Във връзка с информацията за възможностите на манастири и храмове в малките населени места да кандидатстват за средства пред европейските фондове, предлагаме на нашите читатели забележките на Миряна Сирийски относно законовата база за такива иницативи, изложени в дискусията към новината.
... Доколкото мога, разгледах сайта на Министерството на земеделието и горите и "Програмата за развитие на селските райони" и възможността за финансиране на "реконструкция и ремонт на сгради с местно религиозно значение и подобряване на прилежащите пространства", а също и наредбата, публикувана в "Държавен вестник" 71/12.08.2008 (от стр. 50).
Ето някои бележки и мнения, които може да са полезни на читателите на "Двери":
Общо за Програмата за развитие на селските райони - тази програма се финансира от Европейския земеделски фонд и е насочена към малки общини и населени места. Темата за културата и за религиозния живот, присъства в нея по 2 причини - първо, защото програмата цели икономическо развитие на селските райони, което означава, че хората, които живеят там, се чувстват добре, т. е. имат възможност да уплътняват свободното си време и да ходят на църква. Втората причина е, че храмовете и манастирите се разбират като възможност да се развие и разнообрази туризмът в района. В никакъв случай не бива да се мисли, че на някого "му пука" пряко за храмовете и манастирите в страната, а още по-малко - за развитието на религиозния живот и особено на Православието. Пиша това, защото ми се струва важно като отправна точка, когато се подготвя обосновката на проекта.
(Съществува аналог на тази програма за големите населени места и големите общини, която е под управление на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но там са включени само паметници на културата от национално значение и има проблем с отпускането на средства за храмове и манастири, защото не са публична общинска или държавна собственост, поне така казват експерти).
Особено важно за процедурата е, че ще бъде текуща т. е. няма да има срок, в който да се подготвят и подадат проектите. Обява за набирането на проекти все още няма, важното е, че има Наредба, защото тя е официалният документ, на база на който ще се изготви документацията за кандидатстване и ще се случва процедурата по кандидатстване - в наредбата всичко е описано ясно (за хора, които разбират тази стилистика) и е достъпна безплатно на страницата на Държавен вестник - бр. 71, от стр. 50.
Какво може да се направи, за да се подготви проект:
1. Трябва да видите дали спадате към допустимите за кандидатстване общини.
2. Трябва да проучите дали общината ви има "План за развитие на общината" за периода 2007-2013 г., и/или "План за обновяване на населеното място" - това можете да направите или по Интернет, или със запитване в отдела за хуманитарни дейности на общината. В този план трябва да търсите секциите, свързани с култура и туризъм и духовен живот, ако евентуално са се сетили да го включат. Каквато и най-далечна връзка да бъде намерена, трябва да се използва, като се позовавате на нея в проекта, който пишете. Полезни могат да бъдат и плановете за развитие на областта, където също можете да намерите нещо свързано с духовния живот, културните забележителности и пр.
3. Не забравяйте, че не могат да се дават средства за паметници на културата, а за храмове/манастири, които са от местно религиозно/културно значение.
4. Условията за кандидатстване са такива, че е най-добре да кандидатства община. Общините обаче кнадидатстват обикновенно за много неща, защото те се грижат и за други територии освен тези около храмовете. Затова е много важно да сондирате намеренията на кмета и да проучите възможността да включат храма/манастира в общ общински проект или поне да ви подкрепят при изготвянето на проекта. Естествено, може да се окаже, че е по-добре да кандидатствате отделно (защото повече пари ще влязат в общината, няма да зависите от строителните фирми, близки до общината). В този случай ще трябва да разполагате с 30 % от необходимите средства в брой.
Различни подходи са работещи, зависи от конкретната ситуация.
5. За да кандидатствате, вече трябва да имате пълната техническа документация, на база на която правите и бюджет.
6. Помислете за варианти да получите авансово средствата, които са необходими за ремонта, като имате предвид, че за възлагане на строително ремонтните работи е необходимо да се проведе търг (сложността му зависи от стойността на ремонта) и избор на фирма. Не можете да се договорите предварително със строител да ви го направи - в тази част общините са доста опитни вече и владеят някои тънкости.
7. Потърсете хора, които са писали проекти пред ФАР или по оперативните програми, да ви помогнат с документацията - за съжаление не е проста. Такива хора има и сред общинската администрация, учители, директори на училища и читалища, местни НПО и др. Според мене с консултантските фирми трябва да се подхожда много внимателно и разсъдливо.
Като изключим конкретните стъпки за кандидатстване за ремонт на храм/манастир, тази процедура открива и друга възможност:
- Ако общината реши да кандидатства с изготвяне на план за обновяване на населеното място - можете да се включите, като внимавате интересите на храма/храмовете да бъдат съобразени при цялостното планиране на облика на населеното място.
- Ако общината иска да създава и обновява зелени площи и тротоари, да настоявате да включи и частите, които са свързани и водят към храма, същото се отнася и за осветлението, и пр.
Извън тази програма към същия "План за развитие на селските райони" е отворена и мярка по ос 4 "Лидер". Тази програма е известна от години и например в Румъния много свещеници по места участват в нея.
Тази програма има за цел да сформира местни елити - инициативни групи, които милеят и се грижат, с разбиране за благото на местната общност (село, град, хората в него). Според мене е повече от естествено в тях да участват и свещениците, поне на местата, където действително имат влияние/желание/интерес. Не познавам програмата в детайли, но смятам, че това не е невъзможно и зависи от местните условия. Стратегически тези групи са важни, защото след няколко години те ще влияят при решенията за насоките, в които ще се развива населеното място и ако няма там някой, който да отстоява и да се грижи за църковния интерес, това ще се отрази на начина и посоката, в която се развива селото/градът. Но това е отделна тема.
С пожелание за светло посрещане на Успение Богородично!
Миряна Маламин-Сирийски завършва философия към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализира за обучител и консултант в Management for Development Foundation, Netherlands (1998-2000; 2005). От шест години се занимава с разработването и осъществяването на обучения и организационни консултации като координатор на програма „Обучение” на фондация „Покров Богородичен”, а от декември 2005 г. е консултант към Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Професионалният й опит като консултант и обучител е свързан с разработването, провеждането и супервизирането на консултации и обучения в областите проектен цикъл, организационно укрепване, стратегическо планиране, управление на човешки ресурси, партньорство и набиране на средства.
{moscomment}