Мобилно меню

4.8518518518519 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (27 Votes)
creation.jpgАвторът на тази статия, Олег В. Петренко, е кандидат на физико-математическите науки, специалист в областта на физиката на твърдото тяло, носител на диплом I степен от конкурса за млад учен в МГУ (Московския държавен университет, бел. прев.). Има над 40 научни публикации. И все пак този текст, както и неотдавна излязлата му книга “Уверение Фомы” (издание на Валаамския манастир, М., 1997 г.), не е анализ на религията с помощта на физиката. Напротив, сами по себе си те са опит за осмисляне от един вярващ човек на последните научни данни, които според мнението на автора ясно и нееднозначно свидетелстват за Твореца.

За обикновения научен работник, в суетата си отдавна престанал да се замисля над вечните въпроси, новите резултати, които се появиха през последните 15-20 години, бяха напълно неочаквани. Да не говорим, че тази неочакваност за мнозина се оказа и неприятна. Работата е там, че новата ситуация в науката поставя човека пред нравствен избор. Или да приеме доводите на здравия смисъл с неизбежно произтичащите следствия – да живее по Божиите заповеди и да изпълнява благата Му воля, или да си даде вид, че нищо не се е случило, и да чака някакви допълнителни уточнения, които може би ще му върнат изгубената опора. Но в действителност става нещо, неподдаващо се на разумно обяснение.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
xl003.jpgНравствената проблематика на съвременната технокрация, която поставя въпроси и отправя предизвикателство към православното богословие, може да се сведе до два основни момента. Първият е самотата и общуването, а вторият е любовта и свободата. По-нататък ще видим по какъв точно начин властта на технологията поставя тези два въпроса и как богословието отговаря на тях.

Отношение и разделение. Ако се вгледаме по-внимателно в технологичното развитие и изследваме по-задълбочено научния прогрес, ще установим нещо много странно. В епохата, в която доминират средствата за масова комуникация - властва индивидуалната самота, а човекът се чувства отделен и отблъснат. Днес, когато благодарение на телефона и телевизията вече не съществуват разстояния, личното общуване изчезна. Това, което основно липсва на модерната цивилизация, в която живеем, е отношението. Модерната епоха се отличава с разделение, тоест с разпада на отношенията, разединението, противопоставянето, разцеплението и самотата. Днес актуалният екзистенциален проблем е преминаването от разделението към отношението, както и преодоляването на самотата и осъществяването на общуване между хората.

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (33 Votes)
1_11.jpg“Чудеса ли?” - каза приятелят ми. – “Хайде стига! Науката отдавна приключи с всички тези приказки. Сега вече знаем, че природата се управлява от неизменни закони.”

“Нима това не е било известно винаги?” - казах аз.
“О, Боже, не!” - каза той - “Да вземем например историята с непорочното зачатие. Сега знаем, че такова нещо не би могло да се случи, защото трябва непременно да има мъжки сперматозоид.”
“Но виж сега” - казах аз - “Св. Йосиф...”
“Кой е той?” - попита моят приятел.

“Бил е съпруг на Дева Мария. Ако прочетеш разказа в Библията, ще откриеш, че когато видял неговата годеница да чака дете, решил да развали годежа. Защо ли го е направил?”

“Не биха ли постъпили така повечето мъже?”

“Всеки мъж би го направил” - казах аз - “при условие, че познава законите на природата – с други думи, при условие, че знае, че едно момиче обикновено не може да има бебе, докато не е било с мъж. Но според твоята теория хората, живели някога, не са знаели, че природата се управлява от определени закони. Подчертавам - историята показва, че св. Йосиф е знаел този закон също така добре, както и ти.”

4.6 1 1 1 1 1 Rating 4.60 (60 Votes)
_______.jpgАЛБЕРТ АЙНЩАЙН

„Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.”

„Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.”

„Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” 
 
„Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.”

4.8163265306122 1 1 1 1 1 Rating 4.82 (49 Votes)
0130.jpgМръсните думи имат особено значение в социума – като изнервения клаксон на шофьор зад тебе, те за секунда мобилизират всичките ни защитни сили, действат като сигнални лампи, които ни изтръгват за малко от летаргията на унесеното ни мисловно реене. Бам! Нещастник, ето го агресорът, който иска да залее с вонята си душевното ми пространство. Освен че предизвикват микро-сътресение, мръсните думи дават повод да отприщим целия си вътрешен потенциал и да покажем какво можем. Повечето си го казваме директно на оня с клаксона отзад. Ако пък сме по-шлифовани емоционално, интелигентни тоест, ще генерализираме проблема с клаксона и ще изведем общовалидните вреди от стреса за цялото човечество. И докато се мъчим да засучем убедително червената нишка на генералната ни идея, оня с клаксона вече отдавна ни е изпреварил и не се вижда. Сиреч, и опасността е минала, и на нас ни е минало, затова си даваме команда „Свободно!”. 

 

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.