ в София. Някои членове на тази група откриха и православието чрез сайта, приеха и св. Кръщение. Това обаче не са мои заслуги. Бог намира различни пътища за всеки. Нечий път е минал и през моя сайт.
- Кога този вид комуникация ни улеснява и кога може да ни подведе?
- На Интернет трябва да се гледа изцяло от прагматична гледна точка. Интернет в момента е най-евтиното средство за комуникация на много равнища. Освен евтино, Интернет е и многофункционално средство, което не зависи от времето и пространството. Това е достатъчно, за да го направи полезен инструмент за развитие на научно и всякакъв друг вид сътрудничество. Една технология, която е създадена с едничка цел да споделя информация и опит, да обединява хората независимо от географските пространства, не може да бъде подвеждаща сама по себе си. Действително, Интернет предлага толкова много възможности за съвместна работа, че е глупаво да се подминава. Въпреки това, освен за работа, тази среда предлага и възможности за безгранични забавления, както и за разпалване на много страсти, което може да доведе до пристрастяване. Освен дружелюбна и полезна територия, Интернет крие своите опасности. Това обаче не прави Мрежата с нищо по-различна от улицата, например.
- Но пристрастяването може да се случи и в истинския ни живот…
- Именно.
- Тогава къде са границите?
- Границите са вътре в нас.
- Кога разбрахте наистина, че проектът Ви е полезен?
- Отдавна, но това е твърде лично. Преди около година форумът започна да се посещава сериозно от постоянни членове, които добронамерено търсеха отговори на задълбочени въпроси. Повечето дискусии завършваха с реално решение на проблема. Като администратор на форума започнах да получавам постоянно благодарности за оказаната помощ. Разбира се, във форума не отговарям само аз, което много ме радва. Днес, очевидно и благодарение на сътрудничеството ни с Църковен вестник и pravoslavieto.com, във форума всеки ден се регистрират нови хора, почти непрекъснато в активния период има по четирима-петима души, които четат. Преобладават четящите, което също е хубаво. Форумите в Интернет не са само за приказки и раздумки, а и за четене. Плодовете на нашата интернет-просвещенска дейност вече са съвсем реални и чрез енорийския вестник Светилник. Доказателствата за ползата от проекта са не едно или две.
- Във форума влизат много и различни потребители, но въпреки това дискусията обикновено е спокойна и доброжелателна, за разлика от много други места в Интернет. Как успявате да постигнете това?
- Така е. Още от самото начало идеята беше този форум да бъде тих, да се пише по-бавно, за да има повече време за мислене. Един богословски форум не може да прилича на дискусионен клуб за автомобили или спорт. Никога не сме гонили трафик, посещаемост, активност в писането. Понякога може и цяла седмица да не се появи ново съобщение, хората просто четат. Истината е, че се респектират и понякога се налага да ги поощряваме да питат смело. Всичко това се постига с модерация (контрол от собственика на сайта или оторизирани лица): нерегистрираните потребители могат само да четат. Регистрацията е някакъв белег за мотивираност. Не всеки е склонен да си дава адреса за електронна поща тук и там, а за да го направи, се иска вече някакъв мотив. Именно на този мотив разчитаме.
- Кой влиза във форума Ви? Има ли между потребителите некръстени или колебаещи се във вярата?
- Има най-различни: некръстени, колебаещи се, съмняващи се… Някои от тях вече приеха св. Кръщение, но целта ни не е да „трупаме точки“ по този начин. По-скоро става дума за почти убедени хора, на които им е била нужна само една дума, за да приемат православието, и точно тази дума са намерили при нас. Преобладават православните, но имаме и римокатолици, както и протестанти. Това обаче не пречи дискусиите да се водят спокойно и добронамерено. Може би това се дължи на факта, че форумът все пак има характер на лично пространство и всеки в него се чувства като гост, а един гост не може да си позволи своеволия в чужд дом. Само веднъж се е налагало досега да изключвам потребител заради нарушаване на „форумната дисциплина“, но става дума наистина за човек с нездрава мисъл.
- Разкажете как се появи вестник Светилник?
- Вестник Светилник се появи като по чудо. В групичката, която се сформира около нашия сайт, има хора с различни таланти. Всеки от тях почувства по едно и също време, че имаме достатъчно сили и способности, за да започнем един такъв просветителски проект в нашата енория и така да разширим дейността си. Това беше първо наша нужда, осъзната нужда. Въпреки това, всеки от нас е зает със своята професия, нямаме място, на което да се събираме и да работим, да обсъждаме вестника, а и нямаме специално заделено време за това, освен неделя. Някои от нас обаче и в неделя работят. Ето защо, отново на помощ се притече форумът: всичко се обсъжда в него, текстовете се разработват чрез Интернет, със системата, която използваме за самия сайт. Например, дизайнерката ни, на която всички много държим, замина във Варна, но това не ѝ пречи да работи за вестника. Стремим се да съчетаваме всички възможности, които Бог ни е дал, за да постигнем нещо.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели, които ще решат да посетят форума Ви?
- Плодът на словото е ползата за слушателите, казва бл. Теодорит. Бихме се радвали, ако форумът им помогне да се обогатят с някакво полезно за тяхното израстване познание. От друга страна, нека чрез тяхното участие се обогатят и други.
